4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 391 по описа за 2020 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Ю. В. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно определение № 3699 от 8.11.2019г. по в.ч.гр.д. № 2351 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1550 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 16169/2018г. на СГС за връщане на подадената сред срока за обжалване въззивна жалба срещу постановено решение № 452640 от 18.07.2018г. по гр.д.№ 13082/2017г. на СРС. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за администриране на подадената въззивна жалба.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните два въпроса: 1. Когато върху разписка за получаване на решение по дело, посочената дата за получаване е поправена, без тази поправка да е заверена с отбелязване, че е извършена от връчителя и с подпис на същия, налице ли е нарушение по чл.44, ал.1 ГПК, изискваща връчителят да удостовери с подписа си „датата и начина на връчването” и може ли в тази хипотеза /на отсъствие на отбелязана достоверна дата на получаване в разписката/, датата да бъде установена чрез записа в книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа, водена в съответния съд? и 2. Пречките при упражняването на процесуални права, които не се дължат на пропуск на страната, могат ли да се разглеждат в нейна вреда? По втория въпрос се позовава на противоречие на постановения акт с приетото в решение по гр.д.№ 1504/2009г. на ІІІ г.о.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно определение № 3699 от 8.11.2019г. САС е потвърдил определение № 1550 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 16169/2018г. на СГС за връщане на въззивна жалба поради просрочие, след като е извършил проверка по книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа, водена в бюро „Призовки” при РС Ботевград, чийто служител е осъществил връчването и е констатирал, че съгласно същата – решението и съобщението за изготвянето му – са връчени на адресата А., чрез процесуалния му представител адвокат М., на 4.09.2018г. Срокът за обжалване е 14-дневен и е изтекъл на 18.09.2019г. След като е безспорно, че въззивната жалба е подадена по пощата на 27.09.2019г./освен клеймото, такова е и изявлението на жалбоподателя/, то тя е просрочена. Въззивнят съд не е споделил възражението за допуснато нарушение по чл.35, ал.2, изр.2 от Правилника за администрация на съдилищата, изискващ при обработването на постъпили по пощата книжа по съдебни дела, да се запази плика и върху първата страница на постъпилите книжа да се запише номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени. Решаващите му мотиви са, че е в тежест на жалбоподателя да установи подаването на жалбата в законоустановения за това срок, при условията на чл.62 ал.2 ГПК, а в случая това не е направено и въпросът за изпълнението или неизпълнението на задълженията от страна на съдебната администрация е ирелевантен.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото те не са от значение за изхода на спора и не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената и цитирана от касатора съдебна практика. Първият поставен въпрос /относно наличие на нарушение по чл.44, ал.1 ГПК/, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени с т.1 от ТР №1/15.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото нормата на чл.44 ГПК определя условията, при които разписката се счита надлежно връчена и в случая спор относно редовността на връчването на постановения съдебен акт и съобщението за изготвянето му- няма. Спорът е относно датата на връчването, пред вид твърдението на жалбоподателя, че тя е била поправена. Принципът е, че съставената от служител на съда с възложени от държавата удостоверителни функции разписка, съставлява официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея обстоятелства. Нейната истинност може да се оспорва инцидентно по делото. След като жалбоподателят е твърдял, че посочената дата е различна от тази, която се вижда – 4.09.2018г., той е следвало да установи това обстоятелство. Подобни доказателства той не е представил по делото. Твърдението му /в поставения от него първи въпрос/, че „отсъства отбелязана достоверна дата на получаване в разписката”, не отговаря на фактите, тъй като такава дата има и тя е 4.09.2018г. При спор или съмнение – един от възможните начини за установяване на точната дата е именно – чрез проверка на записа в книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа, водена в съответния съд. Въззивният съд е извършил, служебно, такава проверка и е установил, че от тази книга /за получените и върнати призовки и съдебни книжа, водена в бюро „Призовки” при РС Ботевград/ е видно, че решението и съобщението за изготвянето му, са били връчени на адресата А., чрез процесуалния му представител адвокат М., на посочената дата: 4.09.2018г. Въззивната жалба е следвало да бъде подадена до 18.09.2019г. и подадената близо десет дни по-късно въззивната жалба /на 27.09.2019г./е просрочена.
Ирелевантен за предмета на делото е и втория поставен от жалбоподателя въпрос, относно наличието на пречки при упражняването на процесуални права, които не се дължат на пропуск на страната. Подобни пречки по делото не са установени, а още по-малко е налице разглеждане на подобни пречки от страна на съда във вреда на страната, както се твърди в поставения въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основания за допустимост по чл.280 ГПК, която норма е приложима съгласно препращането по чл.274 ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3699 от 8.11.2019г. по в.ч.гр.д. № 2351 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.