О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3096 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Г. О. З., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 50 от 8.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 6003 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.10.2018г. по гр.д.№ 2513/2017г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на определение от 13.02.2018г. за частично прекратяване на производството по делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона и на европейската съдебна практика. Искането е за допускане на касационно обжалване, отмяна на обжалвания акт и уважаване на искането за възстановяване на срок.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като поставя следният въпрос: Може ли да се приеме, че поискването от назначения служебен защитник възнаграждение за завеждане на нов установителен иск, обуславя липса на ефективна правна защита и на адекватна правна помощ по смисъла на чл.3 от Закона за правната помощ и представлява особено непредвидено обстоятелство, по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК, налагащо възстановяване на срока за обжалване? Развитите доводи са, че съдът не е обсъдил възраженията, че вместо добросъвестно да защитава интересите на представлявания, във връзка с прекратяване на производството, първоначално назначеният служебен защитник е поискала сумата от 3 530лв.за завеждане на ново дело.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно определение № 50 от 8.01.2019г. САС е потвърдил определение на СГС за оставяне без уважение молба за възстановяване на срок за обжалване на определение от 13.02.2018г. за частично прекратяване на производството по делото с мотив за липса на особено непредвидено обстоятелство, по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Посочено е, че към момента на подаване на молбата, на молителя е била предоставена правна помощ чрез процесуално представителство по делото. Назначеният му процесуален представител, е получил акта за частично прекратяване на производството по делото и е преценил, че не следва да бъде обжалван. Отделно – посочените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства /че молителят е инвалид, че причината за необжалване на акта от процесуалния представител са свързани с материални интереси/, съдът е преценил че не сочат внезапно възникнало обстоятелство, което е възпрепятствало страната да реализира процесуалните си права.
При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, както поради липса на годно общо основание за допустимост /доколкото същият е фактически, а не правен/, така и поради липса на наведеното специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. /В случая, преценката за допустимост е необходима, с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/. Съгласно т.4 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, разглеждането на поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, ако допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание, а в случая – по поставения въпрос, касаещ характеристиките на „особено” непредвиденото обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК, е налице трайно установена съдебна практика, който не се нуждае от промяна или осъвременяване. Същата приема, че особени непредвидени обстоятелства са тези, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т. е. да извърши в рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално действие. В случая – в поставеният от касатора въпрос като общо основание за допустимост – се сочи непотвърдено с никакви факти, данни или обстоятелства твърдение за липса на ефективна правна защита и на адекватна правна помощ по смисъла на чл.3 от Закона за правната помощ от получилия съобщението за частично прекратяване на производството по делото представител на страната. Т.е. в съдържанието на поставения въпрос се съдържа условие /за липса на ефективна правна защита и на адекватна правна помощ/, което не е установено. Така поставеният въпрос не отговаря на изискването за общо основание за допустимост по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изискващ въпросът да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съда.
Извън изложеното, по делото е безспорно, че на молителя е била оказана правна помощ чрез процесуално представителство по делото. Въпросът за нейната ефективност и адекватност е несъотносим към същността на понятието „особено” непредвиденото обстоятелство, по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК, което както вече беше посочено се свързва с обстоятелства, които са с изключителен, изненадващ и непреодолим характер, като препятствието трябва да е единствената причина за пропускане на срока. Реализирането на отговорността на адвоката за неизпълнение на задълженията е по специален ред.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 50 от 8.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 6003 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.