О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 12.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5072 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 117 от 30.01.2017г. по гр.д. № 2810/2016г. на РС Русе, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. „При проверка правилността на постановения акт, ограничен ли е въззивният съд от посочените във въззивната жалба конкретни оплаквания или може да се произнася и по въпроси извън посочените в жалбата? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 764 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1645/2009г. на ІV г.о., № 361 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 1471/2009г. на ІV г.о.
2. „Може ли въззивният съд да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба, т.е. да разгледа иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ на основание, което не е посочено от ищеца? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 88 от 4.05.2016г. по гр.д.№ 4229/2015г. на ІІІ г.о., № 216 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 64/2014г. на ІV г.о.
3. Длъжен ли е в производство по иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, работодателят да установи, че в подбора са били включени всички работници, изпълняващи съответната длъжност, дори и да няма наведен от работника довод за незаконен подбор поради обхвата на сравняваните лица? Касаторът счита, че така въпросът е разрешен от възззивният съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 418 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2906/2015г. на ІV г.о. Свързан с този въпрос е и този – дали при липса на оспорване от страна на работника на отразените в Протокола за извършен подбор обстоятелства, следва ли работодателят да доказва същите?” Позовава се на противоречие с решение № 387 от 10.12.2014г. по гр.д. № 2491/2014г. на ІV г.о.
4. „Подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена по чл.329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на трудовите задължения? Следва ли тази преценка /оценка/ на работодателя да бъде основана на обективни критерии? Счита, че по въпроса е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 735 от 18.11.2010г. по гр.д.№ 140/2010г. на ІV г.о., № 387 от 10.12.2014г. по гр.д. № 2491/2014г. на ІV г.о., № 732 от 28.10.2010г. по гр.д. № 1146/2009г. на ІV г.о.
5. „Длъжен ли е работодателят, при извършване на подбор, да включи работници, чийто длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратената длъжност?” Позовава се на противоречие с решение № 249 от 17.06.2015г. по гр.д. № 294/2015г. на ІV г.о., № 246 от 23.06.2011г. по гр.д. № 1150/2010г. на ІІІ г.о., № 282 от 1.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г. на ІV г.о., № 1561/2010г. по гр.д.№ 5829/2014г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че по същество въпросите касаят осъществения подбор, а последният е извършен в съответствие с постановките, развити в ТР №1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГК на ВКС. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 148004, в който посочената договорена сума е отразена като заплатена в брой.
Въззивния съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „Оператор петролни продукти”в Петролен терминал [населено място], извършено със заповед № 36 от 8.04.2016г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- съкращаване в щата, считано от 9.04.2016г. Решаващите му мотиви са за липса на доказано реално извършено съкращаване в щата /поради непредставяне на старото щатно разписание, действащо преди приемане на новото и невъзможност чрез съпоставка да се прецени дали е налице отпадане на трудови функции и назначаване на нов служител в деня на вземане на решение за съкращаване на щата/ и незаконосъобразен подбор. Съдът е приел, че неправилно е оценен ищеца, първо тъй като е бил с висше образование /за което е трябвало да получи 30т./, а са му дадени 15, каквато е оценката за притежаващите средно образование и тъй като общият му сбор е намален с -20т. за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за което по установения ред не е било наложено наказание. Отделно – въззивният съд е приел, че работодателят не е установил, че подборът е извършен измежду всички лица, които са заемали длъжността „Оператор петролни продукти”/независимо, че такъв довод не е бил наведен от ищеца в исковата молба/.
В исковата си молба ищецът е посочил две основания за незаконосъобразност на издадена заповед за уволнение, които е мотивирал със следните доводи – липса на реално съкращаване в щата /поради назначаването на нов човек непосредствено преди и след уволнението на ищеца/ и липса на извършен подбор по чл.329 КТ, тъй като ищецът бил „с по-висока квалификация” и работел „по-добре от останалите на работа и от новоназначените”.
Във въззивната жалба изложените от работодателя доводи са свързани само с осъществения подбор, като се признава грешката относно 15т. по критерия „образование” и се излага довод, че оценката от -20т. по критерия „наличие на нарушения на трудовата дисциплина” не изисква наличие на наложено по съответния ред наказание. Дадената оценка е съобразена с допуснатото на 19.03.2016г. нарушение, изразяващо се в неявяване на работа без посочена уважителна причина. Други доводи във въззивната жалба не са изложени.
Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по последните три поставени от касатора въпроси, касаещи осъществения подбор, които освен, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, още и са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно решение по гр.д.№ 140/2010г. на ІV г.о., постановено по въпрос, касаещ подбора по чл.329 КТ, „преценката на работодателя по чл.329 КТ за качеството на работата е субективна и е по целесъобразност. Тя не може да бъде проверявана от съда, защото липсват обективни предпоставки, по които съдът да преценява качеството на работата на уволнения работник, докато работодателят има системни наблюдения и впечатления от трудовите умения и възможности на работниците, които се проявяват единствено в производствения процес”. В решение № 387/2014г. по гр.д.№ 2491/2014г. на ІV г.о. е прието: „когато не е оспорена извършената от комисията по подбора преценка в определените от закона преклузивни срокове и тя е обективирана в писмен документ, то той представлява писмено доказателство за извършения подбор”. Начинът за оспорване е чрез въвеждане на довода като основание в исковата молба. Съгласно решение № 88 от 4.05.2016г. по гр.д.№ 4229/2015г. на ІІІ г.о., постановено по въпрос: ”Може ли съдът да разгледа и уважи иск на непредявено основание и служебно да установява нова фактическа обстановка, различна от твърдяната в исковата молба” е прието, че „предявеният иск не може да се разгледа на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Те определят предмета на делото и съдът не може да излезе от заявената рамка”.
С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 369 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 135 лева /сто и тридесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.