О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
С., 15.06.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4463/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ш. Б., подадена от пълномощника му адвокат М. Ш., срещу решение №4305 от 15.08.2017 г. по в. гр. дело № 506/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2034 от 30.05.2017 г. по гр. дело №164/2017 г. на Районен съд – Гоце Делчев. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на С. Ш. Б. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д.“ по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в полза на ответника са присъдени разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д.“ към „Ю.“ ДП, Б., представлявано от директора М. К. К., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество – счита касационната жалба за неоснователна. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски /отговорът на касационната жалба е приподписан от юрисконсулт при ТП „Д. Г. Д.“ М. П./.
В. съд е приел за установено, че С. Ш. Б. е изпълнявал трудовите си задължения като отговорник за охраната на V-ти охранителен участък – част от Г. К. до 19.12.2016 г., когато със заповед №РД-00-536/19.12.2016 г. на директора на ТП „Д. Г. Д.” му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и със заповед №ТД-47 от 19.12.2016 г. трудовото му правоотношение е прекратено.
От свидетелските показания е установено, че е извършена проверка на камион, за който е получен сигнал. На 03.11.2016 г. след 17 ч. тръгнал да товари дърва по пътя [населено място] – м.”Лома”, след като до 19.30 ч. електронната система не отразила издаването на превозен билет. В съответствие с директорските нареждания, към 20.25 ч. свидетелят Х. застанал на черния път към [населено място] и спрял идващия т.а. с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от Х. Ч., който му представил поискания превозен билет. Х. установил, че същият е издаден в по-ранен час – 16:09:30 ч. и то за по-малко дървесина с пластмасови пластини, неотговарящи на номерата от билета, в който фигурирали №60799835 и 60799840. Свидетелят констатирал, че последните са били със завършващи цифри под 40, докато върху дървата били поставени само 5 пластини със завършващи цифри над 40. Установил е също, че поставената К. съответства на поверената на въззивника, както и че замерената дървесина възлиза на 12 пространствени кубически метра букови дърва за огрев. Пред Х. Х. Ч. споделил, че С. Ш. Б. сложил пластините, дал му билет и му казал „че е готов и да тръгва”, като всичко това станало „към осем и нещо вечерта“, т.е. около половин час преди да бъде спрян за проверка, без да може обаче да обясни, защо представеният превозен билет е от 16.09 ч. Х. е докладвал резултатите на директора М., който междувременно също пристигнал на място да ръководи проверката и му наредил да задържи камиона до пристигането на Б.. Позовавайки се на показанията на свидетеля Х., въззивният съд е приел че след около 5 минути пристигнал С. Б., по чието настояване товарният автомобил се преместил около 100-200 метра към училището, следван пеша от Х.. След спирането му, Х. се върнал за собствения си лек автомобил. През това време М., който наблюдавал ситуацията от разстояние, забелязал двама души да премахват поставените пластмасови пластини от дървата, а новопристигнали с мини ван – да поставят най-отгоре на товарния автомобил четири дървета, които впоследствие се установило, че са с поставени пластини, съответстващи на описаните в превозния билет. В тази насока са и показанията на Х., според който предишните 5 пластини, несъответстващи на посочените в превозния билет, липсвали и се появили 4 нови, вече съответстващи на билета. Пред свидетеля Б. водачът на товарния автомобил също обяснил, че С. Ш. Б. е маркирал дървесината и му дал превозен билет, като за несъответствието досежно часа на издаване разбрал едва при проверката. Констатациите на проверяващите са отразени в констативен протокол №6003130/03.11.2016г., на който същите се позовават и поддържат. След насочването на товарния автомобил към Д. Г. Д., пристигналият на мястото М. забелязал на земята и взел парчета от счупена пластмасова пластина №60799842 и също се върнал в Д. Г. Д., където отново се появил и С. Б.. На другия ден в Д. водачът е представил поисканите G.-разпечатки (пътен лист) и на 04.11.2016 г. му е съставен АУАН, като пред свидетелите отново потвърдил думите си от предишната вечер – че 10 минути преди да го спрат „на края на селото” е направено маркирането и издаването на билета от ищеца. Ф. проверката и обобщавайки резултатите от нея, свидетелите Х. и Б. повторно установили дупки от премахнатите пластмасови марки, като съставеният от Х. протокол №6003131/04.11.0.2016 г. обективира почасово курсовете на горния товарен автомобил за 03.11.2016 г., който действително пътувал от 19.28 ч. до 20.17 ч. от м.”Лома” до [населено място]. Междувременно извършена по нареждане на работодателя проверка констатирала, че дървата за огрев по превозен билет №6188/Y./03.11.2016 г. не са били доставени на адресата – лице от списъка за добиване дърва за огрев от физически лица по чл.71, ал.3 от Наредба по чл. 59 ЗГ. В дадените пред работодателя обяснения, С. Б. твърди, че на т.а. ЗИЛ с ДК [рег.номер на МПС] след 16,09ч. не е издавал превозен билет и след 18ч. се е прибрал вкъщи, като за случая разбрал от колегите си (обяснения вх.№10-00-1159/21.11.2016 г.). Впоследствие в обяснения вх.№10-00-1235/08.12.2016 г. заявява, че не знае за произхода на проверяваната дървесина, понеже не е минавал по пътя за [населено място]. В тази връзка на С. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за подробно описаните нарушения на цитираните трудови задължения и трудовото му правоотношение е прекратено – заповеди №№РД-00-536 от 19.12.2016 г. и № ТД-47 от 19.12.16г на директора на ТП „Д. Г. Д.”.
Според въззивния съд, анализът на събрания доказателствен материал, поотделно и в съвкупност, установява по категоричен начин обективните и субективни признаци на визираните в заповед №РД-00-5316/19.12.2016 г. нарушения. Показанията на водените от работодателя свидетели са подробни, логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал. Свидетелите Х. и Б. са очевидци на описаните събития и като участници в проверката непосредствено са възприели обясненията на водача на проверявания товарен автомобил Х. Ч.. Позовавайки се на нееднократните обяснения на последния – при проверката на 03.11.2016 г. и в Д. на 04.11.2016 г., въззивният съд е приел, че автор на описаните деяния е именно С. Б., а допълнителен аргумент в тази насока е появата му на мястото на проверката без да е викан от когото и да било. И. е обстоятелството дали се е движил след товарния автомобил, респ. посоката, от която е пристигнал. Това поведение на ищеца опровергава показанията на свидетеля Ш., че от 18 ч. до 21 ч. е бил неотлъчно с него в [населено място], дори да се отнесат към 03.11.2016 г. Посоченото води до извод и за недостоверност на твърденията му пред работодателя (обяснения №10-00-1159/21.11.2016 г.), че след 18 ч. се прибрал вкъщи и за случая разбрал от колеги. Официално депозираните обяснения на Х. Ч. в качеството му на обвиняем по наказателно производство, различаващи се коренно от тези пред проверяващите, не са в състояние да подкрепят въззивната теза, понеже освен доказателствено средство са и израз на правото му на защита. При определяне дисциплинарното наказание, работодателят е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Тежестта на нарушенията в случая се обуславя от обема изцяло неизпълнени задължения, подробно описани в заповедта. Оценено е и отсъствието у Б. на елементарно старание и внимание при изпълнение на възложените му функции, както и пренебрежително отношение към базови правила в работата. Времето, мястото, начинът на осъществените нарушения, както и поведението на ищеца преди, по време и след деянията, сочат на пълното съответствие на наложеното му наказание с извършените дисциплинарни нарушения.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивният съд в мотивите си да преповтори фактическата обстановка, приета за установена от първата инстанция, включително по реда на чл. 272 ГПК да препрати към съображенията на същата инстанция при положение, че основните оплаквания във въззивната жалба, с която е сезиран, касаят множество противоречия в гласните доказателства, както и между последните и останалите събрани по делото доказателства, без да обсъди така сочените противоречия, водещи до необоснованост на съдебния акт на първостепенния съд; 2/ Задължен ли е въззивният съд при постановяването на своя съдебен акт по съществото на спора да обсъди и евентуално констатира твърдените от въззивника многобройни противоречия между събраните по делото доказателства, след което да посочи кои от тях и защо кредитира и на кои от тях основава своите изводи относно фактите по делото; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе напълно декларативно по едно от основните оплаквания на ищеца, надлежно въведено в спорния предмет още с исковата молба – относно несъответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на конкретното нарушение, без по същество да изложи мотиви по този въпрос; 4/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да прецени всички доказателства по делото, а не избирателно само тези от тях, които подкрепят само неговата теза.
Твърди се противоречие на въззивното решение по горните въпроси с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 261 от 05.06.2015 год. по т.д. № 2857/2013 г. на І т.о., решение № 157 от 11.02.2016 г. по т.д. № 3638/2014 г. на І т.о., решение № 376 от 04.11.2014 г. по гр. дело № 2956/2013 год. на ІV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г. на ІV г.о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 4297/2014 г. на ІV г.о. и решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. дело № 2526/2015 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №4305 от 15.08.2017 г. по в. гр. дело № 506/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
В случая касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани няколко въпроса, но същите касаят съществото на спора и нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Така, както са формулирани, те касаят правилността на въззивното решение и поставят оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Както вече беше посочено по-горе, съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл. 269 ГПК, както и на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В този смисъл – решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. на ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ІІ т.о., решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр. дело № 862/2011 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 510/2011 г. на ІІ г.о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 196/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 119 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 1269/2015 г. на І г.о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т.о. и др.
В. решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика на ВКС, включително и цитираната в изложението, но въззивният съд е достигнал до коренно различни изводи от тези, които касаторът счита за правилни.
Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.
Съобразно изхода на спора, на ответника Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д.“ към „Ю.“ ДП, [населено място], трябва да се присъдят 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4305 от 15.08.2017 г. по в. гр. дело № 506/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Ш. Б., [населено място], [община], да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г. Д.“ към „Ю.“ ДП, [населено място], 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.