О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 19.04.20192019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3418/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14975 от 21.10.2016 г. на Административен съд – София град /АССГ/, подадена чрез пълномощниците му Ю. Т. и Н. А. /касационната жалба е приложена на л. 3-8 по ч. гр. дело № 2667/2017 г. на ВКС, ІV г.о./, срещу решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 438 от 27.02.2017 г. С обжалваното решение е потвърдено решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 3189/2013 г. на Софийския градски съд в частите, с която е отхвърлен предявеният от И. И. З. против Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и изцяло искът срещу Върховния административен съд. Същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. З. против Административен съд – София град иск за разликата между действително дължимите 4000 лв. и присъдените 1000 лв. и вместо него е постановено ново, с което е осъден Административен съд – София град да заплати на И. И. З. на основание чл. 2б ЗОДОВ още 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, в процеса на постановяване на съдебно решение по адм. дело № 1165/2011 г. на АССГ, ІІ-22 състав и за периода 06.04.2012 г. до 21.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Ответницата по касационната жалба И. И. З. със съдебен адрес – [населено място], не е взела становище.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, по следните въпроси:
1/ Налице ли е нарушение на изискването за разумна продължителност на производството по адм. дело № 1165/2011 г. на АССГ, 22 състав и за периода 06.04.2012 г. – 21.01.2014 г. по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, ал. 1 ЕКПЧОС в хипотезата, при която по гр. дело № 3189/2013 г. на СГС – И. З. е конституирана като ищец в качеството си на правоприемник на своята майка, последната приживе завела адм. д. № 1165/2011 г. на АССГ и има ли правото да се ползва по настоящото дело от изтеклия преди смъртта на наследодателката й „неразумен срок“ за разглеждане на адм. дело № 1165/2011 г. на АССГ, вкл. и относно действията на Върховния административен съд, който със свое решение № 1658 от 03.02.2011 г. по адм дело № 8338/2010 г. е отменил решение от 09.04.2010 г. по адм. дело № 5117/2009 г. на АССГ, 30 състав и е върнал делото на АССГ за ново разглеждане, в резултат на което е образувано и адм. дело № 1165/2011 г. на АССГ, 22 състав.
2/ Какви са границите на обективната отговорност на съда, който е ответник по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, когато неразумната продължителност на разглеждане на делото, вкл. и изготвяне на акта по същество на правния спор, са обусловени от кадровата обезпеченост и натовареност на съответния орган на съдебна власт /в случая АССГ/, която дейност се регулира от държавата чрез Висшия съдебен съвет на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 30, ал. 2, т. 8 от Закона за съдебната власт /ред., ДВ, бр. 28 от 2016 г./, предишни чл. 16 и чл. 30 ЗСВ /ред., ДВ бр. 93 от 2011 г./.
3/ Неспазването на процесуални срокове за изготвяне на съдебен акт по същество на правния спор /чл. 235, ал. 5 ГПК/ – в случая на решение след изтичане на 6 месеца, считано от датата на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, води ли непременно в настоящата хипотеза съобразно критериите на чл. 2б ЗОДОВ и в светлината на ЕСПЧ до извода, че е нарушено правото по чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ? Поддържа се противоречие с решение от 04.12.2003 г. на ЕСПЧ по делото Х. срещу България и решение от 10.05.2011 г. на Четвърто отделение на ЕСПЧ – „Д. и Х. срещу България“. Посочени са още решенията по делата Андрючи срещу Италия от 27.02.1992 г. /Andreucci c. Italie, G.L. c. Italie, no 54283/00, §§ 20-21, 03.10.2002/, Bottazzi, 22, Scordino, § 183, Foley v. the United Kingdom, No 39197/98, 380x1E39, 22.10.2002, Capuano v. Italy, 25 юни 1988, § 32, Серия А № 119, Nibbio v. Italy, 26.02.1992 г., § 18, Серия А № 228 А, Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983 г., §§ 290х1Е32, Серия А № 66, Pammel v. Germany, 1 юли 1997 г., §§ 690х1Е72, B. v. Austria, §§ 520х1Е54, Reinhardt and Slimane v. France, 31 март 1998, § 100, Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, § 46, 14 май 2002; К. срещу България, № 12739/05, 08.05.2011 г., дело № 11796/85, 30.10.1990 г. Сочи се, че съобразно установените в практиката на Европейския съд по правата на човека критерии разумният характер на срока на дадено производство се преценява според обстоятелствата по делото и по-специално – сложността на делото, поведението на страните и на компетентните власти. В изложението се сочи и противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 5813/2014 г. на ІІІ г.о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4/ По въпроса за определяне на дължимото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД и неговия размер – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 16 от 02.02.2011 г. по гр. дело № 369/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 637/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ІV г.о., решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. дело № 1107/2012 г. на ІV г.о., решение № 389/2013 от 04.08.2014 г. по гр. дело № 40/2013 г. на ІV г.о. В случай, че се приеме, че липсва практика по въпроса, са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че произнасянето на ВКС по казуса би било от съществено значение за развитието на правото.
5/ По въпроса за размера на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 1017/2005 г. на ІV г.о., решение № 48 от 04.02.2004 г. на ІV г.о., решение № 365 от 18.11.2015 г. по гр. дело № 5376/2014 г. на ІV г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на І г.о. и решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ІV г.о.
Въззивният съд е приел, че при преценката дали процесът е приключил в разумен срок, следва да се вземе предвид общата му продължителност, тъй като макар да е търпяла вреди, едва след встъпване в делото до неговото приключване, И. З. е била запозната с общата продължителност на процеса, встъпила е в него като е придобила всички права и поради това нейното право спорът да бъде разрешен от съда в разумен срок се нарушава от тази обща продължителност на разглеждането на делото. Търпените вреди под формата на негативни емоции обаче са само за посочения период – от встъпването и в делото до окончателното му приключване.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: да бъде установено, че е налице съдебен спор, при който е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок, настъпване на преки и непосредствени вреди за ищеца и причинна връзка между тези вреди и решаването на спора извън разумния срок. Направен е извод, че разглеждането на делото е продължило извън т.нар. „ разумен срок” по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека. Това е така, защото продължителността на процеса е надхвърлила рамките на обичайно необходимото време за неговото разглеждане и приключване. Няма причинна връзка между претърпените вреди и действията на ВАС, поради което искът по отношение на този ответник е неоснователен. Искът против АССГ е доказан по своето основание, а с оглед на обема на установените неимуществени вреди сума в размер на 4000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея негативни емоции. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид установените неимуществени вреди и периода, през който същите са търпени. Искът по чл. 1 ЗОДОВ против Министерство на здравеопазването е предявен от Т. К. /З./ на 22.07.2009 г., като производството пред АССГ е приключило с постановяване на решение от 09.04.2010 г. Същото е обжалвано и в тази връзка е образувано производство пред ВАС – адм.д. №8338/2010 г. С решение от 03.02.2011 г. ВАС е отменил първоинстанционното такова и е върнал делото за ново разглеждане с указания за изясняване на част от спорните въпроси по делото – дали на ищцата е било предписано лечение, реда за назначаването му и др. При новото разглеждане на делото са проведени четири съдебни заседания за период от около седем месеца. В хода на настоящия процес вече е постановено такова решение на АССГ, както и решение на ВАС, с което първото се потвърждава частично и частично се обезсилва. Общата продължителност на производството до постановяване на второто решение на АССГ е около четири години и половина, а до окончателното решение – общо пет години и половина. При преценката на това дали конкретната продължителност на делото е такава в разумен срок следва да бъдат взети предвид сложността на казуса, обема и характера на дължимите правни действия от решаващия орган и процесуалните действия на страните. Предвид необходимостта от извършване на множество процесуални действия и най-вече нуждата от ползване на вещи лица поради необходимостта да бъдат приложени специални знания в областта на медицината, не може да се приеме, че спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Тази сложност обаче не е такава, че да предполага обща продължителност на делото повече от четири години. Взети са предвид и някои обективни обстоятелства, които са причинили нуждата от провеждане на нови съдебни заседания – смъртта на вещо лице, исканията на самата ищца за нови експертизи, смъртта на същата, което е довело до необходимост от процесуални действия по конституиране на нейната дъщеря. Обективно е налице забавяне на разглеждането на делото като се преценява общата продължителност на същото, а не конкретни процесуални действия, тъй като именно това е критерият, който се приема за валиден в практиката на ЕСПЧ. Това забавяне не е особено голямо, като се има предвид, че делото е разгледано два пъти на две съдебни инстанции и не е обусловено само от субективни действия на съдебните състави, а и от посочените по-горе причини. Обстоятелството, че натовареността на АССГ и на конкретния състав са много високи трябва да бъде отчетено, но то не изключва отговорността за забавено разглеждане на делото, тъй като задължение на самата държава е да организира правосъдната си дейност така, че гражданите да получават ефективна и своевременна съдебна защита. АССГ в случая се явява като процесуален субституент на държавата и неговата отговорност не може да бъде изключена поради действията на други длъжностни лица. Ищцата е понесла накърняването на правото й на разглеждане на делото в разумен срок непосредствено след смъртта на нейната майка, както и че предметът на това дело е свързан именно с нарушаване на правата на праводателката й за получаване адекватни здравни грижи във връзка с нейното заболяване. Това предполага вреди с по-висок интензитет, а наличието им е установено от събраните по делото гласни доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Първият въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че търпените вреди под формата на негативни емоции за ищцата по настоящото дело са само за периода – от встъпването и в делото като наследник на майка си до окончателното му приключване. По втория и третия въпрос е съобразена задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която въпреки че натовареността на АССГ и на конкретния състав са много високи, то това не изключва отговорността за забавено разглеждане на делото, тъй като задължение на самата държава е да организира правосъдната си дейност така, че гражданите да получават ефективна и своевременна съдебна защита. АССГ в случая е процесуален субституент на държавата и неговата отговорност не може да бъде изключена поради действията на други длъжностни лица. При преценката на това дали конкретната продължителност на делото е такава в разумен срок, следва да бъдат взети предвид сложността на казуса, обема и характера на дължимите правни действия от решаващия орган и процесуалните действия на страните. Предвид необходимостта от извършване на множество процесуални действия и най-вече нуждата от ползване на вещи лица поради необходимостта да бъдат приложени специални знания в областта на медицината, не може да се приеме, че спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Тази сложност обаче не е такава, че да предполага обща продължителност на делото повече от четири години. По четвърти пети въпрос също е съобразена установената задължителна практика, включително и тази посочена от касатора, според която преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.