4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 18.01.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2305/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. И. Р., подадена от пълномощника му адвокат П. Д., срещу въззивно решение № 229 от 06.03.2017 г. по в. гр. дело № 3004/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2128/21.06.2016г. по гр. дело № 15694/2015г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. С. Ч., [населено място], против [фирма] искове с правно основание чл. 128 т.2 КТ, чл. 222 ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД. Касаторът е осъден да заплати на В. С. Ч. сумата 12 207.02 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари 2013 г. – м.октомври 2015 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец, до 25.11.2015 г., в размер общо на 1 708.70 лв.; сумата 514.10 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовото и правоотношение; сумата 1 285.24 лв., представляваща обезщетение за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищцата за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., заедно със законната лихва върху трите главници, считано от 25.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 1 100 лв., в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски районен съд – 658.04 лв. държавна такса и 60 лв. депозит за ССЕ.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно исковете за обезщетение за оставането на ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовото и правоотношение и за обезщетение за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Изложени са съображения, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. С. Ч., [населено място], чрез адвокат И. Р., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Претендира направените в касационното производство деловодни разноски по представения договор за правна помощ.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Приложима ли е санкционната разпоредба на чл. 161 ГПК спрямо ответника, ако ищецът е станал причина да не се съберат допуснати и изискани от съда по чл. 190 ГПК доказателства, намиращи се при ищеца и които са от съществено значение за правилното решаване на спора и следва ли съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането на допуснати по нейно искане доказателства. Сочи се противоречие по въпроса с решения на ВКС: решение № 12 от 01.02.2011 г. по гр. дело № 590/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 195 от 29.06.2016 г. по гр. дело № 665/2016 год. на ІV г.о. и решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV г.о.; 2/ Допустимо ли е установяването на извършено изплащане на трудово възнаграждение със свидетелски показания и чрез други косвени доказателства, въпреки разпоредбите на чл. 270, ал. 3 КТ, когато писменото доказателство за това плащане не е събрано по причина на страната, в която то се намира и фактът на съществуването на това доказателство е доказан безспорно по делото. Твърди се противоречие по въпроса на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 226 от 12.07.2011 год. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV г.о., решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ г.о. и решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. дело № 558/2012 г. на ІV г.о. Прилага се цитираната съдебна практика.
Въззивният съд е приел за установено, че е налице трудово правоотношение между дружеството – работодател и ищцата. Със Заповед № 12/09.11.2015г. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 09.11.2015г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, като е разпоредено да и бъдат заплатени обезщетения за неизползван годишен отпуск по чл. 224 КТ за 55 работни по 22,05 лв. на работен ден при база м. октомври 2015г. – 485 лв., 22 работни дни и една брутна работна заплата в размер на 485 лв. за времето от 09.11.2015 г. до 09.12.2015 г.
Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Ч. и Ч. – първият, доведен от дружеството. От неговите показания се изяснява, че във фирмата няма ведомости за заплати, в които работниците да се подписват. Относно заплащането на В. Ч. е посочил, че го отбелязвал в неговия тефтер, но признава, че тя не се подписвала в него. Според него и тя самата си била водила тетрадка, в която си записвала сумите и после сравнявала. Не отрича също, че В. Ч. е работила по постоянен трудов договор, като във фирмата е била от около 3 години. Според свидетеля Ч., съпруг на ищцата, тетрадка се е водила, но само за записване на данни като колко птици са приети, колко са били умрели и на коя дата, както и са се отбелязвали стойности по получените фуражи за храна, но не и за заплати, защото не й било плащано. Тази тетрадка била останала във фирмата. По реда на чл.176 ГПК В. Ч. в съдебно заседание на 01.06.2016г. също е разяснила, че тетрадката – дневник е била водена за малките патета и се намирала в базата на [населено място].
Въззивният съд се е позовал на приетото по делото заключение на ССЕ с вещо лице З. М., с което са направени констатации, че за периода от м. февруари 2013г. до м. ноември 2015 г. на ищцата във ведомостите за работна заплата е начислено договорираната О. и % 0,6 за професионален опит и стаж и същото отговоря на отразените записвания по трудовата книжка. Ежемесечно работодателят е подавал информация в НАП за извършени удръжки от работна заплата за осигуровки и Д., което е отразено в Справка № 1 на експертизата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 06.03.2017 г. по в. гр. дело № 30042016 г. на Пловдивски окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска за неизплатено трудово възнаграждение е основан на приетата по делото счетоводна експертиза, според която на ищцата във ведомостите за работна заплата е начислено договорираната О. и % 0,6 за професионален опит и стаж и същото отговоря на отразените записвания по трудовата книжка. Ежемесечно работодателят е подавал информация в НАП за извършени удръжки от тази работна заплата за осигуровки и Д..
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1 100 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 06.03.2017 г. по в. гр. дело № 3004/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2128/21.06.2016г. по гр. дело № 15694/2015г. на Пловдивския районен съд за осъждането на [фирма] да заплати на В. С. Ч. сумата 12 207.02 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари 2013 г. – м.октомври 2015 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец, до 25.11.2015 г., в размер общо на 1 708.70 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 229 от 06.03.2017 г. по в. гр. дело № 3004/2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2128/21.06.2016г. по гр. дело № 15694/2015г. на Пловдивския районен съд относно исковете за обезщетение за оставането на ищцата без работа един месец след прекратяване на трудовото и правоотношение и за обезщетение за 55 работни дни неползван платен годишен отпуск
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на В. С. Ч., [населено място], 1100 лв. деловодни разноски.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.