О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
С. 01.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 632 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. В. С. от [населено място], чрез назначения му особен процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 705 от 17.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 473 по описа за 2017г. на Окръжен съд Перник, в частта с която е потвърдено определение № 291 от 9.05.2017г. по гр.д. № 234/2017г. на Районен съд Радомир, като е прекратено като недопустимо производство, образувано по предявен иск с правно основание чл.56 ал.6 СК за изменение на постановено решение № 95 от 9.04.2009г. по гр.д. № 49/2009г. на Р.. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частният жалбоподател се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без изрично да формулира конкретен въпрос като общо основание, за който да е възможно да се прецени дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изразените от него доводи са за неправилност поради: липса на справедливост и нанасяне на имуществени вреди, неправилна квалификация на направеното искане в молба с вх.№ 1597 от 5.03.2016г., неразглеждане на направено в хода на производството искане за правна помощ, допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразяване със съдебна практика /без да се сочи конкретна такава/.
В допълнителна молба, подадена от назначения особен представител адвокат С., като специално основание за допустимост се сочи чл.280 ал.2 ГПК /очевидна неправилност/. Изразява становището си, че след като на съда е било известно, че тъй като бившата съпруга на ищеца е починала, предявеният от него иск по чл.56 ал.6 СК е недопустим, той е следвало не да прекратява производството, а да даде надлежни указания, съобразени с изложените от подалият исковата молба Г. С. фактически обстоятелства. В тази връзка, като се позовава на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001г. и т.5 от ТР №1 /2013г. на ОСГТК на ВКС, поставя въпроса за правомощията на въззивният съд при констатиране на нередовност на исковата молба и необходимостта сам да вземе мерки и да даде указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С решение № 95 от 9.04.2009г. по гр.д. № 49/2009г. на Р. е прекратен бракът на Г. С. със съпругата му С. С., на която е предоставено ползването на семейното жилище. След смъртта й /настъпила на 24.04.2015г./, Г. С. е подал, на 25.03.2016г., молба с вх.№ 1597 с искане за постановяване на съдебно решение, с което „да бъде изменено решение № 95 от 9.04.2009г. и му се върне правото да ползва ? ид.ч.от жилището”, както и да се удостовери, че „за времето на съдебното отстраняване от жилището не дължи направените от С. С. и неизплатени задължения”.
Така подадената молба е върната от РС с разпореждане от 31.05.16г.
След обжалване, с определение № 575 от 18.07.2016г. по в.гр.д.№ 450/2016г. на ОС Перник, разпореждането на РС е отменено и делото върнато.
След връщане на делото, с разпореждане на съда от 2.08.2016г., на молителя са дадени указания за конкретизиране на искането и след като е посочил, че се касае до молба за отмяна, делото е изпратено на ВКС.
С разпореждане № 420 от 25.10.2016г., ВКС е върнал преписката с указания за конкретизация на претенцията и уведомяване на наследниците на С. С..
След връщане на делото, на молителя отново са дадени указания.
След неизпълнението им, с разпореждане от 16.01.2017г. молбата му с вх.№ 1597 е върната. Съдът е оставил – с определение от 3.02.2017г.- без уважение и искане на молителя за предоставяне на правна помощ, защото то „не е оправдано с оглед на ползата, която би донесла на лицето”.
Последвало е обжалване, като с определение № 295 от 5.04.2017г. по в.гр.д.№ 193/2017г. на ОС Перник, са обезсилени както разпореждането на РС от 16.01.2017г., така и определението от 3.02.2017г., а делото върнато за „докладване на председателя и образуване на ново дело, с определяне на нов докладчик”, който да прецени допустимостта на молба с вх.№ 1597.
След връщане на делото е образувано гр.д.№ 234/2017г. на РС Радомир. С разпореждане от 10.04.2017г. делото отново е оставено без движение с указание молителя да конкретизира „молба ли е подал до Р. или е предявил иск”. Ако е предявил иск – да посочи срещу кого, с адрес за призоваване, да посочи цена на иска и обстоятелствата, на които се основава иска, както и да конкретизира искането си и да посочи доказателствата, на които се позовава.
След направено уточнение с молба от 2.05.2018г., че се касае до молба по чл.56 ал.6 СК, РС Радомир с определение № 291 от 9.05.2017г.е прекратил като недопустимо производството по делото, поради констатирана липса на абсолютна процесуална предпоставка за водене на иск по чл.56 ал.6 СК /неправосубектен ответник, пред вид настъпилата смърт на бившата съпруга на ищеца/.
Със сега обжалваното определение № 705 от 17.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 473 по описа за 2017г., Окръжен съд Перник е потвърдил определение № 291 от 9.05.2017г., като е споделил изложените мотиви, които е допълнил с довода, че жалбоподателят разполага с други правни възможности, с които да защити интереса си /иск по чл.108 ЗС, за делба/.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. В случая – в подадената частна жалба не е формулиран конкретен въпрос като общо основание, а единственият поставеният от особеният представител въпрос – не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на делото. Отделно – не са налице посочените от тях специални основания за допустимост по чл.280 ал.2 и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съображенията:
Поставеният въпрос за правомощията на въззивният съд при констатиране на нередовност на исковата молба е ирелевантен, а цитираната т.5 от ТР №1 /2013г. на ОСГТК на ВКС /потвърждаваща актуалността на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001г./ несъотносима. Цитираната практика е приложима към хипотеза, при която въззивната инстанция се произнася като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправен спор и дължи даване на указания за поправяне на исковата молба, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. Настоящата хипотеза е различна. Предмет на частната жалба е въззивен акт, с който се потвърждава прекратително определение на първата инстанция, постановено поради констатирана липса на абсолютна процесуална предпоставка за пристъпване към разглеждане на спора, за която абсолютна предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Последната обуславя правото на иск и при проверката й съдът не изхожда от твърдението на ищеца за наличието й, а от обективното й съществуване. В случая не става въпрос за редовност на исковата молба, а за условие за допустимост на процеса.
Липсата на друг поставен въпрос, който да е от значение за изхода на спора /доколкото въпросът определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбите/, изключва възможността настоящата инстанция да допусне подадената частна жалба до разглеждане по същество /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 705 от 17.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 473 по описа за 2017г. на Окръжен съд Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.