О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С., 31.05.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4123/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г., [населено място], чрез пълномощника и адвокат В. А., срещу решение №229 от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 1206/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 223 от 09.03.2017 г. по гр. дело № 1803/2016 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. Р. срещу Г. Г. И. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за гледане и издръжка за 5/8 ид.части. Вместо това е постановено ново, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД договор от 22.08.2013 г., оформен в нот. акт № 180, т. І, рег. № 2661, н.д 124/2013 г. на нотариус Г. В. с № 388 по списъка на Нотариалната камара, за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на апартамент № 16, находящ се в [населено място], ул. “12-ти пехотен полк” № 1, вх. Б, ет. 4, състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 68.98 кв.м, с идентификатор 68850.514.19.1.16, с идентификатори на съседните имоти: на същия етаж 68850.514.19.1.15, под обекта 68850.514.19.1.12 и над обекта 68850.514.19.1.20, заедно с прилежащото таванско помещение № 16, с полезна площ от 10.26 кв.м, избено помещение с полезна площ от 9.56 кв.м и 2,586% от ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място с идентификатор 68850.514.19, сключен между Р. М. Р., починал на 27.04.2014 г., и К. М. Р., като прехвърлители, и Г. Г. Г., като приобретателка, до размера на 5/8 ид.части, поради неизпълнение; потвърдено е решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД в останалата част; осъдена е на основание чл.74 ЗС К. М. Р. да заплати на Г. Г. Г. сумата от 4720.13 лв., представляваща по-малката сума между увеличената стойност на процесния апартамент вследствие на извършените СМР и действителните разходи за СМР, като е отхвърлен този иск в останалата му част – над присъдените 4720 лв. до претендираните 19166 лв. като неоснователен; отхвърлен е предявеният от Г. Г. Г. срещу К. М. Р. иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, за връщане на сумата общо 1400 лв., представляващи равностойността на положените грижи и дадената издръжка за периода 22.08.2013 г. до м.април 2015 г. за прехвърлителите Р. М. Р., починал на 2.04.2014 г., и К. М. Р. по договора от 22.08.2013 г., оформен в нот. акт № 180, т. І, рег. № 2661, н.д 124/2013 г. на нотариус Г. В. с № 388 по списъка на Нотариалната камара.; отхвърлен е предявеният от Г. Г. Г. срещу К. М. Р. иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата от общо 1642.91 лв., представляваща стойността на платени задължения на Р. М. Р., починал на 27.04.2014 г., и К. М. Р. за консумирана от тях ел.енергия и вода за минал период – преди 22.08.2013 г., като неоснователен.
Ответницата по касационната жалба К. М. Р., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Г. Й., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество – счита касационната жалба за неоснователна.
В. съд е приел за установено по делото, че с договор от 22.08.2013 г., обективиран в нот. акт № 180/2013 Р. М. Р. и К. М. Р. са прехвърлили на Г. Г. Г. апартамент, находящ се в [населено място], ул. “12-ти пехотен полк” № 1, вх. Б, ет. 4, срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите, лично или чрез трето лице; осигуряване на нормален и спокоен живот, какъвто са водили досега, докато са живи. П. си запазили безвъзмездно вещното право на ползване на целия имот докато са живи. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че преди сделката и след това прехвърлителите живеели в [населено място] поле, а процесният апартамент бил даван под наем. През 2013 г. наемателката натрупала задължения за ток и вода, които били платени от ответницата. След прехвърлянето на апартамента ответницата започнала ремонт. П. Р. М. Р. починал на 27.04.2014 г. След неговата смърт ищцата К. М. Р. се преместила да живее при родителите на ответницата Г. Г. Г. в [населено място],[жк]. Там живяла до м.март – април на 2015 г., след което се върнала на село. Причината за това остава неизяснена. Известно време след това родителите на ответницата я посещавали през почивните дни, но с държанието си тя им показала, че са нежелани и отказала всякакви грижи. Тогава Г. Г. й изпратила пари за издръжка за м. март и м. април 2016 г. с пощенски записи. Ищцата отказала да ги получи.
При така установените факти, от правна страна въззивният съд е приел следното: По правило насрещните права и задължения на прехвърлителя и на приобретателя по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка не са определени в закона – договорът е ненаименован, поради което тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуване на волята им съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Намерение страните да се обвържат от такова задължение не може да бъде установено и от обстоятелствата, при които е сключен договорът, като се приема, че е без значение обстоятелството, че ищцата е напуснала дома на майката на ответницата в [населено място] и се е върнала на село. В договора задължението на приобретателката не е детайлизирано в какво конкретно се състои престацията за гледане и издръжка. Приема се, че тогава длъжникът трябва да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам, и да осигурява цялата издръжка за храна, текущи разноски за заплащане на ток, вода, отопление, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, като за обема на дължимата издръжка е ирелевантно обстоятелството дали праводателите имат възможност да се издържат сами от имуществото и доходите си. И. на задължението на приобретателката настъпва веднага, в момента на прехвърляне на правото на собственост, поради което тя трябва ежедневно, непрекъснато и непосредствено или чрез трети лица, както е уговорено, да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителите. Тъй като ответницата е тази, която трябва да установи в процеса на доказване точното, цялостното и добросъвестното /арг. чл.63 ЗЗД/ изпълнение на непаричната престация, ищецът не следва да посочва нито в какво се изразява неизпълнението, нито да доказва това неизпълнение, като е посочено, че в случая такова доказване не е проведено. Позовавайки се на показанията на свидетелите Б. М. и Г. Г., съгласно които родителите на ответницата са ходили на село всяка събота и неделя, съдът е приел, че посещенията на родителите на ответницата в почивните дни не означава пълно изпълнение, каквото се дължи, защото задълженията за гледане трябва да бъдат изпълнявани ежедневно и непрекъснато – нито спорадично, нито периодично. Посочено е също така, че по делото няма никакви доказателства и за това как е изпълнявано задължението приживе на съпруга на ищцата. Още след сключването на договора ответницата, респ. родителите й като трети лица, е следвало да доставя хранителните продукти, да приготвя храна за прехвърлителите, да заплаща дървата за огрев, да закупува за своя сметка медикаменти и пр., без да се отчитат материалните възможности на прехвърлителя, което тя не е правила. Нито един от свидетелите не е посочил, че ответницата е посещавала прехвърлителите на село. Отбелязано е още, че обстоятелството, че свидетелят Г. твърди, че ищцата не се е оплаквала, че не се грижат за нея, не означава, че задълженията по договора са били изпълнявани. Затова въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по договора като неизпълнението е изцяло по причина, за която ответницата отговаря. Посочено е също така, че прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това обаче не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. За да е точно изпълнението на задължението паричната издръжка трябва да се съизмерява с ежемесечната нужда на праводателя за удовлетворяване на неговия социален, здравословен и житейски стандарт. Материалните възможности на праводателя представляват ирелевантно обстоятелство, именно защото длъжникът трябва да му осигурява нормален начин на живот. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, потребителският разход средно на едно лице за 2015 г. е 324 лв. Ответницата е изпратила на ищцата на два пъти по 50 лв., което е много под средния месечен разход за едно лице. След като ищцата с поведението си е показала, че родителите на ответницата са нежелани /както сочи свид. Г./, то е следвало ответницата Г. Г. или сама да започне да полага нужните грижи и да дава натурална издръжка, или да плаща такава, но в размер, който да осигурява нормален начин на живот на ищцата. Посочено е също така, че извършените плащания са частично изпълнение, а кредиторът не може да бъде заставен да приеме такова изпълнение. Предпоставките на чл. 87 ЗЗД за разваляне на сключения договор са налице, като развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично – общо за 5/8 идеални части от процесния апартамент /? ид.ч. нейни лични и ? ид.ч. от починалия си съпруг/. Ищцата е прехвърлителка и съпруга на другия прехвърлител, а не е спорно, че имотът, предмет на сделката, е бил съпружеска имуществена общност, тя може да иска развалянето на договора за гледане и издръжка за своята част, както и до размера на субективните си права, произтичащи от наследяването. Наследниците на починалия праводател могат да упражнят правото да развалят договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от тях права, т. е. съобразно дела си от наследството, а не и по отношение на целия договор – ТР № 30/1981 г., т. 3.
По отношение на насрещния иск, предявен от Г. Г. Г. за заплащане на сумата от 12669 лв., представляваща стойността на извършените от нея ремонти в процесното жилище; 6497 лв. за закупеното и монтирано обзавеждане; 1250 лв. за платените от нея задължения за консумирана ел. енергия за минал период и 392.91 лв. за консумирана вода за минал период, въззивният съд е приел, че същият следва да бъде разгледан, тъй като искът е предявен при условията на евентуалност. В. съд се позовавал на чл.77 ЗС и е приел, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка е основание за придобиване на собственост върху имота, предмет на сделката. Когато по-късно това придобивно основание е унищожено, развалено или отменено, приобретателят следва да бъде обезщетен за извършените от него подобрения. Обратното действие на унищожаването, развалянето или отменяването не засяга правоотношенията, възникнали от подобряването на вещта. Това е юридически факт, който стои извън съставите на придобивното основание и не представлява дадено по смисъла на чл.88 ЗЗД. Тези отношения следва да бъдат уредени на базата на неоснователното обогатяване.
В. съд е приел, че в настоящия случай за подобрителя следва да намери приложение разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗС, тъй като е недобросъвестен поради това, че неговото поведение е причина за разваляне на договора. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Възприето е заключението на вещото лице, според което вследствие на направените ремонти стойността на процесния апартамент е с увеличена стойност от 4720.13 лв. Съгласно чл.74, ал.1 ЗС се присъжда по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията, като в случая въззивният съд е приел, че искът следва да бъде уважен за 4720.13 лв. според заключението на вещото лице. Възражението за прихващане на ответницата по насрещния иск е недоказано.
По отношение претенцията за сумата от 1400 лв., представляващи паричната равностойност на престираните по договора гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че сумата не се дължи, тъй като по делото не е установено ответницата Г. Г. да е престирала грижи и да е давала издръжка на прехвърлителите, като имуществото й поради пълното неизпълнение на договора не е намаляло.
По отношение претенцията за плащане на сумата от 1250 лв. за платени задължения на прехвърлителите за ел. енергия и 392.91 лв. за вода, е прието, че насрещният иск е неоснователен. Това плащане не е престация по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, не представлява нещо дадено по смисъла на чл.88 ЗЗД и няма никаква връзка с първоначалния иск за развалянето на договора, а прихващане също не може да бъде извършено, тъй като претенцията на ищцата по първоначалния иск не е парична.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Н. и категоричен отказ за приемане на предоставяните грижи за гледане ежедневно, редовно и в пълен обем и на предоставената парична издръжка впоследствие, равнозначно ли е на възпрепятстване от страна на прехвърлителя за престиране на грижа и издръжка от страна на приобретателя по договора? 2/ Следва ли съдът задължително да изследва въпроса дали подобренията в имота са извършени при знанието и непротивопоставянето от страна на прехвърлителя в хипотезата на „недобросъвестен владелец“, с оглед преценка за признаване на правата му по чл. 72 ЗС? Сочи се, че въпросите са произнесени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 20 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 1853/2014 г. на ІV г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 1313/2009 г. на ІV г.о., решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 1272/2008 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 3441/2007 г. на ІV г.о., а по втория въпрос – с решение № 1375/2008 от 17.02.2009 г. по гр. дело № 4656/2007 г. на ІV г.о. и определение № 433 от 30.07.2013 г. по гр. дело № 3085/2013 г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №229 от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 1206/2017 г. на Старозагорския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани два въпроса, но нито един от тях няма характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд, но така, както е формулиран, въпросът касае правилността на въззивното решение и поставя оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Както вече беше посочено по-горе, съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. В. съд е приел, че е налице отказ за приемане на предоставяните грижи за гледане ежедневно, редовно и в пълен обем, но е посочено също така /в противовес с наведеното в първи въпрос твърдение/, че при отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Приел е също така, че паричната издръжка трябва да се съизмерява с ежемесечната нужда на праводателя за удовлетворяване на неговия социален, здравословен и житейски стандарт, като съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, потребителският разход средно на едно лице за 2015 г. е 324 лв., а по делото е установено, че Г. Г. а е изпратила на ищцата на два пъти по 50 лв., което е много под средния месечен разход за едно лице. Изрично е посочено, че извършените плащания са частично изпълнение, а кредиторът не може да бъде заставен да приеме такова изпълнение. С оглед горното, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по договора, като неизпълнението е изцяло по причина, за която ответницата отговаря. По втория въпрос не е налице решаващо произнасяне на въззивния съд и същият не е обусловил правните му изводи, поради което липсва общата предпоставка за достъп до касация.
Следва да бъде посочено, че липсва и специфичната предпоставка за достъп до касация. Първият въпрос е разрешен и в съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС – решение № 20 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 1853/2014 г. на ІV г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 1313/2009 г. на ІV г.о., решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. дело № 612/2010 г. на ІІІ г.о. Останалата посочена практика – решение № 1272/2008 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 3441/2007 г. на ІV г.о., както и цитираната към втори въпрос практика /решение № 1375/2008 от 17.02.2009 г. по гр. дело № 4656/2007 г. на ІV г.о. и определение № 433 от 30.07.2013 г. по гр. дело № 3085/2013 г. на І г.о./, е правно ирелевантна спрямо твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представлява задължителна такава – решенията са постановени по стария ред – чл. 218а и сл. ГПК /отм./, вр. §2, ал. 3 ГПК /2007 г./, а определението е постановено по реда на чл. 288 ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно, като само е преповторен законовият текст, без да е направена каквато и да било обосновка на основанието. Отделно, налице е задължителна практика на ВКС по въпросите, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №229 от 06.07.2017 г. по в. гр. дело № 1206/2017 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., [населено място], да заплати на К. М. Р., със съдебен адрес – [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.