О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
С., 15.06.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4446/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], представляван от изпълнителния директор Ж. Т. Ж., чрез пълномощника юрисконсулт Т. Л., срещу решение №6088 от 23.08.2017 г. по в. гр. дело № 6398/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 15.05.2014 г. по гр. дело № 1644/2013 г. на Софийския районен съд в частите, с които е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповед № 236 от 18.05.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие” за налагане на дисциплинарно наказание ,,уволнение” на Л. К. Н.; Държавен фонд ,,Земеделие” е осъден да заплати на Л. К. Н. сумата от 6864 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, считано от 18.05.2012 г. до 18.11.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2012 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по касационната жалба Л. К. Н., Б., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски.
С решение №146 от 17.05.2016 г. по гр. дело №298/2016 г. на ВКС, IV г.о. е отменено решение № 6957 от 15.10.15г.на Софийски градски съд,ІV-В състав ,постановено по гр.дело № 16115/14г.в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са указания за обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните по същество на спора – за това дали декларирането от ищцата на неверни обстоятелства в подадената пред работодателя декларация при възникване на трудовото правоотношение, представлява нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. За извършване преценка доколко събраните доказателства установяват как дейността на ищцата до 29.04.11г. като управител на [фирма] се е отразила върху добросъвестното изпълнение на трудовите й функции. Има ли връзка търговската й дейност с трудовите й задължения и с кои от тях е в конфликт на интереси.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил представената декларация за несъвместимост по чл. 5 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси /З./ във връзка с чл. 107а КТ, която е подадена от ищцата Л. К. Н. на 11.04.2011 г. в качество й на лице, работещо по трудово правоотношение в държавна администрация – Държавен фонд „Земеделие“, експерт в Отдел „Договориране по П.“. От съдържанието на декларацията е видно, че Н. е удостоверила, че не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Н. не е декларирала, че към датата на назначаването си има участие в търговски дружества, респективно развива дейност, като едноличен търговец, респективно е управител или член на орган на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации. В декларацията е вписано обстоятелството, че 12 месеца преди датата на назначаването й на длъжността „експерт“ в Д. Л. Н. е участвала в дружеството [фирма], респективно е упражнявала търговска дейност в качеството си на ЕТ, като дейността е развивана в областите – земеделие, финансови консултации и счетоводство.
В изпълнение на дадените от ВКС указания за извършване на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните по съществото на спора – за това дали невярното деклариране от ищцата Л. К. Н. на обстоятелства по чл.107а, ал.1 КТ вр. чл.5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в подадената пред работодателя декларация при възникване на трудовото правоотношение, представлява нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя въззивният съд е изложило мотиви за това, че това дисциплитнарно нарушение представлява злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице в следните хипотези: 1) когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; 2) когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; 3) когато с действията си работникът е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е посочена и задължителна практика на ВКС – решение № 513 от 14.01.2013 г. по гр. дело № 1559/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 932/2011 г. на ВКС, IV г.о.
С оглед горната задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства дали дейността на Л. Н. като управител и представляващ дружеството ,,Декрет” О. за времето от 11.04.2011 г. до 29.04.2011 г. се е отразила върху добросъвестното изпълнение на трудовите й функции. Връзка между търговската дейност на ищцата и трудовите й задължения в периода от датата на назначаването й до датата на прехвърляне на дружествените й дялове на трето лице не се установява от представените по делото жалба от 10.05.2012 г. и докладна записка от 15.05.2012 г., които касаят период, различен от процесния, в който Л. Н. вече не е била управител и представляващ търговското дружество, като истинността на отразените в тях обстоятелства относно разпространяване на поверителни за работодателя сведения от ищцата, не са установени при условията на пълно и главно доказване. По делото не са представени никакви доказателства, че ищцата, възползвайки се от служебното си положение е извършила действия, с които да е компрометирала оказаното й от работодателя доверие при възлагане на длъжност в държавната администрация, съответно да е извършила нарушение на изискването за лоялност по чл.126, т.9 КТ. Освен товя Н. е предприела необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта в едномесечния срок по чл.13, ал.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, считано от датата на подаване на декларацията по чл. 5 З. – 11.04.2011 г.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Когато несъвместимостта по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ е била налице към датата на постъпване на работа на служителя, но не и към датата на уволнението, дали представлява достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №6088 от 23.08.2017 г. по в. гр. дело № 6398/2016 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатият въпрос вече е бил разрешен с първото касационно решение по делото – решение №146 от 17.05.2016 г. по гр. дело №298/2016 г. на ВКС, IV г.о., което разрешение е съобразено от въззивния съд. Според него императивната норма на чл.330, ал.2, т.8 КТ съдържа прекратително за трудово-правната връзка основание и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.107а, ал.1 КТ. Несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това. Съгласно чл.126 т.12 КТ служителят е длъжен да уведоми работодателя за наличието на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл.107а, ал.1 КТ. Невярното деклариране на данни по чл.107а, ал.1 КТ, съответно липсата на корекции на неверни данни от служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение, може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, когато съставлява проявна форма на нелоялност към работодателя. В този случай подлежи на санкциониране по чл.190 КТ с дисциплинарно уволнение, при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 КТ.
Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация.
Съобразно изхода на спора, на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 750 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6088 от 23.08.2017 г. по в. гр. дело № 6398/2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] да заплати на Л. К. Н., Б., 750 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.