Определение №68 от 12.2.2018 по ч.пр. дело №359/359 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68

С. 12.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 359 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. Д. М. от [населено място], чрез назначения особен представител адвокат П. против въззивно определение № 4177 от 20.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 6114 по описа за 2017г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено определение от 22.08.2017г. по гр.д. № 7861/2016г. на СГС за прекратяване като недопустимо производството с правно основание чл.45 ЗЗД, образувано по подадена искова молба срещу съдия, като исковата молба е върната на основание чл.130 ГПК. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.2 ГПК /очевидна неправилност/, във връзка със следния поставен въпрос : „Становището на съда за липса на материалноправна легитимация, въпрос по допустимостта или по основателността на иска е, по който съдът следа да се произнесе с окончателния си съдебен акт?” К. счита, че освен посоченото, поставеният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което сочи като отделно основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Е. М. е предявил пред СГС иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 50 000лв., срещу съдия от ВКС, като в исковата молба е обосновал, че претенцията му произтича от действия, извършени от съдията при постановяване на изготвен от него като докладчик съдебен акт
Имайки пред вид, изложените в исковата молба фактически обстоятелства и посочените правни основания, СГС е прекратил производството по делото, позовавайки се на чл.132 ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която „при осъществяване на съдебна власт, съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях съдебни актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”. Съдът е изследвал въпросът за наличие на посоченото изключение и като не е констатирал да са представени доказателства за такова, е счел предявеният иск за недопустим.
В. САС е потвърдил така постановения акт, като изрично е посочил, че функционалният имунитет на ответника е абсолютна отрицателна процесуална пречка, възпрепятстваща разглеждането на предявения иск. Дадени са и указания, че за вреди от действията на съдия, отговорността е на държавата, но за да се реализира, следва да се използва специалния ред на З..
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба, от наличието на предпоставките по чл.280 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по поставеният от жалбоподателя въпрос не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост.
По поставеният от касатора въпрос е налице многобройна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения /със задължителен характер/ с № 17 от 12.01.2018г.по ч.гр.д.№ 35/2018г. на ІV г.о., № 143 от 5.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1626/2017г. на ІІІ г.о., № 137 от 15.03.2017г. по ч.гр.д.№ 709/2017г. на ІV г.о., № 141 от 4.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1508/2017г. на ІІІ г.о., № 152 от 10.05.2017г.по ч.гр.д.№ 1701/2017г. на ІІІ г.о., въпросът за наличието на функционален имунитет по чл.132 ал.1 от Конституцията на Република България е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска по същество /когато не са представени доказателства да е налице умишлено престъпление от общ характер, какъвто е настоящия случай/. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно – само въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба и наличието на която – след като бъде констатирана от съда – изключва възможността да се предприемат каквито и да са процесуални действия по размяна на книжа, както и за насрочване или разглеждане на спора по същество. В този смисъл разпоредбата на чл.130 ГПК, съгласно която при проверка на исковата молба,след като съдът констатира, че искът е недопустим, той връща исковата молба, е ясна и не се нуждае от изясняване на точния й смисъл.
Наличието на единна и непротиворечива съдебна практика в гореизложеният смисъл, която напълно е съобразена от въззивния съд, изключва възможността постановеният акт да е „очевидно неправилен” по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, както и изключва наличието на другото посочено от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което съгласно дадените разяснения в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС изисква по поставения въпрос да не е формирана практика на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 4177 от 20.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 6114 по описа за 2017г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top