О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
С., 18.12.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2043/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Н., [населено място], чрез адвокат М. С., срещу решение №27 от 17.01.2018 г. по в. гр. дело № 373/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 31.03.2017 г. по гр. дело № 71/2016 г. на Районен съд – Сливница. С първоинстанционното решение е изменен установеният с влязло в сила на 28.04.2015 г. решение № 72 по гр.д. № 572/2014 г. по описа на РС- [населено място], режим на лични отношения между малолетното дете К. Н. Н., родено на 31.05.2011 г., и неговите родители Ц. Б. А. и Н. Р. Н.. Постановено е родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете да се упражняват от майката, с право на бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и три дни от Коледните празници на всяка нечетна година, два дни от В. празници и на рождения му ден на всяка четна година, и по двадесет дни с преспиване през лятната ваканция, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Постановено е бащата да може да вижда и взема детето и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката на детето. Със същото решение съдът е определил местоживеенето на малолетното дете да бъде при неговата майка. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на причина, обуславяща изменението или прекратяването на издръжката.
Ответницата по касационната жалба, Ц. Б. А., чрез пълномощника адвокат К. К., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В. съд е приел за установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение № 72/28.04.2015 г. по гр. дело № 572/2014 г. на Районен съд – Сливница. Родителските права по отношение на детето К. Н. Н. са предоставени на двамата родители като е постановено то да живее по една седмица през седмица при майката Ц. Б. А., считано от 03.05.2015 г. и по една седмица през седмица при бащата Н. Р. Н., считано от 10.05.2015 г., като родителите следва да предават детето до 18,00 часа през зимния сезон и 20,00 ч. през летния сезон всяка неделя от текущата седмица на адреса на майката. По делото е приет социален доклад от ДСП „С.“, от който се установява, че детето К. не е в риск. Потребностите му са задоволени от страна и на двамата родители. Дадено е заключение, че е в интерес на детето да бъде определено кой от двамата родители да упражнява родителските права върху него, а на другия родител да бъде определен съответния режим на лични отношения с него. Приета е съдебно-психологическа експертиза, съгласно която е установено, че всеки един от родителите е изградил добра емоционална връзка с детето си, а детето от своя страна има категорични потребности да прекарва време с един от родителите си, с което неговият мироглед би могъл да се обогатява и развива. От психо-емоционална гледна точка детето се нуждае от едно място, което то да знае, че е негов дом и семейство, което да е неговото семейство. Едва тогава детето би се почувствало по-сигурно и защитено. Емоционалната връзка на детето с бащата е по-силна от тази към майка му, поради променената ситуация в живота на майката на К.. От друга страна е нормално явление за децата на тази възраст да предпочитат единия от двамата си родители, като ги редуват през определен период от време. Липсват данни за наличие на синдром на родителско отчуждаване. Обсъдени са подробно и свидетелските показания по делото. Във въззивното производство е изготвен нов социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане – С.“, във връзка с промяна местоживеенето на майката. Според доклада жилището на майката представлява едноетажна къща, под наем. Къщата е в много добро техническо и хигиенно състояние. В жилището семейството разполага с кухня, трапезария, спалня, детска стая, баня и тоалетна и още една стая, която ще бъде пригодена за хол. Жилището на бащата се състои от кухня, хол, спалня, баня и тоалетна. Хигиената е добра. Дадено е заключение, че К. Н. не е дете в риск. Потребностите на детето са задоволени и се полагат необходимите грижи за него и от двамата родители.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, с оглед установените критерии в ППВС № 1/1974 г., че при предоставяне упражняването на родителските права трябва да бъдат отчетени следните обстоятелства, свързани с комплексна преценка на интересите на детето: грижите и отношението на родителите; желанието на родителите; привързаността и желанието на детето, които имат значение за възпитателния процес; възраст, пол и степен на развитие на детето; сериозност и авторитет на родителя, конкретното проявление на възпитателските качества на всеки родител, моралното му поведение. В настоящия случай са налице доказани родителски и възпитателски качества на двамата родители, поради което е необходимо да се прецени кой от родителите е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за по-доброто възпитание на детето, както и за изграждането му като личност. От значение е и фактът, родителите да проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата психика на детето. Прието е за установено от съдебно-психологическа експертиза, че майката е загрижена за детето си, съдействаща на изследването и откровена в изказа си. Споделя желанието си синът й да посещава редовно детска градина, да има по-добри битови условия, както и да има по-редовен контакт с майка си, тъй като при баща му за него се грижи най-вече баба му. Всеки един от родителите е изградил добра емоционална връзка с детето си, а то от своя страна има категорични потребности да прекарва време с един от родителите си, с което неговият мироглед би могъл да се обогатява и развива. От психо-емоционална гледна точка детето се нуждае от едно място, което то да знае, че е негов дом и семейство, което да е неговото семейство. Според въззивния съд чрез режима на упражняване на родителските права трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Това не би се постигнало при предоставяне упражняването на родителските права на бащата. Позовавайки се на показанията на свидетелката М. Н., които съдът е кредитирал, се приема за установено, че няма промяна в отношенията на родителите и детето. Детето се държало по същия начин, както и преди промяната на режима. Съдът е преценил показанията на другите свидетели като е взел предвид възможната им заинтересованост. При промяна не би се стигнало до изключително стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение спрямо него положение. Привързаността на детето към бащата и евентуално желанието на детето да остане да живее при баща си не е достатъчно, за да му бъде предоставено упражняването на родителските права, а следва да се прецени в съвкупност с останалите релевантни обстоятелства по делото. Интересът на детето налага майката да бъде предпочетена като родител, който ще упражнява родителските права, както и определянето на местоживеенето на детето при нея. Мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да му се осигури възможност да общува максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на детето. По тази причина мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Приема се, че в интерес на детето е да бъде определен широк режим на лични контакти между него и бащата. Посочено е, че между тях съществува добра емоционална връзка, която е необходима за правилното развитие и възпитание на детето.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния въпрос: Налице ли е изменение на обстоятелствата, водещи до изменение на вече постановени от съда мерки, както и за упражняване на родителски права от родителя с по-добри качества и възможности в интерес на детето, след като съдът не е обсъдил установеното по някои от тях и без цялостен анализ на данните по делото – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: ППВС № 1/1974 г., решение № 175 по гр. дело № 156/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 596 по гр. дело № 1217/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 215 по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ г.о., определение № 1291 по гр. дело № 738/2010 г. на ІV г.о., решение № 136 по гр. дело № 601/2009 г. на ІІІ г.о. С оглед поставения въпрос са изложени твърдения, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства за конкретния интерес на детето, за който е длъжен да следи и служебно /в този смисъл е посочено решение № 596 по гр. дело № 1217/2009 г. на ІІІ г.о./. Развити са и съображения, че съдът само формално е маркирал заключението на съдебно-психологическата експертиза, а при постановяване на решението не е изложил мотиви какво от него приема и какво не /в този смисъл са сочените в изложението определение № 1291 по гр. дело № 738/2010 г. на ІV г.о. и решение № 136 по гр. дело № 601/2009 г. на ІІІ г.о./.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №27 от 17.01.2018 г. по в. гр. дело № 373/2017 г. на Софийския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
По поставения в изложението въпрос е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросът е обусловил правните му изводи, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о./. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е обсъдил всички доказателства по делото, преценил е всички правнорелевантни факти, обсъдени са доказателствата, въз основа на които намира някои от тях за установени, а други за неосъществили се включително и относно промяната на обстоятелствата, водещи до изменение на вече определен режим на лични отношения, като са взети предвид интересите на детето.
Съобразно изхода на спора, на ответницата Ц. Б. А. трябва да се присъдят 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №27 от 17.01.2018 г. по в. гр. дело № 373/2017 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Н., [населено място], да заплати на Ц. Б. А., със съдебен адрес – [населено място], чрез пълномощника адвокат К. К., 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.