О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С. 05.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 982 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Х. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 2370 от 16.11.2017г. по в.гр.д. № 2267/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 28.03.2017г. по гр.д.№ 10830/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 500лв. до 15 000лв. и разноските по чл.38 ал.2 ЗА за разликата над 300лв. до 980лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З., за разликата над 500лв. до 15 000лв. /или за сумата 14 500лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от неоснователно започнало срещу Г. И. наказателно преследване за деяние по чл.129 ал.2, вр.с ал.1,вр.чл.63 ал.1, т.3 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 9321/2015г. на СРС, ведно със законната лихва от 27.07.2016г. като неоснователен и е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част, като са присъдени разноски.
К. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3, както и на чл.280 ал.2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли съдът да се обосновава със собствени доводи и да отговори на въпроса защо приема определен паричен размер за справедлив, съразмерен с претърпените от пострадалия вреди, по който счита, че е налице противоречие с решение № 480 от 23.04.2013г. по в.гр.д.№ 85/2012г. на ІV г.о., 2. Следва ли въззивният съд като решаващ съд задължително, прилагайки принципът на справедливост, да изследва и изложи съображения относно критерия за икономически растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната, към датата на увреждането?. Позовава се на противоречие на въззивния акт с решение № 42 от 5.03.2014г. по в.гр.д.№ 5488/2013г. на ІV г.о., 3. Следва ли съдът да обоснове становището си защо приема или не, че продължителността на наказателното преследване, е или не е, в причинна връзка с деликта и винаги ли съдът следва да обсъжда въпроса относно продължителността на проведеното наказателно преследване?, 4. Срокът от 1г.3м., основание ли е сам по себе си, да бъде изследван при преценка на вредите и техния интензитет или той се счита, априори за разумен и само продължителност над този срок, следва да се обсъжда от съда?, 5. Следва ли всяка продължителност на срока на наказателното преследване под 1г.3м., да се изключва от обсъждане и преценка при иск по чл.2 ал.1 т.3 З.?, 6. Следва ли когато подсъдимият се възползва от законно признатото му и гарантирано право да не дава показания, това да се счита за съпричиняване по чл.5 З.?, 7. Следва ли когато съдът приеме съпричиняване, да обсъжда каква е формата на вината във всеки конкретен случай? Длъжен ли е съдът да обоснова причинно-следствена връзка между деликт и съпричиняване?, 8. Следва ли съдът да посочва кои факти приема за релевантни за спора и установени и кои не?, 9. Допустимо ли е когато оправдателната присъда е влязла в сила, въззивният съд сезиран с иск по чл. 2 ал.1 т.3 З. да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност относно гражданскоправните последици? Допустимо ли е въззивният съд да коментира виновност на дееца извън предмета на спора, за който е сезиран? Следва ли гражданският съд да посочи конкретните факти, събрани по реда на НПК, от приключилото наказателно производство, което не е приложено в цялост, въз основа на които прави изводите си относно причинно-следствената връзка с деликта, предмет на гражданското дело и формира извод за вина на подсъдимия в тази връзка?, 10. Следва ли въззивният съд да посочи конкретно всички доказателства, факти, обстоятелства, които обуславят вредите и да посочи значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди?, 11. Кого контролира контролиращата страна – себе си или останалите участници в процеса и доколко съдебният процес е справедлив съобразно К., а решаващият съд – независим и безпристрастен? В колко и какви процесуални качества може да участва Прокуратурата на РБългария? По въпроса касаторът твърди наличие на противоречие с решение № 29 от 27.03.2017г. по в.гр.д.№ 2788/2016г. на ІІІ г.о., 12. Кои са релевантните факти в производството по чл.2 ал.1 т.3 З., които следва да се обсъдят и кои са критериите за справедливост? Следва ли принципът за справедливост на обезщетението да бъде съобразен с общественият критерии за морал и справедливост? и 13. Следва ли принципът за безпристрастност и принципът за равнопоставеност на страните в процеса да се спазва в исковото производство по З.?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Първото действие срещу настоящият касатор /разпит в качеството на свидетел/ е предприето на 21.12.2014г. Повдигнато му обвинение с постановление по ДП № 96/2015г. на 30.04.2015г. за тежко, по смисъла на чл.93 т.7 НК престъпление – по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК. Пред вид на обстоятелството, че тъй като към посочения момент е бил непълнолетен, му е наложена мярка за неотклонение „Надзор на И.”. Обвинителният акт е внесен в съда през м.06.2015г., когато е образувано н.о.х.д.№ 9321/2015г. на СРС. Последното е приключило с влязла в сила присъда на 27.07.2016г. /т.е. производството е продължило около година и половина/. При постановяване на акта си, въззивният съд е съобразил тези данни. Обсъдил е ангажираните гласни доказателства, съгласно които воденото наказателното производство се е отразило изключително негативно на ищеца – той се чувствал много зле, притеснявал се е от всички, намалил успеха си в училище, не искал да излиза, отказвал да посещава тренировки, бил отчаян, плачел постоянно, не се хранел, бил стресиран, налагало се да приема медикаменти за успокоение, през нощта бил неспокоен /ставал и крещял/, като това състояние продължило няколко месеца и след постановяване на оправдателната присъда. Независимо от изразеното, въззивният съд е приел, че поради липса на изслушана съдебно-медицинска или психиатрична експертиза, е недоказано твърдението за влошено, в причинна връзка с обвинението, здравословно състояние. В мотивите си съдът е приел „след прочит на мотивите на присъдата и протоколите за разпит” за установено, че ищецът и извършителят на деянието по чл.129 НК са били в обща компания и заедно са присъствали /по време и място/ на извършването му, както и че заради еднаквото им име /Г./ между тях „очевидно е налице сговор да бъдат подведени органите на МВР кой е истинския извършител”. Именно тези обстоятелства и фактът, че „жалбоподателят се е възползвал от правото си да не дава обяснения, респ.показания и така е спомогнал за въвеждане в заблуждение разследващите органи”, са довели до определяне на посочения размер на обезщетение от 500лв.
Имайки пред вид посочените решаващи мотиви, настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по деветият поставен въпрос, касаещ възможността на въззивният съд, сезиран с иск по чл. 2 ал.1 т.3 З., при наличие на влязла в сила оправдателната присъда, да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност при преценка на гражданскоправните последици. Този въпрос освен, че е от значение за изхода от спора, още и е разрешен от съдът в противоречие с установената практика/напр. ППВС № 4/1968г., решения по гр.д.№ 85/2012г. на ІV г.о., гр.д.№ 2788/2016г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 40/2013г. на ІV г.о./ относно релевантните обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Мотивиран от изложеното, на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2370 от 16.11.2017г. по в.гр.д. № 2267/2017г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.