6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 25.05.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3638/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат А. В., срещу въззивно решение №86 от 10.05.2017 г. по в. гр. дело № 55/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №319 от 31.10.2016 год. по гр. дело № 387/2016 г. на Районен съд – Нови пазар. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството срещу Г. С. Г. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане в размер на 4 834.89 щатски долара – парична равностойност на липсващи 27 торби слънчогледово семе за посев, определена по цена, на която същите са били закупени от ищеца, и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 579.67 щатски долара – законна лихва върху главницата от 4 839.89 щатски долара, изчислена за периода от датата на извършване на непозволеното увреждане – 10.03.2015 г. до 13.05.2016 г.
Ответникът по касационната жалба Г. С. Г., [населено място] пазар, чрез адвокат М. И., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че в периода 01.05.2014 г. – 14.05.2015 г. Г. С. Г. е работил по трудово правоотношение в [фирма], [населено място], което е дъщерно на дружеството – жалбоподател „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х., и е имало сключено с него писмено споразумение за сътрудничество със срок на действие от 01.11.2013 г. до 01.11.2014 г., имащо характер на договор за търговско представителство по смисъла на чл.32, ал.2 ТЗ. По силата на този договор, дружеството работодател на Г. С. Г. – [фирма], [населено място], е било упълномощено с ексклузивни права, за сметка и риск на „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х., при извършване на земеделие, производство, преработка и продажба на семена от кимион, мак и слънчоглед, произведени, преработени и продадени от него за цялата територия на България. При действие на визираното споразумение, в качеството му на служител на [фирма], на Г. е било възложено от един от представляващите „.Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х., да осъществи надлежното предаване на склад за съхранение на 27 бр. торби слънчогледово семе за посев тип Х4337 /J. XL/, за които не се спори, че са закупени от дружеството на 05.04.2013 г. В изпълнение на възложената му задача на 12.08.2014 г. Г. С. Г. е предал горепосочените торби семена на съхранение в склад на [фирма], [населено място]. Със заявка от 10.03.2015 г., след изтичане срока на действие на сключеното между „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х. и [фирма] ексклузивно споразумение, Г. Г. е разпоредил на [фирма] цялото количество семена да бъдат експедирани за С. Г. Н. като служител при ЗП Н. Н., [населено място], без сключен договор и без заплащане на цената им. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че не се установява предаването на семената на третото лице да е било осъществено със знанието и съгласието на дружеството работодател на Г. С. Г.. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че предадените на земеделския производител семена са били засети от него, но от тях не е била получена реколта, а съобразно приложената кореспонденция между представител на дружеството и Г. се приема за установено, че при съхранението им в друг склад и при земеделски производител преди предаването им на [фирма] семената са били частично повредени поради нарушаване целостта на опаковката им.
Съобразно изложеното, съдът е достигнал до извода, че Г. С. Г. се е разпоредил в полза на трето лице със 27 бр. торби слънчогледово семе тип Х4337 /J. XL/, собственост на ищеца, като към датата на разпореждането между страните не е съществувало трудово или друго договорно правоотношение, предвид факта, че сключеното между работодателя му [фирма], [населено място], и „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х., ексклузивно споразумение за сътрудничество е било вече прекратено и няма данни да е било възобновено. Предаването на семената на третото лице е осъществено по устна договорка за засяването им от ЗП Н. Н. и заплащане на стойността им при получаване на реколта, като не се доказва от чие име е договарял Г. Г. при постигане на това споразумение, дали от свое, от името на дружеството работодател, от името на „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х. или от името на друго лице. Процесните семена са били засети от ЗП, на когото са предадени, както и, че той е отказал заплащане на цената им на жалбоподателя, поради нереализиране на реколта от тях. В заключение, въззивният съд е достигнал до извод, че визираните действия на Г. С. Г., изразяващи се в разпореждане с чужда вещ са неправомерни и извършени виновно от него, предвид установената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция, която не се оборва от доказателствата по делото, което е предпоставка за ангажиране на отговорността му по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане на жалбоподателя и репариране на евентуално причинените му вреди. Що се отнася до това дали Г. С. Г. е действал извън пределите на предоставена му от „Р. Р. – В. Е.“ Б.В., Х., представителна власт, респ. като лице, което води чужда работа без пълномощие, окръжният съд е счел, че първата хипотеза следва да се изключи предвид липсата на доказателства за упълномощаването му от жалбоподателя да сключва сделки от негово име и за негова сметка към датата на разпореждането, а втората – да се отхвърли като недоказана, поради липсата на безспорни доказателства от чие име е договарял при предоставяне семената на третото лице.
По въпроса за евентуално понесените от жалбоподателя вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието на Г. С. Г., окръжният съд е счел, че те би следвало да се равняват на стойността на семената към датата на непозволено увреждане – 10.03.2015 г. Доколкото обаче от данните по делото се установява, че посочената дата е две години след закупуване на семената, че междувременно те са били частично увредени и, че при посяването им от тях не е получена реколта, а жалбоподателят, в чиято тежест е, не установява, че същите са били годни за посев или продажба и са имали някаква стойност, намира за недоказано, че от действията на Г. С. Г. по предоставянето им на трето лице са произлезли конкретни вреди. Това налага извод за недоказаност на една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, а именно наличие на установени по вид и размер вреди за ищеца, намиращи се в пряка причинна връзка с деянието на ответника. В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд е приел, че предявените обективно кумулативно искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички приети по делото доказателства и доводи на страните, както и точно, ясно и конкретно да изложи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като при събрани противоречащи на кредитираните от съда доказателства по делото да изложи мотиви защо дава вяра на част от доказателствата и не кредитира останалите; 2/ Длъжен ли е съдът да приложи служебно императивната разпоредба на чл. 162 ГПК при предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ако счита от преценката на доказателствата по делото, че те не са достатъчни за установяване на размера на вредата? Може ли съдът да отхвърли предявен иск за претърпени имуществени вреди – загуби следствие от непозволено увреждане, ако счита, че по делото не е доказан конкретен размер на вредите, при положение, че е приел за установени всички останали елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, включително, наличие на виновно противоправно поведение на последния, вследствие на което индивидуализирани по вид и количество движими вещи с доказана цена на придобиването им от ищеца са излезли от неговия патримониум, или е длъжен да приложи нормата на чл. 162 ГПК? Може ли съдът да отхвърли предявения иск с мотиви, че няма достатъчно данни и доказателства за размера му, при наличие на доказателства за основателност на същия или следва да приложи нормата на чл. 162 ГПК?
По първия поставен въпрос се сочи противоречие със следната практика на ВКС: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. дело № 257/2009 г. на ІV г.о. и решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ІV г.о. По втората група въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 47 от 03.04.1961 г. на ОСГК, решение № 91 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 5023/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. дело № 5247/2013 г. на ІІІ г.о. и решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1242/2010 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №86 от 10.05.2017 г. по в. гр. дело № 55/2017 г. на Шуменския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на спора, но е решен в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Въззивният съд в случая е направил фактически и правни изводи по предмета на спора, като е обсъдил поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд се е произнесъл по основателността на иска като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Втората група въпроси са неотносими, защото въззивният съд не е приел, че искът е доказан по основание, а че няма причинени вреди и липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 45 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86 от 10.05.2017 г. по в. гр. дело № 55/2017 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.