4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
гр.София, 23 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4204 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от И. Й. Д., представляван от адв. М.З., срещу въззивно решение №163/ 20.05.2015г., постановено по възз.гр.д. № 219/2015г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение №28/05.02.2015г. на РС – Добрич в частта му, с която ползването на семейното жилище след развода на страните е предоставено на съпругата Х. Д. Д..
В касационната жалба се сочи, че в въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика по въпросите – за задължението на въззивния съд да събере и обсъди доказателствата, които страната не е могла да приобщи по делото, поради процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция; и следва ли съдът, при преценката си на кого да предостави за ползване семейното жилище, да вземе предвид и здравословното състояние на всеки от съпрузите.
Ответницата по касационната жалба Х. Д. Д., представлявана от адв. Ю.О., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от И. Й. Д. – ответник по делото – само по въпроса кому от бившите съпрузи да се предостави ползването на семейното жилище. Жалбоподателят е поискал пред въззивната инстанция да бъдат събрани нови доказателства, свързани с установяване реалната поделяемост на семейното жилище и възможността за общото му ползване от бившите съпрузи; както и такива за здравословното състояние на въззивника, като обстоятелство, което следва да се изследва и вземе предвид при решаване на спора. Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза е уважено, като съгласно даденото заключение е прието, че жилището не може да бъде предоставено за съвместно ползване на страните, тъй като в него не могат да се обособят без преустройство помещения, които да се ползват от всеки от тях самостоятелно; че се налага общо ползване на сервизни помещения и в този случай отношенията между съпрузите трябва да са търпими, а те не са такива. По делото е безспорно установено, че страните по делото не само нямат нормална комуникация, а между тях има ясно изразена непоносимост, произтичаща от физическия и психически тормоз, упражняван от ответника спрямо бившата му съпруга и пълнолетния им син. С тези решаващи мотиви е прието, че от установените по делото обстоятелства и при преценка на критериите за жилищна нужда, семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на съпругата Х. Д.. Искането на И. Д. за приемане на представените с въззивната му жалба писмени доказателства, касаещи здравословното му състояние, не е уважено, като съдът е посочил, че то не е направено своевременно – ответникът не е подал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, вкл. не е заявил искане за ползване на жилището, не е посочил доказателства за жилищната си нужда, нито е ангажирал такива впоследствие в хода на първоинстанционното производство и след доклада на съда по чл.146 ГПК, въпреки дадената му възможност и указания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по изведените в изложението на касатора въпроси.
По проблема за приложението на чл. 266 ГПК и допустимостта пред възззивния съд да се представят нови доказателства е налице константна съдебна практика – решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 805/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 4474/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която, пред въззивния съд е допустимо да се сочат, допускат и събират доказателства, отнасящи се за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, както и за новооткритите обстоятелства; доказателства, с които страните са се сдобили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция; доказателства, които не са били посочени, съответно представени от страните, както и посочените, но недопуснати, в резултат на процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция. Ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство, или да посочи и представи доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи последиците от това свое бездействие във въззивното производство. Въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика като, съобразявайки процесуалното бездействие на ответника в първоинстанционното производство, е приел, че представените с въззивната жалба писмени документи, касаещи здравословното му състояние, не следва да бъдат приемани и обсъждани, тъй като за тях е настъпила преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК.
Отделно от това,съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът е длъжен служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище, поради което правото на страната да сезира съда с такова искане не се преклудира. В случаите обаче, при които от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и разглежданият, съдът не е длъжен да се произнесе служебно за ползването на семейното жилище и се прилагат правилата на общия исков процес. Според тях с такова искане съдът може да бъде сезиран с исковата молба или съответно с отговора на исковата молба, но не и след приключване на съдебното дирене. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му, или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото. Събирането на доказателствата във връзка с разрешаването на въпроса при какви условия следва да се предостави ползването на семейното жилище се подчинява на общите правила за събиране на доказателствата в исковия процес. В случая, въззивният съд, съблюдавайки тези правила и в съответствие с константната съдебна практика е приел, че жилището не може да бъде предоставено за съвместно ползване от страните, тъй като в него не могат да се обособят без преустройство помещения, които да се ползват от всеки от тях самостоятелно, а отношенията им не са търпими. Предвид изложеното, не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Ответната страна в касационното производство Х. Д. е направила искане за присъждане на разноските за тази инстанция, което е основателно и доказано за сумата 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №163 от 20.05.2015г., постановено по възз.гр.д. № 219/2015г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА И. Й. Д. от [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.1, ап.1, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Х. Д. Д. от [населено място], [улица], ет.2, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.