О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1643 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура Сливен против въззивно определение № 75 от 28.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 59 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11 от 29.01.2019г. по гр.д.№ 452/2018г.на Окръжен съд Сливен, с което производството е било прекратено поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска по чл.15 ал.7 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставени два въпроса: 1. „На кого принадлежи активната процесуална легитимация по чл.15 ал.7 ЗНЧ – на конкретните длъжностни лица по чл.136 ал.1 ЗСВ, прокурори при съответната по степен прокуратура, съобразно местната, предметна и функционална компетентност или на Прокуратурата като юридическо лице?” и 2. „Кой е началният момент на преклузивният едномесечен срок по чл.15 ал.7 ЗНЧ – моментът на постъпване, независимо в кое звено от системата на Прокуратурата, или в съответната прокуратура , съобразно родовата, местна и функционалната й компетентност, на уведомление за взето решение от Общото събрание на конкретно читалище или моментът на запознаване със съответното решение? Позовава се на две решения – на СГС и на ОС Сливен, но доколкото само първото съдържа отбелязване, че е окончателно, единствено то може да бъде съобразено.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С обжалваното въззивно определение № 75 от 28.02.2019г. БАС е потвърдил определение на ОС Сливен за прекратяване на производство по делото, което е било образувано въз основа на подадена от Окръжна прокуратура Сливен искова молба против Народно читалище „Пробуда 1907” [населено място]. Искът е предявен на основание чл.15 ал.7 ЗНЧ,с искане за отмяна на решения, приети на проведено на 24.08.2018г. Общо събрание поради противоречието им със закона. Съдът е мотивирал акта си с изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска, тъй като съгласно чл.15 ал.7 ЗНЧ – „прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на общото събрание, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението”, а в случая е безспорно, че „узнаването”е на 4.09.2018г. На посочената дата е постъпил във Върховна касационна прокуратура сигнал за прието решение на общото събрание Народно читалище „Пробуда 1907” [населено място]. С писмо изх.№ ІІІ-4782 от 11.09.2018г., ВКП Отдел „Съдебен”, е препратил сигнала, ведно с приложенията на ОП Сливен за извършване на проверка и за изясняване „налице ли е основание за предявяване на иск за отмяна” на посоченото решение на Общото събрание. Писмото е постъпило в ОП Сливен на 20.09.2018г. Извършена е проверката, приключила с предложение за предявяване на иск, след която с писмо от 16.10.2019г., ВКП е разпоредила внасянето му в ОС Сливен. Искът е предявен на 16.10.2018г.
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която норма е приложима с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, разглеждането на поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, ако допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доколкото точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание, а в случая законите не са непълни, неясни или противоречиви и не се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или нейното осъвременяване, посоченото специално основание не е налице. Законодателят е предвидил в чл.15 ал.7 ЗНЧ едномесечен, преклузивен срок от узнаване на решението, в който прокурорът може да поиска от окръжния съд по седалището на читалището отмяна на решение на общото събрание. Доколкото общото събрание е върховен орган /чл.13/, който е натоварен да взема решения по най-важните въпроси /чл.14/, свързани с дейността на читалището, логично е така определеният от закона сравнително кратък срок, при това с фиксиран начален и краен момент, да цели осигуряване на оперативност в дейността на читалището. Ограничаването във времето на процедурите по обжалване на актовете на общото събрание е в интерес на правната сигурност. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.15 ал.7 ЗНЧ не следва да се тълкува разширително. След като законодателят общо, без да конкретизира, е посочил, че компетентен да иска от окръжния съд по седалището на читалището отмяна на решение на общото събрание е „прокурора”, той визира които и да е прокурор от състава на Прокуратура на Република България, която съгласно чл.136 ал.1 ЗСВ е единна, а структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Срокът тече от узнаването на решението. В този смисъл – началният момент на преклузивният едномесечен срок по чл.15 ал.7 ЗНЧ е моментът на постъпване, независимо в кое звено от системата на Прокуратурата на уведомлението за взето решение от Общото събрание на конкретно читалище. Ако се приеме противното, че началният момент е момента на постъпване /след препращане от друга прокуратура/ на сигнала в компетентната съобразно родовата, местна и функционалната й компетентност прокуратура, това би означавало прекомерно удължаване на срока, в който за действителността на взетото от общото събрание решение на читалището би съществувала несигурност, което не би било в обществен интерес. Следва да се отчита и специалният характер на нормата на чл.15 ал.7 ЗНЧ по отношение на общата нормата на чл.145 ал.2 ЗСВ, установяваща двумесечен срок за извършване на проверка, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец и едномесечен срок за произнасяне по материалите от проверката.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 75 от 28.02.2019г. по в.ч.гр.д. № 59 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.