О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София , 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2209 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Ц. Г. Ц., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 9 от 5.03.2019г. по в.ч.гр.д. № СП 8/2019г. Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 19 от 28.02.2019г. по ч.гр.д.№ С-20/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допусната по искане на СГП, на основание чл.389 и сл.ГПК мярка по чл.73 ал.3 ЗМИП – запор на вземанията по конкретно посочени пет банкови сметки в ТБ „Инвестбанк” АД, въз основа на което е издадена обезпечителна заповед. Счита същото за недопустимо пред вид установената в чл.39 от Закона за адвокатурата забрана за запориране на клиентска сметка, за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателя се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дължи ли произнасяне въззивния съд по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасянето му по незаявени оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви? По тези въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд, съгласно чл.269 ГПК, се позовава на противоречие с ТР №1/2003г., ТР №1/2001г. на ОСГТК., 2. Според жалбоподателят, в противоречие с ТР № 6 от 8.06.2015г. по т.д.№6/2014г. на ОСНК на ВКС, е разрешен въпрос, касаещ наличието на „съмнение” като предпоставка по ЗМИП за допускане на обезпечителна мярка, 3. Твърди, че въпросът за допускането на запор на вземания по банкови сметки с титуляр-адвокат е разрешен в противоречие съответно с приетото в решение на Конституционния съд № 4 от 9.04.2019г., както и в решения, постановени по к.д.№ 13/1993г., к.д.№ 18/1995г., к.д.№ 12/1997г., к.д.№ 4/1999г., к.д.№ 11/2002г., к.д.№ 10/2011г. 4. Позовава се на противоречие и с решения по дела на Съда с № С-260/89г./ т.43/, С-390/2012г. /т.35/, С-212/11г. /т.58/, С-202/04г. /т.57/, С-296/12г. /т.58/ 5. На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят поставя и следните въпроси, във връзка с установената в чл.39 ЗА забрана за налагане на запор по адвокатски сметки: Допустим ли е запор на специалните сметки по чл.39 ЗА по реда на чл.72 ал.3 ЗМИП? При допускане на такъв запор следва ли да се определи краен срок на действие на наложените обезпечителни мерки? и Следва ли съдът изрично да мотивира извода си за допускане на отклонение от чл.39 ЗА и следва ли да съобрази дали мерките по чл.72 ал.3 ЗМИП не са в противоречие с ХОПЕС и ЕКЗПЧ? 6. Извън посоченото, според жалбоподателят постановеният акт е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, тъй като освен, че е постановен в нарушение на чл.39 ЗА, още е и в противоречие с Директива /ЕС/ 2015/849 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015г., съгласно съображение 65 от която:„директивата зачита основните права и е съобразена с принципите признати в Хартата и по-специално с правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната за дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумцията за невиновност и правото на защита” и съображение 66 : „Държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива ще се прилага без дискриминация по отношение на оценката за риска при комплексната проверка на риска”. Претендира направените разноски, без да представя доказателства за реалното извършване на такива.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от прокурор при СГП, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Заявява, че запорираните сметки не са клиентски по смисъла на чл.39 ЗА, защото са открити от трети лица, въз основа на общо пълномощно, не попадат в предметния обхват, очертан от чл.39 ал.3 ЗА и за тях няма открити партиди, каквото е законовото изискване. С наложеният запор се цели спиране на банкови операции до извършване на проверка за наличие на престъпен състав на деянието „изпиране на пари”. Отделно – ответната страна оспорва процесуалната легитимация на ответника, с оглед на обстоятелството, че са запорирани сметки на различни юридически лица, за които няма данни изрично да са упълномощавали настоящият жалбоподател да ги представлява. Специално относно сметката на ADON TRADING FZE UAE ответната страна изразява становище /без да представя доказателства/ за просрочие на подадената частна жалба, доколкото „спряната сума по тази сметка е втора наредена сума по вече извършено спиране по гр.д.№ С-13/2019г.на СГС”, по което са предприети действия по реда на ЗМИП от друг състав на СГС. Твърди, че това е било известно на страната. Оспорва претенцията за разноски, както поради липса на доказателства за реалното им заплащане, така и с довод за недължимост на такива от Прокуратурата, която действа като процесуален субституент на държавата. Прави и възражение за прекомерност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Прокурор при СГП е поискал от СГС налагане на запор на вземания по общо пет банкови сметки, като мярка по чл.73 ал.3 ЗМИП. Всички сметки са на чуждестранни юридически лица, които са с титуляр настоящия жалбоподател. Искането си молителят е обосновал със следните факти: На 18.02.2019г. в СГП е заведена преписка с № 6848/19г. по повод на сигнал от САД „Финансово разузнаване”ДАНС, съдържащ данни за изпиране на пари. Приложена е и заповед № ФР-9-22/15.02.2019г. на директора на САД ФР ДАНС, с която за срок от пет дни, считано от 15.02.2019г. са спрени общо четири презгранични преводи, на обща стойност 850 604евро. По същите няма спор, че съдът, с определение от 19.02.2019г.е допуснал обезпечение чрез налагане на запор, на основание чл.73 ал.3 ЗМИП, по ч.гр.д.№ С-13/2019г.
Във връзка с постъпила допълнителна информация за извършени операции на 13.02.2019г., 14.02.2019г. и 19.02.2019г., по установени банкови сметки със същия титуляр /настоящият жалбоподател/ отново в „Инвестбанк”АД, със последваща заповед № ФР-9-24/20.02.2019г. на директора на САД ФР ДАНС са спрени за срок от пет дни, считано от 20.02.2019г. още четиринадесет презгранични превода, на обща стойност 7 877 573 евро. Във връзка с тях също е било постановено определение от 22.02.2019г.за допускане на обезпечение чрез налагане на запор, на основание чл.73 ал.3 ЗМИП, по ч.гр.д.№ С-14/2019г.
На 26.02.2019г. е постъпила нова информация от директора на САД ФР ДАНС, съдържаща данни за заявени за извършване на операции на 14.02.2019г. и на 19.02.2019г., във връзка с които отново е издадена заповед № ФР-9-28/22.02.2019г. за спиране на два презгранични превода с титуляр същото физическо лице, на обща стойност 3 783 685 евро. Постановено е определение от 27.02.2019г. за допускане на обезпечение чрез налагане на запор, на основание чл.73 ал.3 ЗМИП, по ч.гр.д.№ С-18/2019г.
На 27.02.2019г. е постъпила нова информация от директора на САД ФР ДАНС за заявени за извършване на операции на 26.02.2019г. по установени банкови сметки с титуляр настоящия жалбоподател, пораждащи съмнения за обвързаност в изпиране на пари с неустановен действителен източник на формиране, в особено големи размери, с вероятност за инвестиране във финансово-кредитната система на страната. Издадена е заповед № ФР-9-32/26.02.2019г. за спиране на пет презгранични превода, на обща стойност 3 379 285.65 евро. Поискано е от съда допускане на обезпечение чрез налагане на запор, на основание чл.73 ал.3 ЗМИП върху посочените сметки. Конкретното искане е обосновано както с гореописаните обстоятелства, още и с факта, че лицето е титуляр на 86 бр.банкови сметки в „Инвестбанк”АД, които пораждат съмнения за дейност, свързана с изпиране на пари. С определение № 19 от 28.02.2019г. по гр.д.№ С-20/2019г. СГС оставил без уважение направеното искане поради липса на годни доказателства, по силата на които съдът да формира изводите си.
Със сега обжалваното определение № 9 от 5.03.2019г. по в.ч.гр.д. № СП 8/2019г. Софийски апелативен съд е отменил определението на СГС и е уважил направеното искане, като е допуснал на основание чл.389 и сл. ГПК поисканата мярка по чл.73 ал.3 ЗМИП – запор по посочените пет банкови сметки. Мотивирал е акта си с наличие на достатъчно данни, установяващи съмнение за изпиране на пари /банкови документи за парични преводи/, уведомление отправено от частния жалбоподател до банката, че възнамерява да изтегли в брой значителна парична сума, информация в базата данни на САД ФР ДАНС за връзки на конкретния случай с други лица и фирми, обект на оперативни преписки за съмнителни операции/. Посочил е, че обезпечителната нужда се извежда от необходимостта при всяко съмнение за пране на пари да се осигури реална и действена превенция, като законът не изисква наличие на обосновано предположение за извършване на престъпление.
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посочените от него специални основания за допустимост по чл.280 ГПК. /Нормата на чл.280 ГПК е приложима с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/. Съображенията:
По първият поставен въпрос:
Извън съмнение е, че въззивният съд дължи произнасяне по всички съдържащи се оплаквания във въззивната жалба, както и че следва да формира собствени мотиви по съществото на спора. В конкретният случай това е направено, като подадената от прокурор в СГП жалба е уважена. В този смисъл противоречие с цитираната от жалбоподателя практика, настоящият съдебен състав не констатира.
Не е налице противоречие и с ТР № 6 от 8.06.2015г. по т.д.№6/2014г. на ОСНК на ВКС. Със същото е потвърдена вече възприетата от ОСНК на ВКС с т.2 от ТР № 2 от 11.10.2012г. по т.д.№1/2012г. изходна теза, че Законът за мерките за изпиране на пари /ЗМИП/ преследва специална цел. Той предвижда „засилена защита на обществения интерес при съразмерно ограничаване на имуществените права на лицето, като се допуска налагане на ограничителни мерки дори и само при съмнение за риск от изпиране на пари”. Целта е охрана на финансовата система и обезпечаване на финансовата сигурност на ЕС и на държавите членки на ЕС, чрез предотвратяване изпирането на пари. За постигането й, с посоченото т.д.№ 6/2014г. на ОСНК на ВКС е прието, че законодателят /чл.73 ЗМИП/ използва различна законодателна техника за нуждите на този закон, чрез въвеждане на специални основания за налагане на мерки за превенция. Прието е, че „процедурата, по която се вземат обезпечителните мерки /по ЗМИП/ е тази по ГПК” /чл.389 и сл./, но „основанията за вземането им следва да са само от кръга на тези по ЗМИП и ГПК. НПК е неприложим за целите на ЗМИП” /включително и нормата на чл.234 ал.8 НПК/. От така установената съдебна практика следва, че приложението на обезпечителното производство по част четвърта ГПК /чл.389 и сл.ГПК/ следва да е съответно на изискванията на ЗМИП. При направено по чл.73 ал.3 искане от страна на прокурор за налагане на мярка – запор или възбрана, обезпечение следва да се допуска при съмнение за изпиране на пари и/или съмнение за средства с престъпен произход /а не при вероятна основателност на бъдещия иск/, обезпечителната нужда ще е налице при необходимост от защита на обществен интерес, т.е. когато е установено, че компетентните органи осъществяват проверка с оглед установяване на дейност по изпиране на пари, по смисъла на Директива /ЕС/ 2015/849, поради което мярка чрез запориране на банкови сметки, по отношение на които се извършват съответните проверки, би била подходяща, за да се ограничат евентуалните негативни последици. В ТР № 6 от 8.06.2015г. по т.д.№6/2014г. на ОСНК на ВКС изрично е посочено, че обезпечителната нужда по никакъв начин не е обвързана с наличието на образувано наказателно производство. В този смисъл е дерогирана /дори и в ограничен обем/ необходимостта от доказване в настоящето производство на каквито и да е престъпни действия. За това не могат да бъдат споделени направените възражения от страна на жалбоподателя, във връзка с поставения от него въпрос, за липса на представени доказателства във връзка с изложените от молителя /СГП/ доводи и за липса на състав на деянието „изпиране на пари”. В случая – за пораждане на „съмнение” по смисъла на ЗМИП е достатъчно установеното по делото, че жалбоподателят е титуляр на 86 бр.банкови сметки в „Инвестбанк”АД, като до този момент, във връзка със съмнения за изпиране на пари са запорирани двадесет от тези сметки, всички на значителна стойност /от 850 604 евро по ч.гр.д.№ С-13/2019г., 7 877 573 евро по ч.гр.д.№ С-14/2019г. и 3 783 685 евро по ч.гр.д.№ С-18/2019г., като сумата, предмет на настоящето искане е 3 379 285.65 евро. /Общият размер е 15 891 151 евро/.
Досежно третият и петият поставени от жалбоподателя въпроси относно допускането на запор на вземания по банкови сметки по чл.39 ЗА, с титуляр-адвокат, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно установената практика досежно същността и особеностите на договора за клиентска сметка, регламентиран в чл.39 от Закона за адвокатурата /вж. определение по гр.д.№ 3216/2017г.на ІІІ г.о./, се приема, че по правното си естество той има характеристики на договор за поръчка /чл.280 и сл. ЗЗД/, по силата на който адвокатът приема да извърши от името и за сметка на своя клиент определени действия /по плащане и нареждане на парични суми по нареждане на доверителя/. Следва да се има пред вид и че чл.39 ал.3 ЗА изрично изброява за какви цели могат да се превеждат суми по клиентска сметка и те са за: заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лице, различни от адвоката, за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката и други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката. Следователно – удостоверяването на наличието на клиентска сметка става с нарочно представен договор за поръчка, както и пред вид разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗА, съгласно която – за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, още и с представяне на доказателства за наличие на подобни партиди. В конкретният случай такива доказателства не са ангажирани, поради което за настоящият съдебен състав не съществува основание, въз основа на което да приеме, че жалбоподателят, в чийто интерес е това обстоятелство, да е установил, че процесните сметки са такива по чл.39 ЗА. Следва да се има пред вид и че същият не е установил – запорираните сметки да попадат в предметния обхват на гореописаното изброяване по чл.39 ал.3 ЗА. На това основание цитираната практика на Конституционния съд, като ирелевантна за спора, не следва да се обсъжда.
Противоречие с цитираните от жалбоподателя решения на Съда по дела № № С-260/89г./ т.43/, С-390/2012г. /т.35/, С-212/11г. /т.58/, С-202/04г. /т.57/, С-296/12г. /т.58/ също не се установява, тъй като от тях релевантно към спора, касаещ мерките срещу изпиране на пари,е единствено това по д. С-212/11г. /В останалите по принцип се посочва, че когато държава членка се позовава на императивни съображения от общ интерес, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, както и свободно движение на пари, стоки и услуги, тази предвидена от правото на Съюза обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на основните права, гарантирани вече от Хартата/. В релевантното д. С-212/11г., Съдът изрично е посочил, че вече е имал възможност да приеме, че борбата с изпирането на пари, която е свързана с целта да се защити общественият ред, представлява легитимна цел, която може да обоснове пречка за свободното предоставяне на услуги (вж. в този смисъл Решение от 30 юни 2011 г. по дело Zeturf,С-212/08/. В тази връзка, след това Съдът приема, че с оглед ефективността на тази борба, държавите членки трябва да могат да получават информацията, която им е необходима, за да разкриват и преследват деянията, извършени на тяхна територия.
Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя извода на жалбоподателя за явна несправедливост на постановения въззивен акт. Тезата си жалбоподателят обосновава освен с нарушение на чл.39 ЗА /което съдът вече посочи защо не споделя/, още и поради противоречие със съображения 65 и 66 от Директива /ЕС/ 2015/849 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015г. Следва да се има пред вид, че правата, които са изброени като зачитани от директивата -„правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната за дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумцията за невиновност и правото на защита”, които следва да се спазват „без дискриминация по отношение на оценката за риска при комплексната проверка на риска”, задължително следва да се съобразяват във връзка с целта, която същата Директива е посочила в съображение 64, че преследва, а именно: ”защита на финансовата система посредством предотвратяване, разкриване и разследване на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризъм”. Посочено е и че „същата цел не би могла да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като индивидуалните мерки, предприети от държавите членки за защита на техните финансови системи, биха могли да не съответстват на функционирането на вътрешния пазар и на изискванията на принципите на правовата държава и обществен ред на Съюза, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза.” Имайки пред вид така изведената цел на Директивата, фактът, че тази цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителна мярка, както и че тази специална мярка е предвидена в ЗМИП, с който директивата е транспонирана, а така също и спешността на действията, която се изисква за ефективността й, както и свободата на преценка, с която разполага съдът, настоящият съдебен състав намира същата за порпорционална. В тази връзка обаче следва да се посочи,че настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното във въззивния акт, че обезпечителните мерки по ЗМИП имат временен характер и продължителността им следва да се преценява на база на разумните срокове за понасяне на подобно ограничение. При никакви обстоятелства, съмнението за пране на пари не може да продължава неограничено дълго. Пред вид изложените по-горе съображения за съответно, а не точно приложение на правилата на обезпечителното производство по част четвърта ГПК, при налагане на специалните мерки по ЗМИП, настоящият съдебен състав намира, че не може да определи краен срок на действие на наложените обезпечителни мерки. Такъв срок не е предвиден нито в ЗМИП, нито в Директива /ЕС/ 2015/849. В тази връзка, възможността за защита, с която жалбоподателят разполага е установена в други производства, например – чрез обжалване действията на прокуратурата, чрез предявяване на искове за обезвреда и най-вече, чрез реда за отмяна на наложените обезпечителни мерки, по чл. 403 ГПК. В този смисъл е постановено и определение №100 от 26.02.2018г. по ч.гр.д.№ 349/2018г. на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при наложена превантивна мярка по ЗМИП, с цел да се разкрие, проследи и предотврати движението на парични средства, придобити по неправомерен начин, легитимирани да искат нейната отмяна, са не само лицето, титуляр на запорираната банкова сметка, по отношение на което тя е наложена, но и всяко друго лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.
Мотивиран от гореизложеното, като счита че не са налице посочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 9 от 5.03.2019г. по в.ч.гр.д. № СП 8/2019г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.