О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2930/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. Й., [населено място], приподписана от адвокат П. Х., срещу определение №1488 от 13.06.2018 г. по ч. гр. дело №1082/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №4983 от 03.05.2018 г. по гр. дело №1811/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавни такси в производството. Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като са изложени съображения защо атакуваният акт е очевидно неправилен.
С определение №310 от 02.10.2018 г. е спряно производството по делото до приключване к.д.№10/2018 г. на Конституционния съд. По посоченото конституционно дело е постановено решение №15 от 06.11.2018 г., обнародвано в ДВ, бр.95 от 16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
В. съд е приел за установено по делото, че В. Е. Й. в условията на активно субективно съединяване, с М. Й. и Е. Й. е предявил иск за прогласяване нищожността на решение №1536 от 20.10.2017 г. по гр. дело №2032/2017 г. на Варненския окръжен съд. С разпореждане от 16.03.2018 г. Варненският районен съд е оставил производството без движение като е дал указания всеки от ищците да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 80 лв. Ищецът В. Й. е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск. Представил е декларация във връзка с искането си по чл. 83, ал.2 ГПК като е удостоверил, че е неженен, с влошено здравословно състояние, не притежава недвижимо имущество, притежава мотопед, няма влогове и не получава доходи от заплати, наеми, ренти и единствен източник на издръжката му са доходи на родителите. Декларацията е подписана на 16.04.2018 г. От ТД НАП В. е постъпила справка за сключени от ищеца В. Й. договори, като от последната се установява, че ищецът е сключил трудов договор с „Кило К.-ТБ“ на 15.03.2018 г. при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 580 лв. Приложена е и епикриза, издадена на 20.10.2017 г. от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-В., от която се установява, че В. Й. е претърпял хирургическа интервенция на 18.10.2017 г. поради претърпени травми на долна челюст вследствие нанесен побой. Изписан е в добро общо състояние на 20.10.2017 г. Не са отбелязани придружаващи заболявания. С определение №4983 от 03.05.2018 г. по гр. дело №1811/2019 г. Варненският районен съд е отказал да освободи В. Й. от заплащане на държавна такса по предявения иск с мотив, че същият е декларирал неверни данни, че не получава трудови доходи.
В. съд е посочил, позовавайки се на нормата на чл.83, ал.2 ГПК, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. В настоящия случай е прието за безспорно установено, че ищецът Й. не притежава недвижими имоти, но притежава мотопед като стойността на същия не е посочена; лицето е в трудоспособна възраст – 20 години, в добро здравословно състояние. Посоченото в декларацията, че здравословното състояние е влошено, е прието, че не отговаря на представените доказателства. Влошеното здравословно състояние представлява трайно такова състояние, пречещо на лицето да реализира доходи и налагащо извършване на разходи за постоянно лечение и медикаменти. Ищецът е претърпял инцидент, както и хирургична интервенция, което обаче обуславя временна нетрудоспособност. Това състояние е било в период половин година преди подаване на декларацията, като ищецът е изписан в добро общо състояние. Ищецът, освен че притежава МПС, реализира и трудови доходи. Трудовият договор е сключен месец преди подаване на декларацията, следователно и към момента на подаването и той вече е трудово ангажиран /противно на декларираното/. И. е дали трудовият доход е бил получен вече към 16.04.2018 г. или същият предстои да бъде получен предвид императивните разпоредби на КТ, че трудово възнаграждение се дължи в рамките на всеки месец. Към момента на подаване на декларацията ищецът е бил трудово ангажиран и е реализирал доход в размер на 580 лв. основно трудово възнаграждение. В случай че същото още не е било получено, Й. е разполагал с възможността да поиска продължаване на срока за внасяне на държавната такса. След като ищецът е в трудоспособна възраст, трудово ангажиран, реализиращ доходи над минималната работна заплата, недължащ издръжка на други лица, в добро здравословно състояние, притежаващ МПС, въззивният съд е приел, че за същия не би представлявало затруднение да заплати държавната такса в размер на 80 лв.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че е изискана държавна такса, без да е ясен характерът на делото и подсъдността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба /“уточняваща молба“ вх. № 21463 от 16.07.2018 г./, са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 281, т. 3 ГПК. Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като са изложени съображения защо атакуваният акт е очевидно неправилен. Поставен е следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: След като не е уточнен правният характер на повдигнатия спор и неговата подсъдност, следва ли да произведе правното си действие неизпълнението на дадено указание на съда към страната да плати държавна такса, а именно – следва ли да произведе хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК или отказът на съда е нищожен поради очевидна неправилност. Твърди се, че въпросът е съществен за развитието на правото.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол.
В настоящия случай, поставеният в изложението въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че правният характер на повдигнатия спор и неговата подсъдност са уточнени и не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса.
При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне и по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че по никакъв начин не е обоснован поддържаният допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като единствено преповтарянето на законовия текст /при това непълно/, не представлява довод за наличие на твърдяното основание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Отделно, следва да бъде посочено, че отправените в частната касационна жалба и изложението към нея оплаквания по съществото си са такива относно правилността на въззивното определение и в частност – касаят правните изводи на съда поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1488 от 13.06.2018 г. по ч. гр. дело №1082/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.