О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
С. 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2317 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от адвокат И. като процесуален представител на С. А. Е. от [населено място] с искане, на основание чл.248 ГПК да бъде допълнено определение № 284 от 4.07.2018г. по настоящето ч.гр.д. № 2317 като бъде осъдена ответницата да й заплати, на основание чл.38 ал.2 ЗА, минимално определената сума от 200лв., съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 773973.
Постъпило е писмено становище /с вх.№ 7452 от 13.08.2018г./ от ответната страна, чрез процесуалния представител адвокат В. за недопустимост, или евентуално неоснователност на направеното искане поради липса на формулирано в хода на производството искане по чл.248 ГПК за присъждане на разноски с приложен списък по чл.80 ГПК и поради липса на предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА, а именно осъждане за разноски в производството на ответната страна и на материално затруднено лице. Акцентира на обстоятелствата, че адвокатското възнаграждение е част от разноските по делото, а не самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна и че при липса на изрично формулирано искане за присъждане на разноски от страна на молителя, ответната страна е лишена от възможност за оспорване наличието на предпоставките за безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С определение № 284 от 4.07.2018г. по настоящето ч.гр.д. № 2317 /чието допълване се иска/, ВКС е допуснал до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. А. Е., отменил е по реда на чл.274 ал.3 ГПК въззивно определение на САС и потвърденото с него разпореждане на СГС и вместо това е постановил друго, с което е освободил частично до размер на 709.47лв. жалбоподателя от заплащане на държавна такса по въззивна жалба с вх.в регистъра на СГС № 80264 от 14.06.2017г., като в останалата част до размер на 1 000лв. оставя без уважение направеното искане.
В хода на развилото се производство по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателят е бил представляван от адвокат И. въз основа на пълномощно по приложен договор за правна защита и съдействие № 773973, в който е посочено, че „процесуалното представителство е пред касационната инстанция за освобождаване от държавна такса” и се осъществява „безплатно”.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира искането по чл.38 ал.2 ЗА за неоснователно. Съгласно цитираната норма и установената практика, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2, ако са налице следните предпоставки: 1.ако осъществява безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от посочените в чл.38 ал.1 лица /лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица и негови роднини или близки, или такива на друг юрист/ и 2. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В конкретният случай не е налице нито една от тези две предпоставки.
В гореописаното пълномощно по приложен договор за правна защита и съдействие № 773973 не е посочено, че безплатната адвокатска помощ и съдействие е осъществявана на някое от посочените в чл.38 ал.1 лица. Съгласно установената практика на ВКС /например решения № 220 от 7.01.2013г. пот.д.№ 1106/2011г. на ІІ т.о., № 97 от 6.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г. на ІІ т.о., № 111 от 1.07.2011г. по т.д.№ 676/2010г. на ІІ т.о., № 165 от 26.10.2010г. по т.д.№ 93/2010г., липсва основание за присъждане на разноски за производството пред ВКС, ако не е представено пълномощно, в което да е посочено някое от основанията по чл.38 ал.1 ЗА за оказване на безплатна правна помощ.
Не е налице и втората предпоставка по чл.38 ал.2 ЗА, тъй като в настоящето производство искане за присъждане на разноски не е правено и насрещната страна не е осъждана за разноски.
Искането, във връзка с което е осъществено процесуалното представителство, е било за освобождаване от държавна такса в размер на 1 709.47лв.по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционен акт по иск, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, предявен от Й. В. В., за разваляне на сключения между нея и С. Е. договор от 2010г. за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на имот: апартамент № 6, находящ се в [населено място] [улица] ет.2, със застроена площ от 58 кв.м., който иск е уважен от първата инстанция. За молителката съществува възможност да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение след приключване на съответното производство.
Освен това практиката единно приема /например определения по чл.274 ал.3 ГПК № 50 от 23.03.2018г. по ч.гр.д.№ 772/2018г. на ІІ г.о., № 97 от 3.04.2017г. по ч.гр.д.№ 860/2017г. на ІІІ г.о., № 9 от 7.01.2016г. по ч.т.д.№ 3590/2015г. на ІІ т.о., № 50 от 23.03.2018г. по ч.гр.д.№ 772/2018г. на ІІ г.о., № 593 от 11.12.2017 г. по ч. т. д. № 1758/2017 г. на I т. о./, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, но по отношение на него са приложими процедурните правила на чл.78 и сл.ГПК, респ. по чл.248 ГПК, включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено в списъка на разноските. Адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА се третира като разноски и то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл.80 ГПК, какъвто по делото няма. Фактът, че тълкуването, направено в т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК е валидно и по отношение на разноските по чл.38 ал.2 ЗА, е допълнителен аргумент за неоснователност на направеното искане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на адвокат И. да бъде допълнено определение № 284 от 4.07.2018г. по ч.гр.д. № 2317 по описа за 2018г.на Върховен касационен съд, като бъде осъдена А. Й. Х. да й заплати, на основание чл.38 ал.2 ЗА, минимално определената сума от 200лв., съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.