О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4085 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Н. Ю. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат О. против въззивно решение № 146 от 25.07.2018г. по в.гр.д. № 201 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено решение № 371 от 23.04.2018г. по гр.д. № 3894/2017г.на Районен съд Шумен, само в частта, с която е постановено личните контакти между ищците К. О. И. и Ф. Х. Н. с техните внучки Е. С. Н., [дата на раждане] и М. С. Н., [дата на раждане] да се осъществяват в присъствието на бащата на децата С. Н. Ю. и на посочено от него място, като е изменен постановения акт като е определен следния режим на лични отношения – всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, веднъж в годината на 18.12., ако денят е събота, ако не е – в първата събота след 18.12., за времето от 10.00чса до 15.00часа, както и веднъж в годината, на 29.12. от 10.00 часа до 15.00часа, като контактите се осъществяват в дома на ищците в [населено място], [община], обл.Ш., като децата бъдат вземани и връщани на адреса на бащата. Посоченият режим на лични контакти касае едновременно и двете деца, включително и относно датите на рожденните дни на всяко едно от тях.
Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните пет въпроса: 1. Когато ищецът доказано страда от психиатрично заболяване – в производство по определяне на лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, интересът на малолетното дете не налага ли априори срещите и общуването да се осъществяват задължително в присъствие на социален работник или законен представител на детето и на място, където съдът се е уверил, че на малолетното дете е гарантирана безопасна среда? Когато фактите по делото доказват специфични нужди при обслужване на малолетно дете, не е ли задължително съдът да определя на срещите баба/дядо с това дете да присъства родител на детето като гарант за най-адекватна и целесъобразна грижа?
2. Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл.128 ал.1 изр.1 СК, включително и като отхвърли искането като мярка за охрана на интересите на детето?,
3. Как се разпределя доказателствената тежест в производството за мерки за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче когато ищецът има психиатричен проблем, неизличимо заболяване и състоянието му е удостоверено с официален документ? Ако ищецът и неговия процесуален представител не признава и укрива целенасочено фактът на психиатрично заболяване, съдът следва ли в защита на интереса на малолетното дете да отхвърли иска по чл.128 ал.1 изр.1 СК?,
4. При съединени за общо разглеждане искове от двама ищци /баба и дядо/ за лични контакти със две деца, в едно производство, съдът длъжен ли е да постанови отделен диспозитив за мерките за лични отношения между всеки ищец и всяко дете? и
5. Недопустимо ли е съдебното решение, когато въззивният съд се е произнесъл извън петитума на въззивната жалба по въпроси като : – вместо два пъти в месеца, е събрал един път в месеца срещите между баба/дядо и внуче „от организационна гледна точка”, по свое усмотрение, без искане от страната, – съдът по своя преценка е изменил часовият пояс на поисканите контакти, без искане за това, – съдът е определил ден за среща по повод рожден ден на детето Е. извън датата на рождения му ден /в първата събота/, без това да е искано, – съдът по своя преценка е определил на рождения ден на всяко дете часови обхват от 10.00чса до 15.00часа, които изцяло удовлетворява интересите на бабата и дядото, но който заема значителна част от рождения ден и не държи сметка за интересите на детето, на рождения ден на детето е логично приоритет да има интереса и желанието на празнуващото дете, а не на възрастните и – съдът определил задължително присъствие на детето-нерожденик с баба му и дядо му, което отново поставя приоритет на интереса на възрастните пред този на детето. Претендира направените по делото разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Счита, че даденият отговор от въззивният съд на поставените въпроси, е съобразен с установената съдебна практика. Оспорва искането на насрещната страна за разноски поради прекомерност и от своя страна претендира такива.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е постановил решението си, след като въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства е приел за неоснователни твърденията на бащата на децата, че ищцата страда от психично заболяване, което я прави опасна за тях. Съдът е обсъдил представената Епикриза от проведено за периода 9.01.2018г.-28.01.2018г. болнично лечение, като е приел, че посоченото в нея заболяване „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък” е психологическо, а не психиатрично. Акцентирал е на описанието на страданието, че се изявява в прояви на инсомния /безсъние/, упорита цефалагия /главоболие/ до суицидални /самоубийствени/ мисли и на факта, че лицето е определено като „ориентирано”, а за лечението е посочено, че е довело до емоционално и волево стабилизиране. Позовал се и на разбираемите в случая – посочени като отключващи причини. Съдът се е позовал и на свидетелските показания, съобразно които ищцата няма отклонения, при това тя – въпреки датиращото от 30 години заболяване, многократно е полагала грижи за децата, докато майка им е била жива, включително и сама, тъй като майка им ги е оставяла при бабата. В мотивите си съдът се е позовал и на същественото значение, което има за тяхното правилно развитие като пълноценни личности, постоянният контакт на децата със своите баба и дядо, както и на разпоредбата на чл.128 ал.3 СК, от която е извел аргумент, че законодателят изрично е акцентирал на това значение, предвиждайки възможност когато единият от родителите не може пряко да осъществи родителската грижа, тя да се поеме от бабата и дядото. В хода на производството не е била назначена експертиза, която да провери и даде оценка на състоянието на ищцата, пред вид данните за нейно психично заболяване, датиращо от 30 години.
Имайки пред вид така изложените мотиви на съда, както и служебното си задължение да следи за интереса на детето, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по вторият от поставените от касатора въпроси, по следните съображения:
В производството по чл.128 ал.2 СК, съдът следва да се ръководи от интереса на детето, за който има задължение да следи и служебно. В § 1 т.5 от ДР на Закона за крила на детето, при определяне на понятието „най-добър интерес на детето” с изброяване на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени, в б.”г” е посочено, че следва да се отчита и „опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена”. В конкретният случай са били представени надлежни доказателства, установяващи че ищцата страда от „рецидивиращо депресивно разстройство”, с давност от преди 30 години. Безспорно е и че освен през 2018г., тя е лекувана в болнично заведение, двукратно и през 2017г., когато е настъпила и смъртта на дъщеря й. Касае се за заболяване, чийто характер – психологическо или психиатрическо, съдебният състав – пред вид липсата на специални знания – не е компетентен да преценява. Когато, в производството по чл.128 ал.2 СК, са ангажирани доказателства за заболяване, за което съществува вероятност да застраши или създаде опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без да има искане/ да събере доказателства и да изясни дали – в конкретният случай – съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да могат да бъдат определени най-подходящите – и за двете страни – мерки за лични отношения.
Допускането на касационно обжалване по посочения въпрос, обезсмисля обсъждането на останалите. Само относно последния, доколкото в него се съдържа твърдение за евентуална недопустимост на постановения акт, настоящият съдебен състав счита, че следва да се посочи, че не споделя така изразеното становище. Съгласно установената практика, /вж. например решение по гр.д.№ 1948/2008г. на ІІ г.о./ производството за определяне на режим на лични отношения е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност. Съответно, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука – от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба.
Мотивиран от гореизложеното , Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 25.07.2018г. по в.гр.д. № 201 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен.
УКАЗВА на касатора С. Н. Ю., че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: