О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София 20.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 498 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Г. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1697 от 3.07.2018г. по в.гр.д. № 6262 по описа за 2017г. на Апелативен съд София в частта му за разноските, с което съдът се е произнесъл по подадени частни жалба с вх.№ 34273 от 15.03.2017г. на СГС и с вх.№ 141169 от 24.10.2017г. на СГС, като е потвърдил определение от 6.02.2017г. по гр.д.№ 4126/2013г.на СГС и е отменил разпореждане от 27.06.2017г., като е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение от 6.02.2017г.с допълване на следния текст: „Остава без уважение в останалата й част молба за изменение на частта за разноските на решение № 6997/1.09.2016г. по гр.д.№ 4126/2013г. на СГС”. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а въпросът решен по същество с присъждане на претендираните разноски.
Като основание за допустимост жалбоподателят сочи нормите на чл.280 ал.1 т1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. До кой момент могат да се претендират в исковото производство разноските, направени от страните в обезпечителното производство и до кой момент могат да се представят доказателства за извършването им? Позовава се на определение по ч.гр.д.№ 974/2017г. на І г.о., в което е прието, че доказателства за направени разноски могат да се представят до приключване на устните състезания пред въззивния съд. 2. За присъждане на разноски за обезпечителното производство в рамките на исковото производство, необходимо ли е да се представят други доказателства, освен посочените в т.1 ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС?, 3. За установяване извършването на разноски за обезпечителното дело и претендирането им в исковото производство, необходимо ли е да се изиска и приложи цялото досие на обезпечителното дело /при допуснато обезпечение на бъдещ иск/? и 4. Разноските, направени във връзка с изпълнителното дело по налагане на допуснато обезпечение, подлежат ли на присъждане в рамките на исковото производство по обезпечения иск или следва да се претендират в рамките на съответното изпълнително дело или пред съответния съд при обжалване на действията на съдебния изпълнител? Касаторът счита, че доколкото в т.5 от т.д.№6/2012г. на ОСГТК само е призната възможността да се претендират разноски за обезпечителното производство, без конкретизация за начина за установяването им, поставеният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Въззивният САС е потвърдил първоинстанционния акт досежно отказа да бъдат присъдени разноските, претендирани като направени в обезпечителното производство /5 400лв.за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 2398/2012г.на ВОС/ и в изпълнителното производство за реализиране на допуснатото обезпечение /180лв. за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на постановление по изп.д. № 20128080403836, 87.50лв., включващи държавни такси за обжалване на постановление на ЧСИ и на определение на ВОС/. Мотивите на съда са, че жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, въз основа на които да се направи извод, че претендираните суми реално са заплатени за посочените разходи. Изрично е посочил, че съгласно т.5 ТР по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноските по обезпечителното производство се присъждат от съда, пред който се развива исковото производство, но на общо основание, страната е длъжна да установи фактите, на които основава исканията си. В конкретният случай – въззивният съд е преценил, че не са представени надлежни доказателства „че гр.д.№ 2398/2012г. на ВОС е било образувано за обезпечаване на” разглеждания иск. Същото не е приложено, представени са отделни молби във връзка с искане за допускане на обезпечение, които съдът е преценил, че „не установяват по несъмнен начин предмета на гр.д.№ 2398/2012г. на ВОС”. Отделно приложеното определение от 1.01.2012г. по гр.д.№ 2398/2012г. на ВОС е несвоевременно представено доказателство. Според съда още и не са представени доказателства, че направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение /удостоверени с договор от 17.04.2013г., фактура № 1894 от 12.06.2013г. кредитно известие за банков превод от 13.06.2013г./ са „във връзка с процесуални действия, извършени от него в производството по гр.д.№ 2398/2012г. на ВОС”. Относно разноските, касаещи изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената на ищеца обезпечителна заповед, въззивният съд е приел, че първо – липсват доказателства, че „се касае за изпълнително производство по обезпечаване на предявените в настоящето производство искове” и второ, че „изпълнителното производство не е част от обезпечителното”, поради което разноските следва да се претендират в производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя.
Имайки пред вид така изложените мотиви на въззивния съд и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба, от наличието на предпоставките по чл.280 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и за тях не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Както е видно от изложените мотиви на въззивния съд, искането за присъждане на разноски е оставено без уважение като недоказано, а не като неоснователно. За това поставените от жалбоподател въпроси, касаещи релевантният момент до който могат да се претендират разноските, направени в обезпечителното производство и да се ангажират доказателства за извършването им, за вида доказателства, с които се установяват и за допустимостта на претенцията за разноски, направени във връзка с изпълнителното дело по налагане на допуснато обезпечение, не са въпроси от съществено значение за изхода на спора, по смисъла на разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване. Освен това, както е посочено в цитираното т.д.№ 1/2009г. – за да е годно общо основание за допустимост поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от
касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В този смисъл не е възможно, в настоящето производство по допустимост, да се даде отговор на поставените въпроси за необходимостта от представяне на други доказателства, освен посочените в т.1 ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и за изискване и прилагане на цялото досие на обезпечителното дело, тъй като същите налагат преценка на ангажираните от страната доказателства.
Освен изложеното, според настоящият съдебен състав, принципният отговор, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, е изяснен с т. 5 ТР по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 от същото е посочено, че се присъждат само реално направените разноски. Реалното им извършване подлежи на установяване от претендиращата ги страна. Съобразно проведеното доказване и изхода от спора, съдът разпределя отговорността на страните за поемане на разноските. В посоченото ТР изрично е посочено, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, изискуеми съгласно препращането на чл.274 ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1697 от 3.07.2018г. по в.гр.д. № 6262 по описа за 2017г. на Апелативен съд София в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.