1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4402/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу въззивно решение №269 от 10.08.2018 г. по гр. дело №421/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение №187 от 08.03.2018 г. по гр. дело №7749/2017 г. на Районен съд – Перник и са отхвърлени исковете на касатора срещу Общинско предприятие „Обредни дейности” – град Перник с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че сами по себе си различните наименования и различните кодове по НКПД не обосноват наличието на различни позиции с качествено различни трудови функции. Длъжността се определя от включените в нея трудови функции, респективно, възможността за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по НКПД на длъжностите на лицето, което е възстановено, и на това, което се освобождава. Преценката за идентичност или сходство на длъжностите следва да бъде изградена и въз основа на същностните характеристики на трудовите функции, естеството на възложените задължения с трудовия договор и длъжностна характеристика. В конкретния случай от представените копия на длъжностни характеристики от 08.07.2011 г., от 30.06.2015 г. и от 12.09.2017 г., се установява, че същите се различават единствено в частта относно необходимото образование и трудов стаж по специалността. В останалата си част, а именно – основни длъжностни задължения при осъществяването на вътрешен финансов контрол, организация на счетоводната отчетност, основни отговорности, присъщи на длъжността във връзка със състоянието на финансовата дисциплина и документация, организационни връзки, взаимоотношения и подчиненост, както и необходима компетентност за изпълнение на длъжността (познание на нормативна база, компютърни системи, лична способност за организация, контрол, оперативност и др.), трите длъжностни характеристики са напълно идентични.В този смисъл, при преценка на относимите нормативни и въведени от работодатели изисквания, се налага извод, че длъжността, заемана от ищеца и от възстановената служителка Р. С., по естеството, функциите и основните си задачи е една и съща и не е преставала да съществува. За приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е от значение идентичност на трудовата функция за длъжността на работника или служителя, чиито договор се прекратява, и тази на възстановения незаконно уволнен работник или служител, а в случая такова припокриване има, независимо от формално различното наименование и код на длъжностите по НКПД. В тази връзка неотносими са доводите на ищеца за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ, основани на необходимостта работодателят да реорганизира работния процес, да осъществи процедура по изменение на правилника за вътрешния си ред, да увеличи щатните бройки за отдел „Счетоводен” и да проведе процедура по подбор, доколкото в процесния случай работодателят разполага със законово уреденото потестативно право по чл. 328, ал.1, т. 8 КТ и е длъжен да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на уволнения служител, а не да извършва подбор. Това уволнително основание предпоставя конфликт на правата и законните интереси на двама работници и служители – незаконно уволнения и възстановен на работа и служителят, с когото междувременно работодателят е сключил трудов договор за същата работа. При този конфликт на интереси законодателят дава предимство на възстановения на работа служител, тъй като по този начин последователно се поправят последиците от извършеното спрямо него незаконно уволнение. По тази причина в процесния случай от значение е единствено дали е осъществен визираният в нормата фактически състав, като в процесния случай всички формални предпоставки са били налице. Предвид изложеното ОП „Обредни дейности“ – [населено място] като работодател законосъобразно е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение, съществувало между него и ищеца, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват и обусловените от него кумулативно съединени претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, доколкото не се установява извършено незаконосъобразно уволнение, което е една от предпоставките за тяхното уважаване.
Ответникът по касационната жалба Общинско предприятие „Обредни дейности” – [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – за задължението на съда да обсъди всички доказателсства по делото и доводите на страните и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – при преценка законността на уволнение по чл.328, ал.1, т.8 КТ в общинската администрация, изводите на съда дали длъжността, на която е възстановен незаконно уволнен служител е една и съща с длъжността, заемана от служителя, чийто трудов договор е прекратен по чл.328, ал.1, т.8 КТ, могат ли да се направят въз основа на Националния класификатор за професиите и длъжностите или трябва да се вземат предвид изискванията в Класификатора за длъжностите в администрацията Представено е решение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №269 от 10.08.2018 г. по гр. дело №421/2018 г. на Пернишкия окръжен съд Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Вторият въпрос е неотносим, защото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която преценката за идентичност или сходство на длъжностите следва да бъде направена въз основа на същностните характеристики на трудовите функции, естеството на възложените задължения с трудовия договор и длъжностна характеристика. Тази преценка не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по Националния класификатор за професиите и длъжностите и Класификатора за длъжностите в администрацията.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №269 от 10.08.2018 г. по гр. дело №421/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. П. А., [населено място], да заплати на Общинско предприятие „Обредни дейности” – град Перник, 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.