О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С. 01.02.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: И. П. М. Р.
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2720/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Добрич, приподписана от пълномощника и юрисконсулт Я. Д., срещу решение №68 от 11.04.2018 г. по гр. дело №78/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №18/08.01.2018г. по гр.д.№2898/2017г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. П. Ш. на основание чл.49 ЗЗД обезщетения за вредите, които е претърпяла вследствие, че ответникът на 02.02.2017 г. не е изпълнил задължението си да почисти тротоара по ул.“Кирил и Методий“ в посока от хотел „България“ към кръстовището с ул.“Максим Горки“. Присъдена е сумата 1 515.83 лева за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за изкуствена става, запис на диск от рентген, потребителска такса, медикаменти и сумата 10 484.17 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на дясна бедрена шийка и дясна лъчева кост, операция, рехабилитация и притеснения и дискомфорт от невъзможност да се придвижва сама.
Ответницата по жалбата И. П. Ш., [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че е налице виновно противоправно бездействие на трето лице по изпълнение на възложената му от ответника работа, в резултат на което при преминаване на 02.02.2017 г. през заледения гореописан участък от улицата в [населено място] ищцата се е подхлъзнала, паднала и получила счупванията на дясната бедрена шийка и на лъчевата кост на дясната ръка. Доказани са всички условия по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД ответникът да отговаря за всички вреди, които е претърпяла ищцата и няма основания по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му. Несъмнено е, че всяко счупване на кост в човешкото тяло причинява болки и страдания, а при положение, че в случая се касае за две счупвания едновременно, болките и страданията на ищцата са били сериозни. В този смисъл са показанията на свидетелките по делото. Те са снаха и сестра на ищцата, но това не е пречка показанията им относно степента и продължителността на страданията на ищцата да се възприемат, защото се подкрепят от данните по представената медицинска документация и заключението на вещото лице. Така ищцата е престояла за лечение в болницата десет дни, но оздравителният процес продължил и после. В болницата ищцата била с много силни болки, с катетър, не можела да става, обездвижена напълно. Счупването на дясната лъчева кост било лекувано с гипсова имобилизация за пет седмици, последвано от рехабилитация, а цялостното възстановяване след такова счупване е в период от четири до шест месеца. Счупването на бедрената шийка и поставянето на изкуствена става, натоварването на крайника е възможно след 45 – 60 дни следоперативно. До тогава се спазва двигателен режим с частично натоварване. Пълният възстановителен период трае обичайно около 6 месеца. Допълнително се получават и мекотъканни увреди около ставата, деформация с изразен оток в зоната на счупването. Процесът е придружен от силна болезненост и ограничаване движението на ставата и крака като цяло. Тъй като изпитвала силни болки, ищцата приемала дълго време обезболяващи, не спяла спокойно. Не можела да домакинства, да готви, да се облича и къпе. В къщи се придвижвала в инвалидна количка, а след това с проходилка, ползван бил тоалетен стол. След възстановяване от получените травми, за пострадалото лице се предопределя бъдеща ограничена възможност за физическо натоварване, съчетана с непълен обем на движение на ставата и периодично обостряне на оплакванията. Последното се подкрепя от представените експертно решение №3205/155/13.10.2017г. и експертно решение № 2774/135 /08.09.2017г., с които на ищцата е определена 50% намалена трудоспособност следствие наличие на ортопедични импланти на стави, състояние след фрактура на дясна бедрена шийка и десен радиус, състояние след алопластика на дясна тазобедрена става. Ищцата е търпяла сериозни болки, страдания, ограничения и дискомфорт, продължили с намаляващ постепенно интензитет в не кратък период от около шест месеца, но без да изчезнат напълно и, що се отнася до ограниченията в подвижността и работоспособността, съществуващи и понастоящем. При тези данни претендираното от нея обезщетение в размер на 10 484.17 лева не е прекомерно и съответства на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ При наличие на какви предпоставки намира приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и 2/ Какви са критериите за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Представени са ППВС №4/1968 г. и решения на ВКС.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №68 от 11.04.2018 г. по гр. дело №78/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта и относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Повдигнатите въпроси са относими, защото са обусловили изхода на спора, но те са разрешени в съответствие с представената задължителна практика на ВКС. Според нея съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Необходимо е единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 890 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на община Добрич срещу решение №68 от 11.04.2018 г. по гр. дело №78/2018 г. на Добричкия окръжен съд в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68 от 11.04.2018 г. по гр. дело №78/2018 г. на Добричкия окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА община Добрич да заплати на И. П. Ш., [населено място], 890 лв. деловодни разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.