О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 4504 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Я. С. Г. и Г. С. Г., чрез процесуалния им представител адвокат Черногорски против въззивно определение № 2548 от 29.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 2880 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 6.02.2019г. по гр.д.№ 4185/2018г. на СГС за връщане на подадената искова молба, на основание чл.129 ал.3 ГПК поради неотстраняване в срок на дадени указания. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на подадената искова молба.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси : 1. Ограничават ли се правата на ищеца и нарушава ли се правото му на справедлив съдебен процес, по смисъла на чл.6 §1 ЕКЗПЧ, вследствие на неговия категоричен отказ да присъедини друг ответник, извън посочените от него в депозираната искова молба?, 2. Има ли право на самостоятелност и право на избор ищцовата страна сама да определя и посочва страните срещу които желае да води исковото производство?, 3. Може ли съда, при извършване на съдопроизводствените действия и при преценка допустимостта на иска по чл.129 ал.3 ГПК да задължава ищеца да присъединява трета страна или друг ответник по делото?, 4. Може ли съда, при преценка редовността на исковата молба, да излиза извън хипотезите на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК и да определя други задължителни условия за редовността на исковата молба? Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила и принципа на служебното начало от страна съда при въвеждането на нови задължителни критерии за редовност на исковата молба, извън посочените от ГПК? и 5. Чие право/или задължение на ищеца, ответника или съда в процеса е присъединяването на необходим другар или трето лице помагач в съдебното производство? В жалбата се съдържа искане и за сезиране на Общото събрание за образуване на тълкувателно дело по поставените въпроси, както и за сезиране на ЕСПЧ със запитване по посочен въпрос, каквато възможност към настоящия момент не съществува.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответника „Кари Инженеринг 2012” ООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С.. Счита, че по поставените въпроси, доколкото не са включени в предмета на спора и не са обсъждани от въззивния съд, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Отделно изразява становището си по съществото на спора, като счита обжалвания акт за правилен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно определение № 2548 от 29.07.2019г., САС е потвърдил определение от 6.02.2019г. по гр.д.№ 4185/2018г. на СГС, с което е върната исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК. Решаващите мотиви на съда, че при предявен иск с правно основание чл.170 ЗЗД за обявяване на недействителност на учредени законна и договорна ипотеки, в производството, като необходими другари, задължително следва да участват страните по атакуваните сделки, в случая „Банка Периос България” АД и „Нафтимекс Интернешанъл” ЕАД. След като съдът двукратно е оставял без движение исковата молба и е давал на ищците указания за конституиране като ответник и на „Банка Периос България” АД, а ищецът е отказал да направи това с аргумента, че банката е прехвърлила вземането си чрез цесия, дезентересирала се е и не е необходимо нейното участие като главна страна, според въззивната инстанция е налице нередовност, свързана с процесуалната легитимация, за която съдът следи служебно. Когато иск за прогласяване на нищожност на сделка е предявен от трето лице с правен интерес, страните по сделката са задължителни другари, по отношение на които решението следва да е еднакво и същите следва да бъдат конституирани като главни страни. Позовал се е на постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение по ч.гр.д.№ 5812/2013г. на І г.о.
В конкретния случай, ищците се легитимират с н.а. № 132, т.ІІ, рег.№ 6458, дело № 310 от 13.10.2008г. като собственици на недвижими имот, апартамент № 33 с площ от 82.56кв.м., находящ се в жилищна сграда, построена върху УПИ ХVІ-1054 в кв.42 по плана на [населено място]. Твърдят, че са закупили имота на груб строеж. Преди придобиване на имота, на 30.01.2007г. по молба на „Банка Периос България” АД е вписана законна ипотека, между нея и„Нафтимекс Интернешанъл” ЕАД върху УПИ ХVІ-1054 в кв.42, ведно с построената в него жилищна сграда на етаж и половина с н.а. № 49, т.І, рег.№ 2259, а на 30.04.2007г., между същите страни е вписана и договорна ипотека с н.а. № 52, т.І, рег.№ 958,дело № 50 върху УПИ ХVІ-1054 в кв.42, ведно с правото на строеж за построяване на шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 672.60кв.м. На 27.12.2016г. договорната ипотека е подновена. Ищците твърдят, че по образувано изп.д.№ 20178510404501, образувано по молба на „Кари Инженеринг 2012” ООД върху собствения им имот е наложена възбрана и са предприети действия по изпълнение, поради което те са предявили иск по чл.170 ЗЗД срещу носителят на вземането /ипотекарен кредитор въз основа на договор за цесия от 23.03.2017г./ „Кари Инженеринг 2012” ООД и „Нафтимекс Интернешанъл” ЕАД, от когото за закупили имота за обявяване за недействителна по отношение на собствения им имот на учредените законна и договорна ипотеки поради липса на индивидуализация. Не се спори, че „Банка Периос България” АД е прехвърлила вземането си, обезпечено с ипотеките на „Бестикар България”ЕООД с договор за цесия от 21.06.2011г., който от своя страна го е прехвърлил на настоящия ипотекарен кредитор „Кари Инженеринг 2012” ООД, с договор за цесия от 23.03.2017г. Въз основа на тези факти, след като двукратно е оставял без движение исковата молба с указания за конституиране на „Банка Периос България” АД като ответник, СГС е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията. Със сега обжалваното определение САС е потвърдил определението с гореописаните мотиви.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не е налице нито едно от посочените от жалбоподателя специални основания за допустимост, изискуеми с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. По въпросите следва да се посочи следното:
Принципно е вярна тезата, че ищецът е този, който определя страните в процеса, като посочва от чие име и срещу кого предявява иска, макар че качеството на страната може да бъде придобито и чрез правоприемство. Всеки правен спор обаче накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна. Затова исковият процес следва да осигури защита както на правото на ищеца, така и на правото на ответника съобразно действителното положение. Процесуалната легитимация на страните като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, се определя от правното твърдение на ищеца. Правният спор следва да се разгледа и реши при участието на надлежни страни. Когато естеството на спорното правоотношение налага иска да се предяви срещу няколко ответника, които имат качеството на задължителни другари, то тогава съвместното им участие е предпоставка за допустимостта на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно. В тази хипотеза ищецът няма право на самостоятелност и право на избор при определяне на страните, срещу които да води исковото производство. При задължителното другарство – общото предявяване на иска срещу всички другари и тяхното общо участие е условие за допустимост на процеса. В практиката няма спор, че нарушаването на изискването за съвместно предявяване на иска е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно. Затова, когато съдът констатира такава нередовност и укаже на страната да я отстрани, нейният отказ да конституира задължителен другар, може да има за единствена последица прекратяване на производството. В този случай, не е налице ограничаване на правата на ищеца и не е налице хипотеза на нарушение на правото му на справедлив съдебен процес, по смисъла на чл.6 §1 ЕКЗПЧ. За съда не съществува процесуална възможност служебно да конституира страни, затова когато страната, въпреки дадените й указания не отстрани посочената нередовност, производството се прекратява. /При постановяване на решение в отсъствие на задължителен другар, същото ще бъде опорочено и ще подлежи на отмяна, в който смисъл е решение по гр.д.№ 4290/2016г. на ІІІ г.о./ Трайна и непротиворечива е съдебната практика /вж.например решение по гр.д.№ 506/2012г. на ІV г.о./, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. Така е и при оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице /какъвто е настоящия случай/. Страните по договора са необходими задължителни другари и поради неделимостта на спорното право, всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо, а решението на съда трябва да е еднакво спрямо всички другари. Липсата на противоречие в практиката по поставените от жалбоподателя въпроси изключва необходимостта от сезиране на Общото събрание за образуване на тълкувателно дело по тях.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2548 от 29.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 2880 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.