О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
С. 31.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. ч.гр.д. № 312 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от М. Н. М., чрез процесуалния представител адвокат Н. частна жалба против определение № 27465 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 13814 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановения въззивен акт с присъждане на направените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 805лв.,реалното извършване на които е установено с представени фактура, преводно нареждане и извлечение по сметка.
С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена чрез процесуалния представител на 4.01.2018г. за искането, но в предоставения срок не е изразила становище.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С обжалваното определение № 27465, СГС е оставил без уважение като неоснователна подадената молба за изменение на постановения въззивен акт в частта за разноските с аргумент за липса на представен договор за правна помощ и съдействие, с който да е договорен конкретният размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Мнозинството от съдебният състав на СГС се е позовал се на т.1 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че освен доказателства за извършено плащане, още е определящо и представянето на доказателства за договаряне на размер на възнаграждение с прилагане на договор за правна помощ, съдържащ изрична уговорка в този смисъл.
Доводите на частната жалбоподателката са, че доколкото писмената форма на договора за правна помощ е само за доказване, а не за действителност, наличието на постигната между страните договорка за размера на дължимото възнаграждение може да бъде установена по всякакъв начин /не само с договор/, какъвто в случая е представената фактура, в която изрично е записано, че заплатената сума е за „възнаграждение за процесуално представителство по дело по жалба срещу решение по гр.д.№ 7624/2016г. на СРС”.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателката. Неправилно с постановеното въззивно решение не са присъдени разноски за въззивното производство на страната чиято жалба е уважена, поради липса на представен договор за правна защита и съдействие, в който да е договорено плащане на възнаграждение. Когато е безспорно, че процесуално представителство в полза на въззиваемата страна е било осъществявано въз основа на представен пред първата инстанция договор /без значение дали в него е посочен размер на договорено възнаграждение/ и е безспорно че пред въззивния съд, страната реално е заплатила на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в посочен размер /805лв./ именно за осъщественото представителство пред посочената инстанция и това е установено с надлежни документи /представена фактура, преводно нареждане и извлечение по сметка/, настоящият съдебен състав намира, че предпоставките по чл.78 ал.1 ГПК са налице. Представянето на документи /фактура, преводно нареждане и извлечение/, в които изрично е посочено какъв е размера на сумата и основанието за плащане, са достатъчни да установяват постигната между страните по мандатното правоотношение договореност. Както е посочено в т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, поради което представянето на подобен договор, не е единственият начин по който може да се установява постигната между страните договореност за размера на разноските.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 27465 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 13814 по писа за 2017г. на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 3561 от 22.05.2017г. по гр.д.№ 13814/2016г. на Софийски градски съд в частта за разноските като ОСЪЖДА Б. [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Н. М. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1 ап.1 сумата от 805лв. /осемстотин и пет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.