4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 257/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г., [населено място], чрез адвокат Н. И., срещу решение №1267 от 05.06.2017 год. по в. гр. дело № 758/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7957 от 02.11.2016 г. по гр. дело № 1055/2015 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на И. Д. Г., предявен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, срещу М. И. Р. и Ц. Р. Р. за обявяване на окончателен предварителен договор от 08.10.2004 г. с обект: офис № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, с площ от 72.7 кв.м., заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Решението е постановено при участие на Ч. В. П. – трето лице помагач на ответниците.
Ответниците по касационната жалба М. И. Р. и Ц. Р. Р. не представят отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
Третото лице-помагач на страната на ответниците – Ч. В. П., чрез адвокат О. Л., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Приема се за безспорно установено по делото, че производството по делото е образувано по предявен иск от И. Д. Г. против ответниците М. И. Р. и Ц. Р. Р. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 08.10.2004 г. С молба от 24.02.2016 г. Ч. В. П. е поискал да бъде конституиран като трето лице – помагач на ответниците, излагайки съображения, че е собственик на спорния имот по силата на постановление на ЧСИ за възлагане и с определение от 13.05.2016 г. същият е конституиран. С определението е дадена възможност на ищеца да заяви поддържа ли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предвид представеното постановление за възлагане, легитимиращо П. като собственик на имота. Посочено е, че липсват данни определението да е съобщено на ищеца, но с молба от 05.10.2016 г. последният е изпълнил дадените му указания, като е заявил, че поддържа претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Заявил е още, че евентуално изменя на основание чл. 214 ГПК така предявения иск с претенция да се признае за установено по отношение на ответниците Р. и на третото лице – помагач П., че е собственик на имота на основание придобивна давност. В о.с.з. на 06.10.2016 г. първоинстанционният съд е оставил молбата за изменение на иска без уважение с мотиви за недопустимост на искането поради това, че същото представлява по същество нов иск. Според въззивния съд доводите на ищеца за незаконосъобразност на решението поради недопускане на изменение на иска на основание чл. 214 ГПК, са неоснователни. Ищецът може да изменени иска си в първото по делото заседание в две хипотези – да измени основанието на иска, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, както и без да измени основанието да измени искането си. В случая не е налице никоя от посочените хипотези, тъй като поисканото от ищеца изменение на иска – да се признае за установено, че е собственик по давност на спорния имот, по същество представлява нов иск, а не изменение на предявения по чл. 19, ал. 3 ГПК. По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е установено безспорно, че между ищеца И. Г., като купувач, и ответниците М. и Ц. Р., като продавачи, е бил сключен на 08.10.2004 г. валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот – офис № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, с площ от 72.7 кв.м., заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С постановление за възлагане по изп.д. № 20108440404915 на ЧСИ С. Я., влязло в сила на 06.06.2015 г., вписано в Агенция по вписванията на 18.06.2015 г., имотът, предмет на предварителния договор, е бил възложен на Ч. П.. Предвид горното, въззивният съд е достигнал до извода, че към датата на предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – 29.02.2016 г., имотът е бил собственост на третото лице – помагач по силата на постановлението за възлагане, което представлява пречка по смисъла на чл. 363 ГПК за уважаване на претенцията.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е И. Д. Г. да изменя първоначално предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр. дело № 1055/2015 г. на СГС, в първо открито съдебно заседание по делото с иск, установяващ правото му на собственост на основание давностно владение, след като се е запознал с направените от помагача на страната на ответниците възражения и представените от него писмени доказателства по делото; 2/ Софийският апелативен съд длъжен ли е по в. гр. дело № 758/2017 г. да докладва в първо открито съдебно заседание по делото недопуснатото изменение на иска от СГС и да допусне исканото от И. Д. Г. изменение на иска като го разгледа по същество. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1267 от 05.06.2017 г. по в. гр. дело № 758/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Въззивният съд се е произнесъл по поставените в изложението въпроси, същите са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, но липсват както общата, така и специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Съобразена е задължителната съдебна практика, според която е недопустимо едновременното изменение на петитума и основанието на иска. Обжалваното решение е в съответствие и с практиката на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция, според която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК въззивният съд е длъжен с оглед оплакванията във въззивната жалба да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Практиката на ВКС в този смисъл е многобройна и непротиворечива – напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 724 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на ІV г.о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. дело № 784/2016 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV г.о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3871/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 2454/2017 г. на І г.о. и пр.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1267 от 05.06.2017 г. по в. гр. дело № 758/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.