О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
С., 31.05.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4115/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в ликвидация, представлявано от ликвидатора Д. Х. П., чрез пълномощника адвокат М. Х., срещу въззивно решение №ІІІ-60 от 25.07.2017 г. по в. гр. дело № 686/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 310 от 10.03.2016 г. по гр. дело № 3507/2016 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на [фирма]-в ликвидация, [населено място], против П. Д. Ч., [населено място], Д. К. П., [населено място], и М. К. С., [населено място], за прогласяване нищожността на решение № 403 от 06.06.2001 г. по гр. дело № 2048/2000 г. на Бургаския районен съд.
Ответниците по касационната жалба М. К. С. и Д. К. П., двете със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Л. С., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество считат касационната жалба за неоснователна. Молят за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Ответниците Динка М. Ч., Д. П. Ч. и М. П. Ч. – наследници на починалия ответник по касационната жалба П. Д. Ч., конституирани като страни с определение № 27 от 19.01.2018 г. по настоящото дело, не представят отговор по касационната жалба.
В. съд е счел, в рамките на извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт, същото е постановено от законен състав и в пределите на правораздавателната дейност на съда, не е налице и нарушение на императивна материалноправна норма. П. решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК има препращане към мотивите на решението в тази част. В. инстанция е споделила и решаващите изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на наведените от ищеца твърдения за нищожност на решение № 403/06.06.2001 год. по гр.д.№ 2048/2000 г. на Б., поради абсолютната му неразбираемост. Направен е извод за неоснователност на възраженията на въззивника, че районният съд неправилно е възприел фактическа обстановка, различна от действителната, не е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не е отчел правно релевантните по делото обстоятелства, като превратно е ценил голяма част от доказателствения материал. В процесуалния закон няма легална дефиниция на понятието „нищожен съдебен акт“, поради което съдържанието му е изведено по тълкувателен път в правната теория и съдебната практика с постановени от Върховния касационен съд решения по чл. 290 ГПК, включително и с ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Приема се, че нищожност е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган или незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството в съдебния състав, при неспазване на писмената форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, т.е. когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което нищожността е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно, съгласно чл.270, ал.2 ГПК. Пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните и противоречиви мотиви не водят до нищожност на решението, а евентуално до неговата недопустимост или неправилност, които пороци могат да бъдат отстранени по пътя на обжалването, но не и по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК.
В. съд е приел, че по съществото си всички твърдения на ищеца за нищожност на решение № 403/06.06.2001 г. по гр.д.№ 2048/2000 г. на Б. се отнасят до правилността, съответно недопустимостта на атакуваното решение. Съдебният акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена от съда, не страда от нито един от посочените по-горе пороци, които биха могли да обуславят извод за неговата нищожност – същото е постановено в писмена форма от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, подписано е и има необходимото съдържание по чл.236, ал.1 ГПК, като волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин. Ищците по гр. дело № 2048/2000 г. на Бургаския районен съд – П. Ч. и Тона М. са претендирали от съда да обяви за нищожен поради невъзможен предмет сключения с [фирма] договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 54/10.02.1995 г., както и да осъди дружеството да им предаде собствените им 2/5 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на продажбата. Липсват данни по това дело да е била претендирана нищожност на договора за продажба само по отношение на 2/5 ид.ч., поради което възраженията в този смисъл са приети за несъстоятелни. С решението съдът се е произнесъл именно по исковете, с които е бил сезиран – по чл.26, ал.2, пр. трето ЗЗД и чл.34 ЗЗД, като е приел, че към момента на сключването на договора предназначението на имота не е било променено и той е останал със земеделски характер, а правото да се построи жилищен имот в земеделска земя, несвързан с ползването й не може да бъде предмет на сделка, преди да е променено предназначението на земята, което е обосновало и решаващият извод за нищожност на договора за продажба поради невъзможен предмет и като последица от тази нищожност връщането на ищците на собствените им идеални части от земята.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не е формулиран конкретен въпрос. Изложени са доводи по съществото на спора: счита първоинстанционното решение за напълно неясно, неразбираемо, като от него не можело да се извлече действителната воля на съда, а в мотивите му липсвали каквито и да било конкретни и обосновани съображения, по които съдът е достигнал до крайния резултат. Сочи се, че изразената от съда воля не може да бъде изведена, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание. Не можело да се направи извод дали са допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки. Също така се твърди, че е налице пълно несъответствие и противоречие между правните и фактически констатации на съда, диспозитива на съдебното решение и предявения иск, и обема на търсената защита. Изложени са съображения, че волята на съда е останала изцяло неясна, а решението на Бургаския районен съд се явява изцяло неразбираемо до степен нищожност. Посочено е, че решението противоречи и на чл. 26, ал. 2 ГПК – „Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд“, като в този смисъл е посочена и практика на ВКС – решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. дело № 1604/2011 г. на ІV г.о. В изложението са изложени съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с решение № 273 от 25.08.2014 г. по гр. дело № 506/2012 г. на ІV г.о., решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. дело № 1604/2011 г. на ІV г.о. и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен горецитираните решения са приложени и решение № 295 от 27.11.2013 г. по гр. дело № 2141/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 124 от 30.10.2015 г. по гр. дело № 191/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №ІІІ-60 от 25.07.2017 г. по в. гр. дело № 686/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По съществото си изложените доводи и оплаквания представляват такива, касаещи правилността на въззивното решение – относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което липсва и надлежна обосновка, като не става ясно по какъв начин въззивното решение противоречи на представената към изложението практика на ВКС. Отделно, цитираната практика на ВКС е неотносима към настоящия казус.
Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.
Съобразно изхода на спора, на ответниците по касационната жалба М. К. С. и Д. К. П., не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-60 от 25.07.2017 г. по в. гр. дело № 686/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.