4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
гр. София, 31 март 2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 948 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1800/16.02.2017 г. на М.Г.К. срещу определение № 411/22.12.2016 г., постановено по гр.д. № 5258/ 2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на страната за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 185/16.06.2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 846/2016 г., както и за спиране на изпълнението на посоченото решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено. Твърди, че молбата за отмяна съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, доколкото са посочени конкретните факти и обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] е подал отговор в законоустановения срок, в който излага доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в предвидения от закона едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като с последната не са посочени новите обстоятелства, които имат съществено значение за решаване на делото и не са представени писмени доказателства, а е направено искане за задължаване на ответната страна да представи описаните доказателства, което е недопустимо в производството за отмяна. Посочено е още, че изложените от страната обстоятелства – недопускане на доказателствени искания и непредставяне на поискани доказателства в производството по делото, представляват основания за обжалване на постановения съдебен акт, но не и такива за отмяна.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 5258/2016 г. е образувано по молба на М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 185/16.06.2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 846/2016г. В молбата е посочено, че е налице основание за отмяна на решението на касационната инстанция по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно – нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно, поради процесуалното поведение на ответника и постановеното по гр.д. № 52121/2011 г. на СРС, 60-ти състав определение от 20.02.2012 г., с което не са допуснати доказателствените искания на ищцата. Изложени са твърдения, че поради липсата на отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото открито съдебно заседание, по делото не е представено копие от личното трудово досие на ищцата; щатно разписание, действащо към 08.06.2011 г. и всички щатни разписания след тази дата; поименните разписания за този период; длъжностни характеристики за длъжността „регионален представител“, „ръководител Директен маркетинг и работа с търговци“, както и удостоверение, от което да е видно какво е образованието на лицата, заемащи тези длъжности В обстоятелствената част на молбата са изложени подробни доводи по същество на правния спор, предмет на делото, чиято отмяна се иска.
Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл.303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт – чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, като е нужно заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа. Не е достатъчно обаче страната да твърди, че са налице новооткритите обстоятелства, последната следва да подкрепи своите твърдения с представяне на доказателства. Единствено твърденията на страната за наличие на обстоятелства – основание за отмяна на влязлото в сила решение, не представляват основание за допускане на производство по отмяна. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението.
В случая молителката се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, а на твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради невъзможност да се снабди с доказателства, релевантни за правния спор с оглед процесуалното поведение на ответника, които са основания за обжалване, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК. Сочените от ищцата писмени доказателства не са приложени към молбата, направено е искане за задължаване на ответника да представи последните, което е недопустимо в производството по извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Предвид това, правилно е приетото от съда, че молбата за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 411 от 22.12.2016 г., постановено по гр.д. № 5258/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.