О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 09.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 165 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. В. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 189 от 6.08.2018г. по в.гр.д. № 170 по описа за 2018г. на Окръжен съд Кюстендил,в частта, с която е отменено решение № 644 от 14.12.2017г. по гр.д. № 772/2017г. на РС Дупница и С. В. Х. е осъден да заплати, на основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, сумата от 8 131лв., от която 5 784лв. – получено без основание обезщетение чл.222 ал.3 КТ и 2347лв. – получено без основание обезщетение чл.224 ал.1 КТ, в частта за разликата над 4 131.10лв. както и изцяло в частта, с която е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв./от по 1000лв. за първата и въззивната инстанции/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Касаторът обжалва решението в горепосочената част, като в представеното към касационната жалба изложение, се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка или може да се позове само на избрана част от доказателствата, без да изложи съображения защо отхвърля като недостоверни останалите? Позовава се на решения, постановени по гр.д.№ 4744/2008г.на І г.о., по гр.д.№ 5096/2008г.на ІV г.о. и по гр.д.№ 6832/2014г.на ІV г.о., съгласно които „съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка”. Отделно –според касатора е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, тъй като съдът не е съобразил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че от сумата 8 131лв., „сума в размер на 4 000лв. стои в сметка 499 /други кредитори/ на РПК ”Рила” като дължима за плащане”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Твърди, че съдебният акт досежно сумата от 4 000лв. е влязъл в сила. Отделно счита, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, първо тъй като не се сочи кои доказателства касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил и второ, тъй като въззивният съд е изпълнил задълженията си и постановеният от него акт не е очевидно неправилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно представен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 5.11.2018г., в който сумата е посочена като платена в брой.
Въззивният съд се е произнесъл по подадена от РПК ”Рила” въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, с което същата е била осъдена да заплати на С. В. Х. сумата 4 000лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо обезщетение чл.222 ал.3 КТ, ведно със законната лихва и е отхвърлен предявеният от РПК ”Рила” насрещен иск, с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, за сумата от 8 131лв. и са присъдени разноски. Във въззивният си акт съдът е приел, че С. В. Х. не е изпълнявал длъжността „председател”на РПК ”Рила” въз основа на трудово правоотношение, поради което заявената претенция по чл.222 ал.3 КТ, обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за сумата 4000лв. е неоснователна. Уважил е насрещният иск по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, като е приел, че С. В. Х. е получил сумата от 8 131лв., от които 5 784лв., обезщетение чл.222 ал.3 КТ и 2347лв., обезщетение чл.224 ал.1 КТ без основание.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставения от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване, защото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че ищецът е получил сумата от 8 131лв. без да съобрази заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която – след първоначалното й получаване, той е възстановил на РПК ”Рила” сумата от 6 652лв., след това са му изплатени 1 652лв./на 12.08.2014г./ и 1 000лв./на 31.10.2014г./ или реално получената от него сума е в размер на 4 000лв.
Мотивиран от изложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189 от 6.08.2018г. по в.гр.д. № 170 по описа за 2018г. на Окръжен съд Кюстендил.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :