О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С. 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1953 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 27 от 12.01.2018г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 139 от 17.07.2017г. по гр.д. № 807/2016г.на Районен съд Свищов, с което упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Н. П. Н., [дата на раждане] от съвместното съжителство на родителите си А. С. П. и П. Н. П. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, за бащата е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, за времето от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, на рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, както и през първите пет дни от Коледната и Великденската ваканции, като детето прекарва с бащата празниците Б. вечер и К. през нечетните календарни години, вторият ден на новогодишните празници, както и един месец през лятото, който не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката, осъден е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва, и са отхвърлени предявените претенции от П. Н. П. на основание чл.127 ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н., за определяне на местоживеенето на детето при бащата, за определяне на режим на лични отношения с майката и осъждането й да заплаща издръжка като недоказани и са присъдени следващите се разноски.
К. се позова на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Счита, че въззивният акт е постановен в противоречие със установената съдебна практика по два въпроса: първият е относно задълженията на съда по чл.236 ал.2 ГПК, като изложените доводи са, че в мотивите си съдът не е обсъдил наведени възражения досежно отказа да бъде приетата като доказателство прокурорска преписка № 1331/2017г. на РП С., както и представен SMS/M. от детето Н. до неговата майка, а вторият въпрос е относно начинът, по който следва да се присъждат дължимите разноските в производството по чл.127 ал.2 СК и по-специално дали те следва да се разпределят съобразно изхода на спора или да останат за страните така както са направени. Позовава се на решение № 169 от 2.10.2017г. по гр.д.№ 1672/2016г. на І т.о. и определение№ 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Счита, че няма поставени въпроси, които да отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а за посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК доводи и съображения въобще не са развити. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представени пълномощно и договор от 3.04.2018г., в който за посочената сума е отразено, че е „платена изцяло и в брой”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е постановил решението си досежно родителските права, личните отношения и издръжката, след като е съобразил следните обстоятелства : 1. Детето не е прекъсвало комуникацията с майката, с която „споделя и се чувства щастливо”, 2. След раздялата между родителите, водеща роля при полагане на грижите за детето е поела неговата баба /майката на настоящия касатор/. 3. Съдът е счел, че „децата следва да се възпитават от своите родители” и „водеща роля следва да заема единият родител, а не прародителя”, 4. Като е взел пред вид, че майката „осъзнава значението на бабата по бащина линия като важна фигура в живота на детето” и тя „не би ограничавала, а напротив – би стимулирала контактите между детето и неговата баба”, въззивният съд е приел, че интересът му ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права се предостави на майката. В подкрепа на тази теза е счел, че е и „изложеното от бащата, че работа на социалните служби е да сближи майката и детето” и че той „не може да каже на детето да отиде да живее при майка си”. В мотивите си въззивният съд е приел, че и двамата родители имат желание и възможности да се грижат за детето си и „полагат усилия за създаване на живот на детето, при който то да не се чувства лишено от нещо”. Всички свои правни изводи, съдът е направил без да обсъжда ангажираните по делото доказателства, като общо е посочил, че първоинстанционният съд подробно е описал „показанията на свидетелите, социалните работници и изготвените социални доклади, становищата на страните, изслушани по реда на чл.59 ал.6 СК, както и становището на детето, изслушано по реда на чл.14 ал.1 от Закона за закрила на детето”.
Имайки пред вид така изложените мотиви на съда, както и служебното си задължение да следи за интереса на детето, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените от касатора въпроси.
Първият въпрос, касаещ задължението на съда по чл.236 ал.2 ГПК, е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената практика, съгласно която съдът формира крайният си правен извод след преценка на всички относими за спора обстоятелства /в случая те са посочени в ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г./, съобразявайки наведените възражения и направените искания по делото.
Относно вторият поставен от касатора въпрос, касаещ начинът, по който следва да се разпределят направените разноските в производството по чл.127 ал.2 СК, също е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като той е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в посоченото определение, постановено по чл.274 ал.3 ГПК с № 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на І г.о.
Мотивиран от гореизложеното , Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 12.01.2018г. по в.гр.д. № 856 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново.
УКАЗВА на касатора П. П., че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 123 лева /сто двадесет и три лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.