5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 18.01.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2559/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Т., срещу въззивно решение № 37 от 02.02.2017 г. по в. гр. дело № 835/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 427 от 09.06.2016 г. по гр. дело № 2251/2014 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Ж. против Г. Т. С. иск за заплащане на сумата от 6 000 лв. като част от цялото вземане в размер на 12 000 лв., представляващо заплатено възнаграждение от ищеца като възложител по развален договор № 12/19.06.2007 г.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. М., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество счита същата за неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С договор № 12/09.06.2007 г. ищецът е възложил на ответника да изготви „проект за хотел с търговия в партера в УПИ 1Х-199, кв. 9, [населено място] във фаза ТП и части: Арх.; Констр.; ВиК; Ел.; ОВ; П. в М 1:50 и в срок до 15.09.2007 г.“. Общият хонорар е уговорен в размер на 12 500 лева при отстъпка от 500 лева при одобрение на проекта. Няма спор между страните, че хонорарът от 12 000 лв. е изплатен от възложителя на изпълнителя. С писмо изх. № 94-00-3668 от 29.10.2013 г. на гл. архитект на [община], адресирано до ответника Г. Т. С. и до ищеца Ж. Ж., същите са уведомени, че проектът във вида, в който е внесен, е в отклонение на приложение № 11 към чл. 81 от Наредба № 7. Ищецът е отправил нотариална покана до ответника, връчена му на 17.03.2014 г., в която твърди, че възложеният проект не е одобрен изцяло по вина на изпълнителя, нито са предприети необходимите и в достатъчна степен действия за съобразяване с изискванията на [община] за пълното окомплектоване на проекта съобразно предписанията за неговото цялостно привеждане в съответствие със закона и за постигане на целта, за която са сключили договора, а именно възможността за осъществяване въз основа на проекта на предвиденото в парцела строителство. По делото е прието и допълнително заключение на вещото лице арх. Б. К.-Х., в което се сочи, че част от забележките на одобряващия орган, описани в изпратените писма до инвеститора и проектанта, е следвало да бъдат отстранени от последния и се включват в предмета на задълженията му по процесния договор, а именно: в писмо с изх. № 432/19.12.2007 г. на кметство К. от посочените 9 точки, които следва да бъдат изпълнени, задължения на проектанта са т. 1, т.3, т.4, т.6 и т.8, а задължение на възложителя са т.2, т.7 и т.9. В писмо изх.№ 94-00-3668/12.08.2013 г. на [община] задължения на проектанта са т.6, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т.16, а задължение на възложителя са т.4, т.5, т.7, т.8, т.9, т.17 и т.18. Съгласно писмо изх.№ 94-00-3668/29.10.2013 г. на [община] задължения на проектанта са т.6, т.10, т.11, т.12, т.14, т.15 и т.16, а задължение на възложителя са т.4, т.5, т.7, т.8, т.9, т.17 и т.18. Според вещото лице, в договора между страните, сключен на 09.06.2007 г., частите в т.1, т.2 и т.3 не са записани.
Въззивният съд е приел при тази фактическа обстановка, че същественият за изхода на спора въпрос е дали сключеният между страните договор на 09.06.2007 г. е бил развален с изпратената от ищеца до ответника нотариална покана или не. След анализ на съществените уговорки в така сключения договор, окръжният съд го е определил като договор за изработка. Този договор се прекратява в четири хипотези: а/ с изработеното; б/ с едностранно изявление на изправната страна за развалянето му при неизпълнение от другата страна; в/ при последваща невъзможност и г/ при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши работата. Изрично е посочено, че при обсъждане възможността за разваляне на договора за изработка с едностранно волеизявление трябва да се държи сметка дали възложителят е изпълнил задължението си да оказва съдействие на изпълнителя. В тежест на изпълнителя пък ще е да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина. Според въззивния съд, договорът за изработка може да бъде прекратен с едностранно изявление от поръчващия когато: а/ отклонението от поръчката, съответно недостатъците са толкова съществени, че изработеното е негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение – чл.265, ал.2 от ЗЗД и б/изпълнителят не изработи и не предаде работата в уговорения срок, съответно – когато изпълнението не последва и в допълнителния срок, даден от поръчващия при наличието все още на интерес от реално изпълнение, освен когато неизпълнението е незначително.
Ищецът по реда на чл.176 ГПК е заявил, че част „Геодезия“ не е била възлагана на ответника и не е предмет на договора и не знае дали изобщо е изготвена такава част. Според приетите експертизи по делото без част „Геодезия“ този проект не е можело да бъде одобрен. По тази причина ищецът-възложител не е изправна страна по договора, тъй като не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя, за да може проектът да бъде изработен по такъв начин, че да бъде одобрен от административния орган.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и алтернативно – на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос за възможността всяка от страните по сключен договор за изработка да го развали, когато двете страни са неизправни и изпълнение не е предложено и в хода на процеса, при липса на взаимна обусловеност на задълженията на страните и при настъпила изискуемост на насрещните задължения по сключения двустранен договор. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 151 от 09.12.2014 г. по т.д. № 1970/2013 г. на І т.о. и определение № 717 от 17.10.2016 г. по гр. дело № 53184/2015 г. на ІV г.о. /постановено в производство по чл. 288 ГПК/.
В изложението е повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и алтернативно – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и следният въпрос: за необходимостта изпълнителят по договор за изработка за уведоми и предупреди възложителя да му окаже нужното му съдействие за изпълнение на работата, да му предостави срок за това и да посочи конкретно необходимите за извършване от възложителя действия в контекста на определеността (дефинирането) на това задължение на възложителя и поставянето на последния в забава. Твърди се противоречие на обжалваното въззивно решение по въпроса с решение № 9 от 10.09.2010 г. по т.д. № 150/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение от 16.02.2009 г. по гр. дело № 3185/2006 г. на СГС, ІV-Б състав и решение № 2257 от 02.04.2014 г. по в.гр. дело № 8250/2013 г. на СГС.
С оглед алтернативно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че въпросите са значими и засягат голям брой обществени отношения поради повсеместното приложение на договорите за изработка в обществения живот. Еднозначното решаване на тези въпроси занапред ще утвърди общи предпоставки за разваляне на този род сделки, когато и двете страни са неизправни, както и единен критерий за изпадането на възложителя-кредитор в забава при неоказване на дължимото от него съдействие. Сочи се, че по тези въпроси законът не е докрай изчерпателен, а по въпроса за предоставяне от изпълнителя на срок за оказване на съдействие от възложителя липсва регламентация.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 02.02.2017 г. по в. гр. дело № 835/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
По отношение и на двата повдигнати въпроса не е налице общото основание за достъп до касация, защото те са неотносими. По първия въпрос въззивният съд не е приел, че липсва взаимна обусловеност на задълженията на страните, а напротив че има такава обусловеност и без изготвянето на част „Геодезия”, което е задължение на ищеца, проектът не може да бъде одобрен. Вторият повдигнат въпрос – за необходимостта изпълнителят по договор за изработка да уведоми и предупреди възложителя да му окаже нужното му съдействие за изпълнение на работата, да му предостави срок за това и да посочи конкретно необходимите за извършване от възложителя действия в контекста на определеността (дефинирането) на това задължение на възложителя и поставянето на последния в забава, е правно ирелевантен, защото по него не е налице произнасяне на въззивния съд.
Съобразно изхода на спора, на ответника Г. Т. С., трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 02.02.2017 г. по в. гр. дело № 835/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж., [населено място], да заплати на Г. Т. С., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.