3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1013/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Центъра за спешна медицинска помощ, град Пазарджик, подадена чрез пълномощника му адвокат Ж. К., срещу определение №88 от 22.02.2019 г. по ч. гр. дело №92/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №17 от 16.01.2019 г. по гр. дело №773/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че гр.д. № 773/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е образувано след постановяване на решение № 150/13.11.2017 г. по гр.д. № 1340/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., с което е обезсилено решение № 199/16.11.2016 г. по в.гр.д. № 451/ 2016 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 180/ 05.05.2016 г. по гр.д. № 555/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Делото е върнато на друг състав на Пазарджишкия окръжен съд за изпълнение указанията в отменителното решение. Указанията на Върховния касационен съд, които са задължителни за съда, на който делото е било изпратено за разглеждане, касаят установяване на процесуално легитимирания ответник по делото чрез изследване на имущественото състояние на първоначалния ответник Г. И. Ч., починал в хода на производството, дали е оставил наследство след смъртта си и дали с това имущество се е разпоредил някой от наследниците му, включително приемайки наследството с конклудентни действия. В решението на ВКС е прието, че държавата не е процесуално легитимиран ответник доколкото Центърът за спешна медицинска помощ е юридическо лице изцяло на бюджетна издръжка, търсеното от починалия ответник обезщетение е било платено за сметка на държавата, поради което е налице своеобразно сливане на качествата на ищец и ответник и делото подлежи на прекратяване, като то подлежи на прекратяване и в случай, че липсва наследник, приел наследството, или липсва наследствена маса, обуславяща конституиране на общината като ответник. В настоящия случай е безспорно, че са били предявени обективно съединени искове от Центъра за спешна медицинска помощ против Г. И. Ч. по чл. 54 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хода на производството на 05.11.2014 г. ответникът е починал, като всички негови наследници са направили отказ от наследството му. След като всички наследници са се отказали от наследството му с определение от съдебно заседание на 19.01.2016 г. окръжният съд е конституирал като ответници по делото държавата, представлявана от министъра на финансите, и община Велинград. След отменителното решение на Върховния касационен съд и в съответствие с дадените с него задължителни указания е изследвано какво имущество е притежавал Г. И. Ч. и дали някой от неговите наследници е приел наследството му с конклудентни действия преди да направи отказ от него. Не е установено ответникът по делото да е притежавал движими или недвижими вещи, като единственото му имущество е вземане по картова сметка по издадена дебитна карта от 1,56 лв., нито е доказано някои от наследниците му да е извършил действия, с които да е приел наследството му преди да се откаже от него, което да мотивира извод за нищожност на отказа. Единствените налични данни за извършвани действия с наследственото имущество на са плащания по договора за кредит и за погасяване на битови сметки, за които обаче се установи, че не са извършени по инициатива на конкретен наредител, а са събирани автоматично от сумата по разплащателната сметка след дадено предварително разрешение от титуляра и. Предвид изложените мотиви и доколкото всички наследници на Г. И. Ч. са се отказали надлежно от наследството му, те не могат да участват като ответници в производството. Указанията, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона, са задължителни за съда, на който е върнато делото /чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК/, като това изискване се отнася както до първоинстанционния съд, така и до въззивния такъв, разглеждащ същия процесуалноправен спор. Имайки предвид изричните мотиви в това решение, приемащи, че държавата не може да участва като легитимен ответник по иск, заведен от юридическо лице, изцяло на бюджетна издръжка, поради сливане на качествата на ищец и ответник, в който случай и при липса на други ответници делото подлежи на прекратяване, настоящият състав следва да възприеме тези указания, които е приложил и окръжният съд в обжалваното определение. Посоченото от жалбоподателя определение № 458/30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1303/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. е неприложимо в случая доколкото ищец по него е било търговско дружество, а не юридическо лице на бюджетна издръжка. По делото не е установено Г. И. Ч. да е бил собственик към момента на смъртта си на движими вещи, жилища, ателиета, гаражи или други имоти, предназначени за жилищно строителство, които да станат собственост на община Велинград, поради което тя също не може да отговаря за задълженията му и да бъде ответник в производството.
Касаторът счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, които според жалбоподателя имат значение за крайния резултат, постановен от въззивния съд, решени са в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за очевидна неправилност: ако по време на висящ процес ответникът е физическо лице и почине, а неговите законни наследници се откажат от наследството, то следва ли задължително държавата да се конституира като правоприемник на починалия на основание чл.11 ЗН и чл.227 ГПК, включително и като процесуален субституент, независимо кое лице е ищец, в частност и държавно учреждение и дали евентулното плащане ще бъде извършено от държавния бюджет или от наследствената маса. Твърди се с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК и определение № 458/30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1303/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК са изложени съображения, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, тъй като потвърждава неправилен акт на първоинстанционния съд.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, както и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол.
В настоящия случай поставените в изложението въпроси са неотносими, защото са решени в първото касационно производство с решение № 150/13.11.2017 г. по гр.д. № 1340/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., поради което повторното им повдигане е преклудирано. Освен това въззивният съд е съобразил, че съобразцноо чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор. Освен това без аргументирано изложение от страна на касатора на конкретни пороци, които обуславят извод за твърде голяма степен на възможност твърдяната неправилност на обжалваното определение действително да е налице, не може да се допусне касационно обжалване на това основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №88 от 22.02.2019 г. по ч. гр. дело №92/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.