О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1911 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. Й. М. от [населено място] против определение № 700 от 27.02.2019г. по в.гр.д. № 2636 по описа за 2018г. на Варненски окръжен съд, с която е оставена без уважение негова молба с вх.№ 3331 от 1.02.2019г., по реда на чл.248 ГПК за допълване в частта за разноските на решение № 2248 от 31.12.2018г. по гр.д.№ 2636/2018г.на ВОС. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено, а въпроса разрешен по същество с присъждане на поисканите разноски.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от „Макс Хидротерм”ООД гр.Варна, чрез процесуалния представител адвокат Т., с който се оспорва основателността й. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., направени в производството по разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
След постановяване на въззивно решение № 2248 от 31.12.2018г. от ВОС, настоящият жалбоподател е направил искане за допълването му в частта за разноските с присъждане на сумата от 2 000лв. за първата и въззивната инстанции. Със сега обжалваното определение, съдът е оставил искането без уважение, като е посочил, че поддържа изложените в постановения въззивен акт доводи за недоказаност на заявената претенция за разноски. Във въззивният акт – в тази връзка е посочено, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 17.10.2016г. не е надлежно доказателство, удостоверяващо реалното извършване на претендираните разноски. Това е така, защото е сключен преди повече от две години и с него е уговорено възнаграждение по 800лв. за всяка инстанция по всеки един от обективно съединените искове по чл.344 КТ, а се претендира възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 2636/2018г. на ВОС, което е образувано две години по-късно /на 29.11.2018г./, въз основа на извършено добавяне на текста : „към момента,в брой платени 2 000лв.за производството пред Районен съд Варна и Окръжен съд Варна”. При тези данни, съдът е счел, че представеният договор не може да се счете, че има характер на разписка за претендираната сума от 2 000лв.
В подадената частна жалба, жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че своевременно е направил искането си за присъждане на разноски и че същото е доказано, с оглед представения договор. Тезата му, че последният неправилно е бил тълкуван от въззивния съд и че – с оглед свободата на договарянето, договореното е винаги действително когато не противоречи на закона и добрите нрави. Според жалбоподателя, реалното плащане е удостоверено с оглед съдържащия се в договора текст : ”към момента платени”, а размерът не може да се променя, поради липса на направено възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, като напълно споделя доводите, изложени в обжалвания съдебен акт. По правилата на чл.78 ГПК се присъждат само разноските, чието извършване е доказано /т.1 ТР 6/2012г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС/. В случая – като доказателство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.10.2016г., с предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.№ 1903/2017г. по описа на Районен съд Варна”. Впоследствие към това е добавено и „процесуално представителство пред горните съдебни инстанции по гр.д.№ 2636/2018г. по описа на Окръжен съд Варна и ВКС” . Срещу графата „договорено възнаграждение” е отбелязано „800лв. за една инстанция за всеки по отделно предявен иск”, а срещу графата „начин и срок на плащане” се съдържа отбелязване: „при образуване и насрочване на всяко дело пред съответната инстанция”, а впоследствие е добавено: „към момента,в брой платени 2 000лв.за производството пред Районен съд Варна и Окръжен съд Варна”. Съгласно чл.178 ал.2 ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Наличието на добавки, описаните несъответствия в датите на сключване на договора и на извършване на отразените като направени разноски, както и несъответствията между отбелязаното в графите „договорено възнаграждение” и „начин и срок на плащане”, дават основание на настоящия състав да възприеме извода, че представеният договор не е надлежно доказателство за претендираните разходи. В този смисъл – не следва да се обсъждат възраженията на жалбоподателя относно договорната свобода и липсата на възражение за прекомерност, които биха били релевантни при извод за неоснователност на заявената претенция, но не и към направения извод за недоказаност на същата.
Искането за разноски на ответната страна е неоснователно, защото съгласно установената съдебна практика /например определения по ч.гр.д.№ 871/2019г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 951/2019г.на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 4518/2018г.на І г.о., гр.д.№ 2845/2018г.на ІV г.о., ч.гр.д.№ 3926/2017г.на ІV г.о./, в производство по реда на чл.248 ГПК, разноски не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 700 от 27.02.2019г. по в.гр.д. № 2636 по описа за 2018г. на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Макс Хидротерм”ООД гр.Варна за присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :