О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2507/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №18559 от 17.06.2017 год. на В. Р. М., [населено място], И. Г. Д., [населено място], И. Р. Е., [населено място], В. Р. Е., [населено място], А. Г. Д. – М., [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат С. Л., срещу определение №1068 от 03.06.2019 г. по в. ч. гр. дело №963/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3554 от 28.03.2019 г. по гр. дело №4208/2019 г. на Районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове за признаване за установено, че два договора за аренда на земеделска земя не съществуват.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което е прекратено исково производство. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само ако не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
В разглеждания случай са предявени искове за признаване за установено, че два договора за аренда на земеделска земя не съществуват. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 и т.4 от Закона за арендата в земеделието арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделска продукция, като размерът му се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и на наема, който включва годишни амортизации и лихви. В случая страните по процесните договори за аренда са уговорили арендодателят да получава по 50 кг. пшеница от декар от отдадените за ползване 7.502 дка ниви по първия договор и 25.202 дка по втория или левовата им равностойност. Ако се приеме като средна стойност на пшеницата по около 400 лв. за тон по статистически данни и съгласно чл.69, ал.1 ГПК във вр. с §1 от ДР на Закона за арендата в земеделието, щом като по искове за съществуването на договор за наем цената на иска се определя от дължимия за една година наем, то и в случая цената на исковете не би могла да надхвърля общо 1 000 лв. Цената на исковете, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което производството е прекратено.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. №18559 от 17.06.2017 г. на В. Р. М., [населено място], И. Г. Д., [населено място], И. Р. Е., [населено място], В. Р. Е., [населено място], А. Г. Д. – М., [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат С. Л., срещу определение №1068 от 03.06.2019 г. по в. ч. гр. дело №963/2019 г. на Пловдивския окръжен съд
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.