О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С., 19.06.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4826/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат З. Н., срещу решение №3043 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 2458/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 13.12.2016 г. по гр. дело № 15819/2013 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Е. Б. М., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 11.03.2013 г. – 11.09.2013 г. като неоснователен и е прекратено производството по делото по исковете предявени от Е. Б. М. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – за отмяна на заповед № 193/11.03.2013 год., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ и с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „охранител” в [фирма], като недопустимо.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не представя отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
В. съд е приел за безспорно по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 3995/14.06.2007 г., по силата на който Е. Б. М. е заемал длъжността „охранител”. С предизвестие, получено от ищеца на 11.02.2013 г., същият е бил уведомен, че след изтичане на 30-дневен срок от получаване на предизвестието, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено поради намаляване обема на работа, а със заповед № 193/11.03.2013 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 14.03.2013 г., като заповедта е била получена от ищеца на 11.03.2013 г.
Със заповед № 58/12.03.2013 г. на управителя на [фирма] е отменена заповед № 193/11.03.2013 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Е. Б. М.. Като мотиви са посочени докладна записка с вх. №158/05.03.2013 г. на Д. Д. – „Инспектор физическа охрана“ в Дирекция „Охрана на имуществото на физически или юридически лица“ на [фирма], от която са установени извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Направено е отбелязване, че заповедта е връчена при отказ на Е. М. на 15.03.2013 г., в присъствието на свидетелите А. М. и Д. Д.. Последните са разпитани като свидетели на ответника, а от страна на ищеца е разпитан като свидетел Ц. А. К.. Като доказателство по делото е депозиран дневник за връщане на трудови книжки, от който е видно, че Е. М. е получил трудовата си книжка на 15.03.2013 г.
В. съд е посочил, че законността на уволнението, извършено на посоченото основание – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, предполага наличието на следните предпоставки: 1/ да е налице обективно и реално намаляване на обема на работа; 2/ извършеното уволнение да е обусловено от настъпилото намаление на обема на работата и 3/ да е извършил подбор или подборът да не е бил задължителен тъй като се съкращава единствената длъжност. Предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ обаче са недопустими. Работодателят на основание чл.344, ал.2 КТ, по свой почин е отменил заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Кредитирани са показанията на свидетелите А. М. и Д. Д., според които Е. М. е получил трудовата си книжка на 15.03.2013 г., като последното се подкрепя и от дневника за връщане на трудови книжки. Тези гласни и писмени доказателства оборват показанията на свидетеля Ц. К., според които той е бил през целия ден с ищеца, като и двамата не са ходили в С.. Представената от М. служебна бележка с изх. №375/03.06.2014 г., издадена от Агенция по заетостта, сочи периода, в който ищецът е бил регистриран в „Бюро по труда“, но не и кога е направена тази регистрация. С отмяната на процесната заповед работодателят е осъществил целената от ищеца правна промяна, поради което за него не съществува правен интерес от предявяване на исковете. Посочена е и практика на ВКС в този смисъл.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е допустим, но неоснователен. Този иск предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението за процесния период. С отмяната на заповедта от работодателя, същият е признал, че заповедта е незаконна. Няма период от време, в който ищецът да е останал без работа до момента на отмяна на заповедта, поради което не му се дължи обезщетение за оставане без работа.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди едновременно наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1/ От какво се предпоставя правният интерес на работника или служителя да води искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, ако работодателят твърди, че уволнението е отменено? Кога и от кой момент отмяната на незаконното уволнение по инициатива на работодателя има правно действие? Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 280 от 12.10.2015 г. по гр. дело № 1898/2015 г. на ІV г.о. и решение № 935 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 3558/2008 г. на ІІІ г.о.
2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди наличните доказателства и правните доводи на страните – твърди се противоречие по въпроса с решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 510/2011 г. на ІІ г.о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 196/2014 г. на ІІІ г.о. и решение № 119 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 1269/2015 г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3043 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 2458/2017 г. на Софийски градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първият въпрос /включващ два подвъпроса/ – относно правния интерес на работника или служителя да води искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и относно момента на действие на отмяната на незаконното уволнение по инициатива на работодателя, е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но същият е произнесен в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително цитираното от касатора решение № 935 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 3558/2008 г. на ІІІ г.о. Другото посочено решение /№ 280 от 12.10.2015 г. по гр. дело № 1898/2015 г. на ІV г.о./, е неотносимо към настоящия казус като постановено по различен от настоящия правен въпрос и касаещо коренно различна хипотеза, а не приложената разпоредба на чл. 344, ал. 2 КТ. В така формулираните въпроси се съдържат оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Въпросите са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Първият поставен въпрос се основава на твърдение, че работодателят само твърди, че уволнението на ищеца е отменено, а всъщност не е отменено, което противоречи на приетото от въззивния съд, според който е налице хипотезата на чл.344, ал.2 КТ – работодателят по свой почин е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, преди ищецът да е сезирал съда за отмяната й. Във въззивното решение е посочено изрично, че съгласно процесната заповед трудовото правоотношение се счита прекратено от 14.03.2013 г., а заповедта е била отменена на 12.03.2013 г., като това е достигнало до знанието на ищеца на 15.03.2013 г, с което се отговаря и на втората част на въпроса относно момента на действие на отмяната на незаконното уволнение по инициатива на работодателя.
По втория поставен въпрос също не е налице специалната предпоставка за достъп до касация, тъй като въпросът е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС. В. съд е обсъдил и преценил приетите по делото доказателства и доводите на страните, изложил е на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, но в резултат е достигнал до фактически и правни изводи, различаващи се от тези, считани за правилни от настоящия касатор.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано по никакъв начин. Не става ясно защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. От друга страна, налице е непротиворечива задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, включително и представена от касатора, което изключва приложното поле на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3043 от 04.05.2017 г. по в. гр. дело № 2458/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.