6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 714/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Й., [населено място], чрез адвокат Б. С., срещу решение №1462 от 11.10.2017 г. по в. гр. дело № 1561/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1773 от 28.04.2017 г. по гр. дело № 7517/2015 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателката против Р. К. Р. за прогласяване на нищожност поради невъзможен предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2008 г., обективиран в нотариален акт № 164, том I, рег. № 4236, дело № 158/2008 г. на нотариус Я. Н., с рег. № 011 в регистъра на НК, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 698.10 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание цена по нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2008 г.
Ответникът по касационната жалба Р. К. Р., [населено място], чрез адвокат П. С., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че с н.а. № 164, том I, рег. № 4236, дело № 158/2008г., дело № 158/2008г. на нотариус Я. Н., с рег. № 011 в регистъра на НК, ответникът Р. К. Р., като продавач, е прехвърлил собствеността на ищцата Й. И. Й., като купувач, върху жилище – таванска стая на петнадесетия етаж, с Р. 60,80 кв.м. състоящо се от таванска стая, баня-тоалет, и килер – разположени на застроена площ от 25,00 кв.м. и прилежаща тераса от 35,80 кв.м., при граници: север-улица, изток-[жилищен адрес] запад-тавански коридор, юг-стая над ап.67, отдолу-ап.66, ведно със 0,4954% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в кв. 102 на 28 м.р. на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] за сумата от 23 698,10 лева. Приложен по делото е и нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 48, том II, рег. № 2229, дело № 226/2003 на нотариус при В., съгласно който Р. К. Р. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], бл. 40: стая с площ от 25 кв.м., находяща се на терасовидния етаж на жилищния блок, над собствения му апартамент № 66, [улица], бл. 40 на ет.14, при граници на стаята: север-улица, изток-тераса с изглед към [жилищен адрес] юг-стая над ап.67, запад-коридор, долу-ап.66, ведно с припадащите се проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в кв.102 на 28 м.р. на [населено място], отреден за високоетажно жилищно строителство. С н.а. № 84, том I, рег. № 2210, дело № 81/2008 г. от 26.03.2008 г. на нотариус Я. Н. е внесена поправка в нотариален № 48, том II, рег. № 2229, дело № 226/2003г., като вместо думите „стая с площ от 25 кв.м., находяща се на терасовидния етаж на жилищния блок, над собствения му апартамент № 66, [улица], бл. 40 на ет.14, при граници на стаята: север-улица, изток- тераса с изглед към [жилищен адрес] юг-стая над ап.67, запад- коридор, долу-ап.66, ведно с припадащите се проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в кв.102 на 28 м.р. на [населено място], отреден за високоетажно жилищно строителство” е записано, че следва да се четат думите и цифрите: „недвижим имот, представляващ обект от жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] а именно жилище – таванска стая на петнадесетия етаж, с Р. 60,80 кв.м. състоящо се от таванска стая, баня-тоалет, и килер – разположени на застроена площ от 25,00 кв.м. и прилежаща тераса от 35,80 кв.м., при граници: север-улица, изток-[жилищен адрес] запад-тавански коридор, юг-стая над ап.67, отдолу-ап.66, ведно със 0,4954% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в кв. 102 на 28 м.р. на [населено място]”. Съгласно обяснителна записка към обекта „Жилищен блок” – Ж 26/16 на МНО[жк], [населено място], от 17.03.1970 г., 15-ият етаж на сградата е зает от детски занимални с прилежащите им гардеробни, преддверия и санитарни уреди и че също там са разположени сушилни за пране в закрити помещения и големи тераси, а от писмо изх.№9710 от 14.09.2007 г. на [община] е видно, че терасовидният етаж представлява сушилня с прилежаща тераса, които при изготвянето на ценообразуването не са включени към общите части. На 15-ти етаж на сградата е предвидено да има детски занимални, с прилежащите им гардеробни, преддверия и санитарни възли и сушилни за пране в закрити помещения и големи тераси за простиране навън. На по-късен етап детските занимални са изградени като пристройки, а сушилните и складовете за същите са останали на терасовидния етаж. Към писмените доказателства е приобщена и Таблицата за ценообразуването, според която от общите части на последния терасовиден етаж са били включени само 23.1748 кв.м., представляващи площта на стълбищната клетка. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че обект – стая с площ от 25 кв.м., на терасовиден етаж над ап.66 и на тераса пред жилището, с площ от 35,80 кв.м., находящи се в жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.246.2, не е отразен в кадастралната карта на район А.. Закупеният недвижим имот по НА №164, том I, рег.№ 4236, дело № 158 от 26.05.2008 г. № 011 – ЖИЛИЩЕ – таванска стая, баня-тоалет и килер – разположени на застроена площ от 25 кв.м. и прилежаща тераса от 35.80 кв.м., отговаря на изискванията сочени в нормата на чл. 110(1) от Наредба №7 на МРРБ „Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. Преустройството е включило част от обслужващия сушилните на 15-ти етаж коридор към процесния имот и е обособен като „входно антре“ със светли размери 2.45м/2.0 м., от което се влиза в процесната стая “сушилня“, която притежава светли размери 5.25м/3.20м, с оформена кухненска ниша-бокс, със светли размери 0.95м/1.25м и баня-тоалет 1,10м/2.20м. Направени са изводи, че право на собственост може да възникне само върху застроен обект, който съставлява самостоятелен обект на вещни права съгласно действалите към момента на построяването или обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи. Посочено е, че самата нормативна уредба определя минималния брой и характер на помещенията в жилищата, като са цитирани и съответните нормативни текстове, както и въведените с тях изисквания – чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.), чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959 г. /отм. 1977 г./, чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм.); аналогично е и определението за жилище в последващите Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) – чл. 93; Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 51/2001 г. (отм.) – чл. 129 и действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – чл. 108. Според действащото определение в § 5, т. 30 ДР ЗУТ, жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Самостоятелен обект на вещни права може да бъда сграда или част от сграда. Във втория случай кои помещения принадлежат към този самостоятелен обект се преценява с оглед строителните книжа, когато обектът е изграден като самостоятелен или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. В конкретния случай т.нар. “сушилня“ или „жилище“, с площ от 25 кв.м. и тераса пред нея с площ от 35.80 кв.м., общо с площ 60.80 кв.м, съгласно н.а. №164, том I, рег.№4236, дело №158 от 26.05.2008 г., не е включено в общите части на сградата, тъй като то е част от стопанската площ на сградата – Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство от 1977 г. Изрично е отбелязано, че етажната собственост възниква едва през 1991 г., с продажбата на апартаментите в блока, а терасата пред сушилнята с площ от 35.80 кв.м. е част от покривна плоча на блока-същата е покрив на жилищата находящи се на 14 етаж и същата не участва в разгънатата застроена площ. На 15 етаж са изпълнени стълбищната клетка, със застроена площ от 23.1748 кв.м., коридори, машинно помещение на асансьора и 5 броя сушилни в закрити помещения с прилежащи тераси, т.е. липсва архитектурно разпределение, което да отговаря на Обяснителна записка към обект Жилищен блок -Ж26/16 на МНО – кв. А., че петнадесетият етаж се заема от детски занимални с прилежащите им гардеробни, преддверия и санитарни уреди. Процесното помещение – жилище не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а представлява таванско жилище, което е самостоятелен обект на собственост. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, която изброява примерно кои части по естеството си или по предназначение служат за общо ползване на всички собственици, като общите части в етажната собственост са два вида – такива по естеството си и по предназначение, окръжният съд е приел, че в конкретния случай, процесният обект не попада в нито една от двете хипотези, т.е. не е обща част към жилищата на етажните собственици. Процесното жилище представлява самостоятелен обект на собственост и не е обща част по предназначение или естество. Помещението не е било обща част на ЕС, по проект или изпълнение, не е част от общите части на сградата и отговаря на строителните норми и правила за „самостоятелен обект“ към датата на транслативната сделка. По тези причини въззивният съд е приел, че сделката не е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като предмет на същата е годен обект на разпореждане, поради което е породила вещно-правния си прехвърлителен ефект.
Въззивният съд е приел, че с оглед отхвърлянето на претенцията с правно основание чл. 26 ЗЗД, неоснователна се явява и тази по чл. 55 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Кога е налице „невъзможен предмет на сделката“ и има ли разлика между фактическа и правна невъзможност; 2/ Нищожен ли е договорът за прехвърляне на недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката имотът не е обособен като самостоятелен такъв с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания по чл. 202 ЗУТ. По първия въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК, а по втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 325 от 27.09.2012 г. по гр. дело № 1718/2009 г. на І г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. дело № 1450/2010 г. на І г.о. и определение № 154 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 7762/2013 г. на ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1462 от 11.10.2017 г. по в. гр. дело № 1561/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатите въпроси са неотносими. Първият въпрос е поставен твърде общо и теоретично, а в обжалваното решение не е обсъждана разликата между фактическа и правна невъзможност. Вторият въпрос също е неотносим, защото според въззивния съд имотът е обособен като самостоятелен съобразно законовите изисквания и не е обща част на етажната собственост.
Съобразно изхода на спора на ответника Р. К. Р. трябва да се присъдят 1300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1462 от 11.10.2017 г. по в. гр. дело № 1561/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. И. Й., [населено място], да заплати на Р. К. Р., [населено място], 1300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.