О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С. 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1185 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от С. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 347 от 27.10.2017г. по в.гр.д. № 1280 по описа за 2017г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 35 от 5.05.2017г. по гр.д. № 579/2016г. на Районен съд Раднево за отхвърляне като неоснователни на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че липсва поставен въпрос като общо основание за допустимост и че постановеният въззивен акт е правилен. Претендира юрисконсулко възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел за законосъобразно извършеното със заповед № 4 от 7.10.2016г. дисциплинарно уволнение, на основание чл.190 ал.1 т.2 /неявяване на работа на 25.07.2016г., 26.07.2016г., 3.08.2016г., 5.08.2016г., 7.08.2016г., както и от 9.08.2016г. до 21.08.2016г./ Въз основа на ангажираните по делото и обсъдени доказателства, съдът е извел правен извод за изпълнение на процедурата по чл.193 КТ, като е счел, че поради виновно поведение на работника, по смисъла на чл.193 ал.3 КТ, който не е приел и е отказал да получи пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя за обяснения, която пратка е била доставена на посочения от работника адрес, работодателят е бил поставен в невъзможност да поиска изискуемите се обяснения от работника. Съдът е приел и че е налице реално извършване на посоченото нарушение, тъй като ищецът не е представил надлежни документи, извиняващи отсъствието му от работа на посочените дати. Преценил е нарушението за съществено и пред вид неговия вид, характер, брой и многократност на осъществяването, както и с оглед на тежестта му и личното поведение на извършителя, който не се е явил лично при работодателя, а е изпратил трето лице да разговаря с управителя, е преценил за подходящо наложеното най-тежко наказание.
При тези мотиви, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /редакцията преди изм.ДВ бр.86, 2017г./, без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В представеното изложение към касационната жалба, се съдържат единствено доводи за неправилност на обжалвания въззивен акт, като се твърди, че не е спазена процедурата по чл.193, чл.195 и чл.333 КТ. Цитирани са конкретни решения по чл.290 ГПК на ВКС /общо десет на брой/, за които – при липса на поставен от касатора конкретен материалноправен или процесуално-правен въпрос, като общо основание за допустимост, не е възможно да се провери дали даденото в тях разрешение противоречи на приетото от въззивния съд /вж. т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, съответният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с даденото разрешение на въпроса в постановеното по чл.290 ГПК решение/.
При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че така подадената касационна жалба не може да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.1 от цитираното ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – именно посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби и без наличие на такъв въпрос, актът не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Наведените доводи за неправилност, не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза по допустимост по чл.288 ГПК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.8 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв., определено съгласно чл.25а от Наредба за заплащане на правна помощ, вр.с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение № 347 от 27.10.2017г. по в.гр.д. № 1280 по описа за 2017г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Г. от [населено място][жк], вх.В ет.5 ап.45 да заплати на Рудник „Т.-Север”с.К., ЕИК 833017550038, представлявано от управителя Б. сумата от 100лв./сто лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :