4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 18.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 4533/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Я. Я., подадена чрез пълномощника и адвокат В. В., срещу определение № 1730 от 18.05.2016 г. по ч. гр. дело №2342/2016 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 28.04.2016 г. по гр. дело № 5271/2016 г. на Софийския градски съд. Вместо него е постановено ново, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които С. М. Д., М. М. Д., М. Т. Д. и М. М. Д., всички от [населено място], ще предявявят против М. В. Д. и Й. Я. Я. за обявяване на относително недействителен сключения на 26.04.2014 г. следбрачен договор между Й. Я. и Я. Я. /починал и наследен от двамата ответници/, в частта, в която има за предмет безвъзмездно прехвърляне правото на собственост на ? идеални части от недвижим имот – апартамент № 14 в [населено място], район К. село, [жк], [жилищен адрес] с площ от 67 кв.м., с цена на бъдещия иск 41 412.40 лв., чрез налагане на възбрана върху ? идеални части от правото на собственост върху същия недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че бъдещите искове са достатъчно индивидуализирани, като с оглед на посочените от ищците фактически обстоятелства исковете ще бъдат с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Налице е обезпечителна нужда, независимо че исковата молба по чл. 135 ЗЗД подлежи на вписване. Според ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС ищецът има правен интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефекта от вписване на исковата молба по реда на чл. 390 ГПК в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника за вписване, в който период е възможно да бъдат извършени разпоредителни действия.
Според апелативния съд, налице е и другата задължителна предпоставка за допускане на обезпечение – вероятната основателност на исковете, която преценка се формира въз основа на представените писмени доказателства. Индиция за вероятната основателност на исковете са представените с молбата писмени доказателства, установяващи наличието на ликвидно и изискуемо вземане /признато с влязло в сила решение/ в полза на бъдещите ищци и легитимиращо ги като кредитори на починалия длъжник, в чиито права по наследствено правоприемство са встъпили, както и доказателства, установяващи извършването на увреждащата ги разпоредителна сделка след възникване на вземането. Въззивният съд е приел, че посочените доказателства подкрепят твърденията за правоотношения между страните с посочения предмет и са достатъчни за целите на обезпечителното производство.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Длъжен ли е при допускане на обезпечението съдът да вземе предвид всички доказателства, приложени към исковата молба или преценява само тези, които намира за относими, при положение, че ищецът е направил изрично искане за допускане на обезпечението без определяне на парична гаранция; 2/ Когато към исковата молба са налице доказателства, опровергаващи претенцията на ищеца, следва ли съдът, допускащ обезпечението, да извърши преценка за вероятната основателност на иска и въз основа на тези доказателства; 3/ При представени от ищеца доказателства, които опровергават наличието на обезпечителна нужда и не са наведени твърдения и представени доказателства за предприети от ответника действия за намаляване на имуществото му, следва ли съдът да допусне исканото обезпечение. Посочено е, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като в обжалваното въззивно определение са разрешени в противоречие със съдебната практика /не е цитирана или приложена обаче такава практика/. Освен това въпросите не са разглеждани до този момент от Върховния касационен съд и поради това разглеждането им би допринесло за унифицирането на съдебната практика и би имало принос относно решаване на делата според горния смисъл, цел и дух на законите.
Ответниците по частната касационна жалба – М. М. Д., М. Т. Д., М. М. Д. и С. М. Д. считат жалбата за нередовна, недопустима и неоснователна, поради подаването й извън предвидените срокове и поради липса на правен интерес да се обжалва определението на САС. Твърдят липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, а по същество – неоснователност на частната касационна жалба. Адвокат Б. моли за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 300 лв., тъй като доверителите му са освободени от внасяне на такси и разноски.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по поставените въпроси, тъй като същите нямат характера на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите по съществото си касаят правилността на въззивното определение и не могат да бъдат разгледани в производство по достъп до касация, а след евентуално допускане разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Не е налице и специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване, тъй като по въпросите за задълженията на съда при допускане на обезпечението да вземе предвид всички доказателства, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в решение № 217/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на IV г.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 7364/2013 г. на ІІІ г.о. и др., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
При липсата на общата предпоставка за достъп до касация не следва да бъде обсъждана и специфичната такава. Въпреки това, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Твърдението, че въпросите не са разглеждани до този момент от Върховния касационен съд и поради това разглеждането им би допринесло за унифицирането на съдебната практика и би имало принос относно решаване на делата според горния смисъл, цел и дух на законите, не представлява надлежна обосновка съобразно горните разяснения. Касаторът се позовава и на наличие на противоречива практика, но такава не е цитирана и приложена към изложението. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението въпроси. Предвид наличието на задължителна практика по въпросите, се изключва приложното поле на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат, защото такива ще бъдат присъдени с решението по съществото на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1730 от 18.05.2016 г. по ч. гр. дело №2342/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.