О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С. 23.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4341 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Център за обществена подкрепа [населено място], представлявано от директора К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 347 от 27.07.2017г. по в.гр.д. № 451 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е изцяло е отменено решение № 84 от 24.04.2017г. по гр.д. № 119/2017г. на РС Бяла и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя следните три въпроса: 1. „Следва ли да се приеме, че реалното съкращаване в щата се доказва само чрез съпоставка на същностните характеристики на длъжностите по новия и стария щат?”, 2. „Н. на старо щатно разписание единствено основание ли е да се счете, че реалното съкращаване в щата е недоказано от работодателя?” и 3. „За установяване на реалното съкращаване в щата трябва ли да се представи стара и нова длъжностна характеристика за съответната длъжност, към която преминават трудовите функции на съкратената? К. счита, че така поставените въпроси, са разрешени от възззивният съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 34 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV г.о. и № 498 от 13.01.2012г. по гр.д. № 1561/2010г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
В. съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „Психолог”, извършено със заповед № 02 от 24.01.2017г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- съкращаване в щата, връчена на 24.01.2017г. Решаващият мотив на съда е, че не е представено действащото до момента на промяната щатно разписание /при безспорност по делото на обстоятелството, че с новото щатно разписание единственият щат за длъжността „психолог” е предвиден да премине в 0.5 за „психолог” и 0.5 за „социален работник”/,което не позволява да се прецени „кои от трудовите функции на психолога са преминали към длъжността „социален работник”.
Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, касаещи начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата, които освен, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, още и са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно решение по гр.д.№ 45826/2014г. на ІV г.о., постановено по въпрос, касаещ „доказването на факта на реалното съкращаване в щата”, е прието, че „реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност”.”Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност в трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравняване на трудовите задължения по длъжностна характеристика”. „Естеството на възложената работа може да се установява с всички доказателствени средства”. А съгласно второто цитирано от касатора решение по гр.д. № 987/2012г. на ІV г.о., постановено по въпрос за „критериите за преценка на сходството в длъжностите” е прието, че при т.нар. „трансформиране” на длъжности „преценката за идентичността на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата: от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа.”
С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 347 от 27.07.2017г. по в.гр.д. № 451 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 130 лева /сто и тридесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :