О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
С. 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 720 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. А. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1314 от 1.11.2017г. по в.гр.д. № 1837 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 1628 от 22.05.2017г. по гр.д. № 854/2017г. на РС Пловдив в частта, с която Регионална служба „Военна полиция”П. е осъдена да заплати на З. А. С. сумата от 6 888лв., представляваща разлика между дължимото по чл.227 ал.1 и чл.234 З. обезщетение от двадесет брутни месечни възнаграждения и изплатеното му такава от 30 504лв., както и самата 619.97лв., представляваща разлика между полагащото му се по чл.199 З. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42 работни дни в размер на 3 365.33лв. и изплатеното такова в размер на 2 745.36лв., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от 20.01.2017г., както и за разноските над сумата от 7.94лв.до присъдените 600лв., както и в частта за определените държавни такси и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете в посочените части и са присъдени следващите се такси и разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като за първият не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а вторият е несъотносим, тъй като искане за упражняване на косвен съдебен контрол страната не е направила своевременно и подобно произнасяне от въззивния съд няма. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е счел за неоснователни предявените искове след като е тълкувал нормата на чл.234 З. и е приел, че релевантният момент за определяне на брутно трудово възнаграждение е момента на освобождаване от военна служба, а не предходен момент, когато е изплатено последното възнаграждение за изцяло изработен месец. Счел е, че законодателят е акцентирал на думата „дължимо”, което не предпоставя изискване това възнаграждение да е изплатено. Приел е и че подходът на законодателя при определяне на обезщетенията по специалния З. е различен от общия, приложим съгласно КТ /т.е. че даденото в чл.228 КТ определение на „брутно трудово възнаграждение” е неприложимо/. Като допълнителен аргумент, въззивният съд е посочил, че представената пред него заповед № 6-572 от 29.04.2015г., с която един от елементите на допълнителното възнаграждение на касатора е определен на 0%, първо е ирелевантна за спора и второ е административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол, поради което неговият косвен съдебен контрол е недопустим.
В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя следният въпрос: Кой е релевантният момент за определяне на размера на брутното месечно възнаграждение, което се ползва като база за изчисляване на дължимите обезщетения по чл.227 ал.1 и чл.199 З., в случаите когато военнослужещият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност до датата на уволнението си – последният пълен работен месец преди излизане в болнични или деня на връчване на уволнителната заповед?
На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя и въпроса: „Допустим ли е косвен съдебен контрол на валидността и законосъобразността на административен акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която е негов адресат, но не е участвала в административното производство по издаването му?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 5 от 14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г. на ОСГК на ВКС и постановени решения № 66 от 18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на І г.о., № 67 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. на І г.о., № 88 от 9.03.2012г. по гр.д.№ 1131/2011г. на ІІ г.о. и № 298 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 3296/2013г. на І г.о. Отделно, касаторът се позова и на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК.
Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, касаещ релевантният момент за определяне на размера на брутното месечно възнаграждение, ползващо се за база за определяне на обезщетенията по чл.227 ал.1 и чл.199 З., който освен че е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговаря на изискването за общо основание за допустимост, още и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – същият изисква тълкуване на закона, по него няма установена практика и съществува необходимост от създаване на такава по прилагане на посочените норми. С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не следва да се обсъждат останалите поставени от касатора въпроси.
Мотивиран от изложеното и като съобрази, че с оглед характера на спора, касаторът не дължи държавна такса, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1314 от 1.11.2017г. по в.гр.д. № 1837 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.