О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София 05.04.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3212/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Ж., [населено място], община С.З., приподписана от пълномощника и адвокат Е. Е., срещу решение №184 от 31.05.2018 г. по гр. дело №1128/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с която е потвърдено решение № 43/15.01.2018 г. по гр. д. № 1276/2015 г. на Старозагорския районен съд. С първоинстанционното решение, в потвърдената част, на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на “Тоби – Автотранс” ООД сключеният на 01.06.2016 г. между Р. Ц. Ж. и В. Г. Ж. като продавачи и Р. В. Ж. като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №7, нот. дело №277 от 2016 г., до размера на ? идеална част от следния недвижим имот, а именно: 560/1410 ид.части от дворно място, съставляващо имот № 329 от кадастрален район 501, с площ на имота от 1401 кв.м., в това число 7 кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, за който имот е образуван УПИ – парцел…….в по регулационния план на [населено място], одобрен с решене № 128/03.06.2004 г. на Общински съвет – Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м., в това число 16 кв.м. придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за жилищно застрояване, при граници на имота: от североизток – кад.№…..-улица на община С. З., от югоизток и изток – имот № …..- парцел УП-….-поз.имот на наследници на П. К. С. и др., от юг-кад № …..- улица на община С. З. и от запад – имот №….. – парцел У-….поз.имот на Й. З. С., заедно с посторените в това дворно място масивна жилищна сграда, гараж и лятна кухня, като УПИ ….. в кв…. по новия регулационен план на селото е идентичен с УПИ ….. и УПИ….. в кв… по стария регулационен план на [населено място].
Ответникът по жалбата „ТОБИ-АВТОТРАНС”ООД, град Стара Загора, оспорва жалбата.
Ответниците Р. Ц. Ж. и В. Г. Ж., двамата от [населено място], не са заявили становище.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от първоинстанционния съд и неприлагането на разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК, са неоснователни. Формалното неприлагане от страна на районния съд на разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК при отлагането на откритото съдебно заседание, насрочено на 27.06.2017 г., не е довело до постановяването на недопустимо решение.Това е така, защото по реда на чл.238, ал.2 от ГПК неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяване на производството по искане на ответника се постановяват, когато предявеният иск не се поддържа, макар и формално да не е оттеглен. За целта е необходимо с призовката за първото съдебно заседание на ищеца надлежно да е връчен препис от отговора на исковата молба, с който са направени възражения и оспорвания от ответника /напр. за давност или за опрощаване или е направил оспорване на представен с исковата молба документ/, но ищецът не е взел становище, нито се явява в първото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, когато ищецът има поведение, което е несъвместимо с неподдържане на предявения иск. В конкретния случай след получаване на призовката за първото съдебно заседание, респ. отговорите на исковата молба ищецът, чрез своя пълномощник – адвокат е поискал отлагане на съдебното заседание по повод отсъствие на пълномощника от страната. Това действие обаче по никакъв начин не разкрива поведение на ищеца по неподдържане на иска, а напротив – само по себе си искането цели обезпечаване възможността на страната да бъде представлявана от доверения си адвокат при разглеждане на делото. Дори възражението на ответниците да бе уважено, то първоинстанционният съд не би могъл да уважи искането за приключване на делото по реда на чл.238, ал.2 ГПК, тъй като при неуважаване на искането на ищеца за отлагане на съдебното заседание, би следвало да приеме, че е налице изразена от страна на ищеца воля за гледане на делото в негово отсъствие, а при липсата на всички процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.2 ГПК съдът следва да продължи разглеждането на делото и да постанови решение. При отлагането на разглеждането на делото в съдебното заседание на 27.06.2017 г. районният съд не е допуснал процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Разбирането, че обективна пречка за явяване в съдебното заседание следва да съществува кумулативно и за страната, и за пълномощника й, може да се изведе от буквалното тълкуване на законовата норма, но това разрешение не съответства на разпоредбата на чл.6 §1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, съобразно който всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедлив процес. В гражданските съдопроизводства правото на справедлив процес се осъществява посредством гарантиране на правото на страната на лично участие в процеса и посредством гарантиране на правото й на адвокатска защита, доколкото правото на справедлив процес следва да се тълкува в светлината на върховенството на правото, което изисква страните да разполагат с ефективно средство за съдебна защита, позволяващо им да отстояват своите граждански права. Стриктното прилагане на разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК, изискваща като основание за отлагане на делото кумулативно наличие на препятствие за явяването и на страната и на пълномощника й, би довело или до нарушаване на правото на лично участие на страната в процеса /ако основанието е налице спрямо нея, но липсва по отношение на адвоката й и съдът откаже да отложи делото/, или до нарушаване на правото й да ползва адвокатска защита /ако основанието е налице спрямо адвоката, но липсва по отношение на страната, представлявана от него, и съдът откаже да отложи делото/. В хипотезата, когато страната в процеса е възложила защитата на своите права на адвокат, който при наличието на възникнала пречка да представлява доверителя си в съдебно заседание своевременно е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната процедура да протече с негово участие, процесуално задължение за съда е да гарантира правото на справедлив процес и да отложи разглеждането на делото. В конкретния случай ищцовото дружество “Тоби – Автотранс” ООД е възложило защитата си в гражданското производство по разглеждане на исковата му претенция по чл.135 ЗЗД срещу ответниците на адвокат, който преди разглеждането на делото в откритото съдебно заседание е поискал отлагането му, поради невъзможността си да присъства.Удостоверил е пред съда, че невъзможността му да присъства се дължи на отсъствие от Република България във връзка с предварително планирана туристическа почивка в чужбина, поради което следва да се приеме, че за него е налице препятствие, което не може да отстрани по смисъла на чл.142, ал.2 от ГПК и искането му не съставлява злоупотреба с право. Ето защо при наличието на тези обстоятелства районният съд правилно е отложил разглеждането на делото в открито съдебно заседание за друга дата, като не е допуснал твърдяното от въззивните жалбоподатели съществено процесуално нарушение. В този смисъл допуснатите и приети доказателства в проведените след 27.06.2017 г. съдебни заседания се явяват надлежо събрани, поради което и въззивният съд ги кредитира и обсъжда в настоящото производство.
След анализ на всички събрани доказателства е направен извод, че е доказан фактическият състав на нормата на чл.135 от ЗЗД, обуславяща уважаването на предявения П. иск. Разпоредбата на ал.1 на чл.135 ЗЗД предвижда възможността кредитор да поиска обявяване спрямо него за недействително на действие, с което длъжникът му го уврежда, ако длъжникът при извършването му е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането, но разпоредбата на ал.2 от посочения законов текст въвежда оборима презумпция за знание, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. При този иск доказателствената тежест при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец. Качеството си на кредитор ищецът обосновава със сключена с действащата като ЕТ Р. Ц. Ж. сделка, по силата на която е извършило в полза на едноличния търговец превоз на товар. Между ищеца и ЕТ е била сключена твърдяната сделка, по която първото дружество е изпълнило задължението си, а едноличният търговец не е заплатил договорената цена. Със споразумението от 25.02.2014 г. ЕТ е направил признание на дълга, като прокуристът на едноличният търговец е потвърдил съществуването на вземането на “Тоби – Автотранс” ООД по фактурата, за частта, която не е била платена. Налице са и следващите елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно увреждането на кредитора с атакуваната сделка и знанието на длъжника за увреждащия й характер. В случая е налице увреждане, т.к. с договора за покупко-продажба Р. Ц. Ж. се е разпоредила със свое имущество, което по силата на чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на всичките й кредитори, в това число и на “Тоби – Автотранс” ООД. Разпоредбата на ал.2 на чл.135 ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание, когато третото лице – приобретател е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая приобретател по атакуваната сделка е именно дъщерята на длъжника, поради което законът въвежда презупцията че тя е знаела за увреждането на кредитора на своя родител при сключване на сделката.В нейна доказателствена тежест е оборването на законовата презумпция при условията на пълно и главно доказване. Посредством ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания не се установява по по несъмнен начин незнанието на приобретателя. Показанията на тези свидетели се отнасят до конкретен случай след образуването на делото, на който те са присъствали, но възприетите от тях факти, касаещи проведения между приобретателя и родителите й разговор, не изключва категорично възможността тя да е знаела от по-рано за съществуването на задължението към “Тоби – Автотранс” ООД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ какви са правните последици от непроизнасявето от първоинстанционния съд по направеното искане от ответника за постановяване на неприсъствено решение, а вместо това постановяване на решение по общия исков ред; 2/ стриктното прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал.2 ГПК води ли до нарушаване правото на лично участие в процеса; 3/ допустимо ли съдът да допуска събиране на доказателства чрез поставяне на допълнителни въпроси към назначена по делото експертиза и приемане на писмени доказателства след постановяване на определението по чл.146, ал.4 ГПК; 4/ допустимо ли е презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД да бъде оборена с факти и обстотяелства, настъпили след образуване на делото и възприети от свидетели, разпитани в същото производство; 5/ следва ли въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба 6/ незаконен ли е съдебният състав постановил въззивното решение по делото, в случай на извършена замяна на член от състава в хода на съдебното производство. Изложени са само твърдения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №184 от 31.05.2018 г. по гр. дело №1128/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
Повдигнатите въпроси с изключение на последния са неотносими. По първия въпрос въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца, нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, когато ищецът има поведение, което е несъвместимо с неподдържане на предявения иск. /опр.№ 259/25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1436/2017 г. на ІV-то г.о. на ВКС/. Чрез втория въпрос касаторът релевира чужди права – на насрещната страна – ищеца по делото. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая липсва. Няма необсъждане и игнориране на доказателства и направени доводи по делото. Третият, четвъртият и петият въпрос са неотносими, защото във въззивното производство не са приемани експертизи и писмени доказателства, нито въззивният съд е обсъждал възможността презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД да бъде оборена с факти и обстотяелства, настъпили след образуване на делото и възприети от свидетели, разпитани в същото производство. Въззивното решение е мотивирано. Съобразена е задължителната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Шестият въпрос е разрешен в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, според която решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Това означава, че изискването за несменяемост на съдебния състав се отнася само за този, завършил разглеждзането на делото и съответно постановил съдебното решение, но не и за състава, извършващ всички процесуални действия в хода на съдебното производство за дадена съдебна инстанция.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба „ТОБИ-АВТОТРАНС”ООД не трябва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184 от 31.05.2018 г. по гр. дело №1128/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.