О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София, 18.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело №3362/2019 г.
Производството е по чл.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба, подадена от адвокат Р. К. Р. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение от 31.05.2019 г. на Висшия адвокатски съвет. С него е оставена без уважение жалба вх. №3066/15.05.2019 г. на адвокат Р. К. Р. срещу решение по протокол №15/30.04.2019 г. на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – София. Потвърдено е решение по протокол №15/30.04.2019 г. на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – София, с което е отказано вписване на промени в адвокатско дружество «Николова и партьори». Потвърдено е решение по протокол №15/30.04.2019 г. на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – София, с което на основание чл.58, във вр. с чл.73, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата се прекратява адвокатско дружество «Николова и партьори» и съдружникът Р. К. Р. е определен за ликвидатор.
Жалбоподателката твърди, че решението на Висшия адвокатски съвет е неправилно.
Висшият адвокатски съвет оспорва жалбата.
При извършената служебна проверка, съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Правомощията на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл. 122, ал. 1 ЗА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ, е свободна, независима и самоуправляваща се. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА, според която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 ЗА, тъй като същата е обща норма, уреждаща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 ЗА и др. Съдебното производство по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 ЗА. Предвид така изложеното, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС: определение № 3/03.01.2018 г. по гр. д. № 3835/2017 г., ІV г.о., определение № 128/02.05.2017 г. по гр. д. № 901/2017 г. ІІІ г.о, определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV г.о , определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г., І г.о., определение № 387/12.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3926/2015 г., І г.о., определение № 157/03.04.2012 г. по гр. д. № 385/2012 г., ІІІ г.о., определение № 73/04.06.2013 г. по гр. д. № 1440/2012 г., ІІІ г.о, определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г., ІІІ г.о, определение № 179/24.03.3015 г. по ч. гр. д. № 856/2015 г., ІІ г.о., определение № 236/01.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г., ІІІ г.о., определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г., ІІІ г. о., определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г., ІV г.о., определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г., ІV г. о., определение № 188/27.05.2015 г. по гр. д. № 1829/2015 г., ІV г.о.., определение № 375/15.01.2008 г. по гр. д. № 325/2007 г., 5-чл. с-в на ВКС.
Обжалваното в случая решение не попада в никоя от горепосочените, изчерпателно изброени в закона хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решения на ВАдвС.
По изложените съображения, подадената жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от адвокат Р. К. Р. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение от 31.05.2019 г. на Висшия адвокатски съвет.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.