О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 26.01. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4810/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба на П. И. Х., съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат П. Б., срещу определение № 528 от 01.11.2017 г. по в. ч. гр. дело №623/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1779 от 14.07.2017 г. по гр. дело №38/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. И. Х. за връщане на сумата от 8058 лв. държавна такса, определена с решение от 25.01.2010 г. по същото дело.
В. съд е приел, че след проведения инстанционен съдебен контрол с влязъл в сила съдебен акт е разрешен въпросът за размера на дължимата за производството държавна такса, поради което разпоредбата на чл.4б ЗДТ е неприложима. На основание чл. 4б ЗДТ на връщане подлежат недължимо платените такси, каквито са заплатените за образуване на съдебно производство, когато до образуване на такова не се е стигнало, платените от освободено от заплащане на такива лице, както и надвнесените. С молбата си за връщане на заплатената от него в рамките на изпълнителното производство държавна такса от 8058 лв. П. И. Х. се позовава на хипотезата на надвнасяне, считайки при предявяване на исковете по чл.135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД да е заплатил дължимия за тях размер държавна такса от общо 4029 лв., определен съобразно правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 71, ал. 2 ГПК на 4% от 1/4 от цената на всеки иск, равняваща се на данъчната оценка на имота от 201431.20 лв. Твърди се, че в този смисъл са и задължителните указания по т.1б от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016 г. по тълк. дело №4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Според въззивния съд въпросът за дължимостта и размера на присъдената с решението държавна такса от 8058 лв. е разрешен с определение по чл. 248 ГПК. То не е от категорията на тези, които постановилият ги съд може сам да отмени или измени, а подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност по реда на обжалването им. В случая такъв е проведен и определението е влязло в сила, поради което въпросът не може да бъде пререшаван. След като дължимостта и размерът на присъдената с решението държавна такса са признати с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд е приел, че тя не е недължимо платена като надвнесена по смисъла на чл.4б ЗДТ и не подлежи на връщане.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК: 1/ Дали при образувано по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД исково производство дължимата държавна такса се заплаща при самото предявяване на иска и/или при постановяване на крайния съдебен акт, като твърди разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС – определение № 525 от 12.07.2017 г. по в. гр. дело № 381/2017 г. на Софийски окръжен съд; 2/ Какъв е размерът на дължимата държавна такса при искове за сключване на окончателен договор, когато предмет на делото е право на собственост върху недвижим имот; 3/ Дали длъжностно лице – съдебен орган /съдия/, което даде ход на молба или друго искане, без да е платена напълно дължимата държавна такса носи отговорност по смисъла на чл. 6 от Закона за държавните такси, като счита, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателните решения /сочи ТР № 90 от 02.11.1964 г. по н.д. № 80/64 г. на ОСНК/; 4/ Процесуално нарушение ли е когато съдия /съдебен състав/ не се е произнесъл с крайния съдебен акт по направено своевременно от страната искане за прилагане на разпоредбите на чл. 129, ал. 6 ГПК, вр. чл. 6 ЗДТ – твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС – решение № 135 от 16.06.2015 г. по гр. дело № 6627/2014 г. на ІІІ г.о. Също така се поддържат и основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основание за допускане до касационно обжалване е и очевидната неправилност на обжалваното въззивно определение /чл. 280, ал. 2 ГПК/
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по така повдигнатите въпроси. Същите са неотносими, защото въззивният съд е приел, че дължимостта и размерът на присъдената с решението държавна такса са определени с влязъл в сила съдебен акт, поради което таксата не е недължимо платена като надвнесена по смисъла на чл.4б ЗДТ и не подлежи на връщане.Обжалваното определение не и очевидно неправилно, защото не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност –нарушение на императивна правна норма, нито на основни съдопроизводствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт, наличие на явна необоснованост.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 528 от 01.11.2017 г. по в. ч. гр. дело №623/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.