О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
С., 10.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4320/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. А., [населено място], срещу определение №120 от 22.06.2018 г. по ч. гр. дело № 151/2018 г. на Великотрновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №43 от 10.01.2018 г. по гр.д. №501/2016г., на Русенския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на М. М. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване.
В. съд е приел, че по гр.д. №501/2016 г. Русенският окръжен съд е постановил решение №436 от 24.10.2017 г. Против решението е подадена въззивна жалба от М. М. А.. Тя е оставена без движение за внасяне на държавна такса в размер на сумата 355,45 лева. В дадения срок за внасяне на държавна такса жалбоподателката е подала молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса поради липса на средства. Към датата на подаване на молбата осигурявала издръжка на трима души – нейната, на малолетната й дъщеря и на майка й, която е пенсионер. Не реализира трудови доходи, тъй като е спряла извършване на дейност като адвокат и няма други доходи. От декларацията за материално и гражданско състояние се установява, че молителката не получава месечен доход; не е в граждански брак; осигурява издръжка на трима души като средствата за издръжка се осигуряват от нея, от издръжка на детето й, която е 200 лева и от пенсията на майка й, която е около 200 лева; притежава 13 дка земеделски земи; не притежава МПС; не притежава дялове и акции в търговски дружества; има банкова сметка, за да получава по нея издръжка за малолетната си дъщеря.
Безспорно е, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, тъй като е на 27 навършени години. Видно от приложеното към частната жалба решение на ТЕЛК, майката на жалбоподателката има призната намалена трудоспособност 84%, считано от 01.01.2018г., за срок от 2 години. Получава пенсия във връзка с признатата й от ТЕЛК намалена трудоспособност.
Въз основа на тези данни е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК, а именно жалбоподателката не доказва да няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, с оглед на съвкупната даденост на доходи, семейно положение, имуществено състояние, възраст, трудова заетост и здравословно състояние.Поради това молбата и с правно основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от държавна такса за въззивната жалба е неоснователна.
Според жалбоподателката определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за произнасяне на въззивния съд по въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въпросът следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК при преценката за наличие на основание за освобождаване на държавна такса, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Р. И. И., [населено място], оспорва частната жалба.
Ответниците А. Д. А. и Р. А. А., действаща със съгласието на майка си М. М. А., не са заявили становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК.
По повдигнатия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При преценката на имущественото състояние на страната по реда на чл. 83, ал.2 ГПК се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество, както и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В случая молителката е дакларирала, че не получава месечен доход; притежава 13 дка земеделски земи; не притежава МПС; не притежава дялове и акции в търговски дружества; има банкова сметка, за да получава по нея издръжка за малолетната си дъщеря. При така деклариранато имуществено състояние следва да се приеме, че молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 355,45 лв. за въззивната жалба е основателна.
Ето защо, частната касационна жалба е основателна. Определението на Великотрновския апелативен съд и определението на Русенския окръжен съд следва да се отменят. М. М. А. трябва да бъде освободена от държавна такса в размер на 355,45 лв. за въззивната жалба. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №120 от 22.06.2018 г. по ч. гр. дело № 151/2018 г. на Великотрновския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение №120 от 22.06.2018 г. по ч. гр. дело № 151/2018 г. на Великотрновския апелативен съд и потвърденото с него определение №43 от 10.01.2018 г. по гр.д. №501/2016г., на Русенския окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА М. М. А. от държавна такса в размер на 355,45 лв. за въззивната жалба.
ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на въззивната жалба на М. М. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.