Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр.София, 05.10.2015 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2912/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/ и е образувано по жалба, подадена от М… против решение на Д. к. на К.., взето на 11.12.2014 г. по дисциплинарно дело № 20/2014 г.
М.. обжалва решението в частта относно размера на наложеното наказание „глоба”, като счита, че е занижено. Съображенията са, че едно от нарушенията, за които е наложено наказание от Д. е не само нарушение на Етичния кодекс на частния съдебен изпълнител, но и съставлява нарушение и на чл. 436, ал. 4 ГПК, който препраща към чл. 260, 261 и 262 ГПК. Също така, наказващият орган не е отчел и дисциплинарното минало на ЧСИ Я. Б., при определяне на размера на наложената глоба.
Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), чрез юрисконсулт Д., в отговора на жалбата и в открито съдебно заседание изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, защото министърът на правосъдието в искането до К. не е посочил вид и размер на исканото наказание, докато С. на, който също е взел решение за образуване на дисциплинарно производство за същите нарушения на ЧСИ Б., поискал наказването му с „глоба” в размер на 600 лв. Излага съображения и за неоснователност на жалбата, като видът на наложеното наказание и неговият размер съответства на извършените от съдебния изпълнител нарушения на разпоредбите на процесуалния закон.
Частният съдебен изпълнител Я. Б. в отговора на жалбата изразява становище, че тя е неоснователна. В съдебно заседание, чрез адв. Р., излага довод за недопустимост на жалбата поради това, че петитумът й е отмяна на обжалваното решение, а подобен резултат е в интерес на частния съдебен изпълнител. В писмени бележки, поддържа и становището на К.. за недопустимост на жалбата поради това, че министърът не е посочил конкретен размер на глобата, която счита, че следва да се наложи като наказание на ЧСИ.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт. Петитумът не е прецизно формулиран, но от съдържанието на жалбата е видно, че оплакването на министъра на правосъдието е за занижено по размер наказание, несъответстващо на вида и тежестта на допуснатите нарушения, без да е съобразено и с дисциплинарното минало на ЧСИ Б.. Следователно искането е съдът да увеличи размера на наложената парична санкция. С. на правна квалификация, вид на наказанието, съоветно размер на наказанието «глоба» не е условие за редовност, съответно за основателност на искането, въз основа на което се образува дисциплинарно производство, нито ограничават дисциплинарния орган. Той е този, който, с оглед установените релевантни обстятелства, прилага относимата норма, достига до заключение дали тя е нарушена, деянието съставлява ли дисциплинарно нарушение, съответно какво по вид и размер наказание следва да се наложи. Всяка от страните може да обжалва решението, включително министърът на правосъдието, дори, когато Д.. е наложила наказание на ЧСИ, щом счита, че то по вид или размер не съответства на тежестта на установените нарушения, обстоятелствата при които те са изявършени и поведението на ЧСИ.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Страните не спорят относно фактите, а те са следните:
Дисциплинарното дело е образувано за нарушения, допуснати от ЧСИ Б. по изпълнително дело № .., едновременно по искане на С. на К. и по искане на министъра на правосъдието.
Дисциплинарната комисия установила, че ЧСИ Б. образувал изпълнителното производство за събиране на заложено парично вземане, без наличието на годно пряко изпълнително основание по см. чл. 35, ал. 1 ЗОЗ, въз основа на заверен препис от изпълнителното основание – извлечение от Централния регистър на особените залози за започване на изпълнението. Нарушил е и чл. 44а ЗОЗ – допуснал изпълнение срещу трето задължено лице чрез пряко събиране от неговия патримониум на дължимата от длъжника сума. Посочено е, че заложният кредитор може да предприеме необходимите действия за принудително събиране на вземането, но от името и за сметка на длъжника; действа като процесуален субституент на длъжника, но длъжникът-залогодател остава титуляр на вземането; кредиторът може да го продаде, но не може да го придобие вместо изпълнение. Установено е още, че в нарушение на чл. 521 ГПК ЧСИ е приложил процесуалните правила за предаване на движими вещи в изпълнително производство, чийто предмет е събиране на парично вземане. При администриране на жалбата, подадена от [община] срещу действията му, ЧСИ Б. е дал неясни и неточни указания за отстраняване на нередовности, като в резултат на това е и принудил общината да внесе държавни такси без основание в размер на 400 лв. Прието е, че с последното е нарушил чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 и 2 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители.
За всички тези нарушения, вкл. на етичните правила, Д. е намерила, че на ЧСИ следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. В обжалваното решение е посочено, че при индивидуализация на санкцията е взето предвид, че ЧСИ Б. е предприел стъпки, за да преодолее последиците от незаконосъобразните си действия, поради което му се налага наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Пред Върховния касационен съд страните не спорят, че деянията са извършени, както и, че за тях се следва дисциплинарно наказание. Няма възражение и срещу вида на същото, а само относно размера му.
Без значение е дали в случая с даване на неясни и неточни указания при администриране на жалбата, ЧСИ е нарушил етичните правила и/или ГПК – деянието е установено, прието е, че съставлява дисциплинарно нарушение и за него е наложено наказание, което като вид и размер не се влияе от правната квалификация на самото деяние.
Разбира се, с даването на неясни и неточни указания при администриране на жалба по чл. 436 ГПК нарушени са не само етичните правила, но и изискванията по чл. 7 ГПК за съдействие на страните за наделжно извършване на процесуални действия, което в хипотезите на чл. 262 ГПК, към която препраща чл. 436, ал. 4 ГПК, означава, че ЧСИ, ако констатира нередовност на жалба срещу негови действия, изпраща до жалбоподателя указния за отстраняването й, които трябва да са ясни и точни.
Възможно е едно деяние да нарушава повече от една правна разпоредба или едновременно да противоречи на правна и етична норма, но дори това да е така, видът и размерът на наказанието не се определя от броя нарушени правила, а от броя и вида нарушения, тяхната тежест, обстоятелствата, при които са извършени, отношението на извършителя към тях, желанието да се поправи, включително дисциплинарното му минало.
В случая дисциплинарната комисия е отчела само смекчаващите вината обстоятелства – изложила е единствено съображения, че ЧСИ предприел стъпки, за да преодолее последиците от незаконосъобразните си действия, въпреки, че не е посочила какво има предвид. В изложението на фактическата обстановка е установено, че на 21.02.2014 г. ЧСИ Б. изготвил постановление, с което, като отчел възраженията, изложени в жалбата на [община], отменил конституирането й като длъжник по делото.
В решението на Д.. няма изложени съображения дали ЧСИ Б. е допускал и други нарушения, съответно има ли наложени наказания. По делото също няма представени доказателства за тези обстоятелства, като министърът на правосъдието не посочи, нито представи доказателства, било с жалбата, било в открито съдебно заседание, въпреки изрично дадената му от съда възможност. При тези данни, съставът на Върховния касационен съд намира, че ЧСИ Б. няма други установени нарушения.
Основателно е оплакването в жалбата на министъра на правосъдието, че тежестта на наложеното наказание не съответства на данните по делото, като дисциплинарната комисия не е взела предвид броя на допуснатите нарушения и сериозния им характер. От поведението на частния съдебен изпълнител в дисциплинарното производство, включително пред съда, не се установява и критичност от негова страна към допуснатите от него нарушения.
При тези данни, съставът на Върховния касационен съд намира, че размерът на наложеното наказание „глоба” е занижен и в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и, вместо това, постановено друго решение от съдебния състав. При преценка на броя, вида и тежестта на допуснатите нарушения, отношението на ЧСИ към извършеното деяние, но още и предприетите от самия него действия за отмяна на незаконните действия в изпълнителното производство, Върховният касационен съд определя наказание „глоба” в размер на 3000 лв.
ЧСИ следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Д. на К., взето на 11.12.2014 г. по дисциплинарно дело № 20/2014 г., в частта, с която размерът на наложеното наказание „глоба” е определен на 1000 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ размер от 3000 лв. на глобата, наложена като наказание на ЧСИ Я. Б. с решение от 11.12.2014 г. на Д. на К. изпълнители по дисциплинарно дело № 20/2014 г.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Я. Б. да заплати на М. … сумата в размер на 300 лв. – съдебноделоводни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: