О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
С. 23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2398 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Дима И. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 59 от 23.02.2017г. по в.гр.д. № 615 по описа за 2016г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 560 от 4.10.2016г. по гр.д.№ 1362/2016г. на Районен съд Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. К. К. против Дима И. Й., на основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД иск и вместо това е постановено друго, с което същият е уважен за сумата 6 000лв., представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за консултански услуги № 28 от 25.08.2014г., като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2016г. и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. К. К. против Дима И. Й. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000лв., неустойка за забава по договор за консултански услуги № 28 от 25.08.2014г., като са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е определил сключеният между страните договор за консултански услуги № 28 от 25.08.2014г. като договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от умствен труд – изготвяне на проект, бизнес план и заявление за подпомагане по проект за изграждане на цех за палети по съответна мярка /123/ за директно плащане, обявена от ДФ „Земеделие”. Съдът е приел, че е налице пълно неизпълнение на договорените задължения от страна на изпълнителя, защото по делото не е доказано изготвянето на нито един от посочените в договора документи /а тези които са били представени са били само за целите на делото, без да са доведени до знанието на ищцата/ и защото, след извършена справка е установил, че към датата на предявяване на иска и на изготвяне на отговора, мярка 123 не е била активна. Последната е била действаща само за предходния програмен период /2007г.-2013г./ и още към датата на подписване на договора /25.08.2014г./ е била закрита, т.е. към посочената дата въобще не е било възможно финансирането на проект по тази мярка. Съдът е посочил, че независимо, че в сключения договор за консултански услуги не е посочена изрично мярката /посочени са само неговите цел и предмет/, същата е била безспорна за страните, тъй като ответната страна не е оспорила твърдението на ищцата, че е следвало да кандидатства по проект за „изграждане на цех за пелети” за финансиране по мярка 123 за програмния период 2014-2020г. и в отговора си е изложил, че изпълнението на договора е започнало и продължава, мярката е открита и към 1.03.2016г. изпълнението му е възможно /факт, неотговарящ на действителността, защото мярка 123 не е предвидена за период 2014-2020г./ Въз основа на тези факти, въззивният съд е стигнал до извода, че е налице пълно неизпълнение, че е налице невъзможност за изпълнение, което обуславя необходимост от разваляне на сключения договор и връщане на даденото по него. Съдът е приел, че невъзможността за изпълнение е обективна, тъй като е настъпила още на 26.05.2015г., когато Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. е одобрена от ЕК. /С нея са станали известни мерките, подмерките и дейностите, които ще бъдат финансирани по тях и че мярка 123 не е сред тях, т.е. не е възможно изпълнението на договора/.Като последица от обективната невъзможност, съгласно чл.89 ЗЗД, следва развалянето на договора по право, в случая – считано от 26.05.2015г., когато е отпаднало основанието за плащане на даденото възнаграждение от 6 000лв. Пред вид основанието за разваляне на договора, съдът е преценил като неоснователен и иска по чл.92 ЗЗД.
В изложението си касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Носи ли отговорност изпълнителят по договора за изработка, на основание чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД, в случай че възложителят е възложил изработване на проект за обект по мярка, за които не е предвидено финансиране? Следва ли, при тази хипотеза, съдът да тълкува волята на страните? О. ли е обстоятелството, че към момента на сключване на договора, програмата, както и мерките, подмерките, които ще бъдат финансирани не са отворени?,
2. Налице ли е възможност на възложителят да развали договора за изработка, позовавайки се на обстоятелството, че е изгубил интерес от изпълнението, при положение че съответната мярка, по която желае да получи безвъзмездна финансова помощ не е била открита, както към момента на сключване на договора, така и към момента на развалянето му? Ако той не разполага с тази възможност, дължи ли изпълнителят безусловно обещание за изпълнение, или съдът следва да тълкува действителната воля на страните?,
3. Безусловно необходимо ли е при договора за изработка, работата да е полезна за възложителя, с оглед обстоятелството, че при сключване на договора, същият е бил наясно, че изпълнението му е обвързано със сбъдването на бъдещо условие, но същевременно действителната му воля е била да сключи договора?,
4. Може ли да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя в хипотеза, при която изготвеният проект не е подробен, с оглед обстоятелството, че мярката по която се е очаквало същия да послужи не е била отворена до момента на развалянето му? И
5. Допустимо ли е да се прави извод за пълно неизпълнение на договора за изработка, ако се окаже, че същият е с невъзможен предмет, с оглед обстоятелството, че целта на договора е невъзможно да бъде постигната, поради причини, независещи от волята на страните? Носи ли изпълнителят отговорност за неизпълнение, когато същото се дължи на обективни причини, независещи от него?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси са фактически, такива за тълкуването, прилагането и изпълнението на конкретно сключения между страните договор за консултански услуги и не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Развива доводи и да неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира направени разноски за отговор за адвокатско възнаграждение без да посочва конкретен размер, нито доказателства за реално заплащане на подобно възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същите са фактически, касаят конкретните факти по делото и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост,посочени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Правното основание на настоящият иск е чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД, който ищцата е предявила с цел да уреди отношенията си с ответницата, възникнали по повод изпълнение на задължение, което имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила – сключен между страните договор за консултански услуги от № 28 от 25.08.2014г., който е развален, поради невъзможност за изпълнение. В тази хипотеза, съгласно установената практика /вж.решение № 81 от 21.07.2017г. по гр.д.№ 60144/2016г.на ІV г.о./, доколкото искът се основава на твърдение, че се дължи връщане на даденото по разваления договор, съдът следва да прецени наличието на договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са основания за разваляне на договора и това сторено ли е. В конкретният случай – въззивният съд е направил това, като е преценил сключеният договор като такъв за изработка и е уважил иска, приемайки, че същият е развален. Правилността на така изложените правни изводи не може да е предмет на преценка на настоящето производство /вж.т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. С поставените въпроси, касаторката оспорва правните изводи на съда, желаейки преразглеждане на спора по същество и поставяйки за ново разглеждане направените в хода на производството възражения за това, че възложителят е възложил изработване на проект за обект по мярка, за които не е предвидено финансиране /въпрос първи/, че се позовал за разваляне на договора на обстоятелството че е изгубил интерес от изпълнението, при положение че съответната мярка и към момента на сключване на договора не е била отворена /въпрос втори/, за наличие на изискване за сбъдването на бъдещо условие в договора /въпрос трети/, за това, че сключеният договор не е бил подробен /въпрос четвърти/ и е с невъзможен предмет и неизпълнението е по обективни причини /въпрос пети/. Освен изложеното, за така поставените въпроси не са налице и изискванията, съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поради конкретиката си и обвързаността с фактите и особеностите на случая по делото, те не са от естество, че разглеждането им да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и по посочената материя законът не е непълен, неясен или противоречив и не се налага осъвременяване на установената практика.
С оглед изхода от спора, независимо, че в полза на ответната страна се дължат разноски, такива не следва да бъдат присъдени поради липса на ангажирани доказателства за техния размер и реалното им извършване.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59 от 23.02.2017г. по в.гр.д. № 615 по описа за 2016г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.