6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 19.03.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2985/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., подадена чрез адвокат М. З., против решение от 02.10.2015 г. по гр. дело № 1113/2015 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 03.10.2014 г. по гр. дело № 35880/2014 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от Х. А. Х., излежаващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в [населено място], срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, [населено място], с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Ответникът по касационната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията”, [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
С определение №297 от 03.11.2016 г. е спряно производството по делото до приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от гражданска колегия и първа и втора колегия от ВАС по тълк. дело №1/2016 г. по въпроса – „На кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?“. По посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно постановление № 1/2016 от 16.01.2019 г., поради което производството по делото следва да бъде възобновено.
Въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор без замяна“. В исковата молба се твърди, че битовите условия са лоши в помещение 307, където ищецът е настанен. Същото е разделено с прегради и решетки на осем по-малки спални помещения за самостоятелно ползване. На тях няма изградени прозорци. Те са извън отделните помещения и на 1,5 м. разстояние от общото помещение 307. Влизащата естествена слънчева светлина е с блед сив оттенък. В помещенията е сумрачно, което налага напрягане на зрението. Лишените от свобода в затвора в [населено място] имат самостоятелни прозорци в спалните помещения, които се почистват при необходимост. По този начин се осигурява естествен приток на слънчева светлина. Твърди се, че това фактическо положение го поставя в по-неблагоприятно и по-неизгодно положение и по отношение на него е извършена дискриминация.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят Л. сочи, че изтърпява наказание в затвора в [населено място] и работи като клисар. В задълженията му се включва почистване на външни и вътрешни помещения, включително и тези, в който са настанени изтърпяващите доживотна присъда и карцери. Познава ищеца и знае къде е настанен. В спалното помещение няма прозорци. Такива има срещу килиите в коридора. Той е широк около метър и нещо. Осъдените с доживотна присъда нямат достъп до тези прозорци. Последните са 30-40 см. и са отделени през известно разстояние. Когато са включени лампите и има слънце, е светло. За свидетеля тази светлина е достатъчна. Прозорците се мият един път в седмицата. Според свидетеля въздухът в помещенията е нормален. Прозорците са тройни. Отваря се само средният и само той се мие. Осъдените слагат вестници по прозорците. Свидетелят Р. е осъден на лишаване от свобода и излежава присъдата си в затвора в [населено място]. От 2007 г. е настанен заедно с ищците в едно помещение, което е разделено на осем клетки. Прозорци в тях няма. Те са в коридора и са с решетка. Прозорците не са симетрични с клетките. Има 1-2 килии, на които съвпадат. Клетката на свидетеля няма симетричен прозорец. Познава свидетеля Л., който е чистач. Той идва по график – сутрин след закуска и вечер след вечеря. Той чисти и прозорците, но е без ефект, тъй като са мръсни отвън. Прозорците са малки с двойна решетка и трудно влиза въздух. До последната клетка № 8 има баня и тоалетна. Там също има прозорец, който не се отваря. Там влизат всички изпарения от банята. В коридора има камера и шкафове. Камерите наблюдават спалните помещения. Една камера наблюдава две спални помещения. Свидетелят К. С. заявява, че е осъждан за убийство и от 2007 г. е в затвора в [населено място]. Познава ищеца. В Софийския затвор е в помещение за един човек с тоалетна, баня, преградено за ползване на санитарен възел с голям прозорец, който може да отворя по своя преценка. Отвън има решетка като мрежата е на 40-50 см. от прозореца. Всеки месец чистачът в коридора им раздава прах, веро, кофи и почистват санитарния възел и килиите. Прозорците са на около 1.60-1.70м. от пода и са с размери около 1м. на 80 см. Прозорецът е в килията и в зависимост от разположението на килията светлината е различна, но тя е достатъчна и може да чете на естествена светлина. 24 часа има достъп до прозореца и може да го отваря, когато поиска. В килиите няма камери за видеонаблюдение. Въздухообменът е непрекъснат, тъй като имат вентилатор. Над вратите има допълнителни прозорчета. Когато е много топло се отварят външните врати и остават на решетката преди вратата. Има видеонаблюдение в коридора. Електрическото осветление свидетелят може да регулира сам. Кредитирани са показанията на разпитаните по делото свидетели като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Не са кредитирани показанията на свидетелите Р. и С. относно наличието на видеоконтрол чрез камери, тъй като съдът е приел, че в тази част не са относими към спора.
Въззивният съд е направил извод, че предмет на разглеждане са субективно съединени искове по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия. Със ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени от закон или международен договор, по който България е страна. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средства за постигане на целта са подходящи и необходими. В тежест на ищеца е да установи по безспорен и убедителен начин твърденията си, че по отношение на него е осъществена дискриминация, като в тази връзка са допустими писмени и гласни доказателства. Изложени са твърдения за пряка дискрминация на основание лично положение. В производството са допуснати и изслушани свидетелски показания за установяване на дискриминационно отношение. Съгласно чл.197, ал.1 ЗИНЗС и чл.213 ППЗИНЗС наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпява в отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода. От значение за установяване на дискриминация по някои от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността. Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата. В случая това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени от свобода със същите наказания в един затвор, но не и в различни. Това е така, тъй като затворите в отделни населени места имат различна архитектура, строени са по различно време и с оглед на това и на други обективно обусловени причини предоставят различни битови условия за осъдените. Затова не може да се приеме, че има сравними сходни обстоятелства между осъдените, изтърпяващи съответното наказание „лишаване от свобода“ в различни затвори, респективно осъществена дискриминация. Ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказанията доживотен затвор без право на замяна в затвора в [населено място], поради което не може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация по признак лично положение.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпроса относно приложението на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, като са представени решение № 78 от 04.01.2008 г. по адм.д. № 8092/2007 г. на ВАС, V отд. и решение от 25.04.2007 г. по в. гр. дело № 85/2007 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложени са доводи, че неправилно е прието, че по отношение на ищеца не е налице дискриминация по признак лично положение, поради което установителният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че е налице пряка и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 02.10.2015 г. по гр. дело № 1113/2015 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставеният въпрос относно приложението на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. няма характер на правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са само твърдения, отнасящи се до правилността на въззивното решение, поради което те не са годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че има неправилно приложена законова разпоредба, не може да се обоснове извод, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2015 г. по гр. дело № 1113/2015 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.