6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 30.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 882/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Н. и В. Х. Н., двамата от [населено място], чрез пълномощника адвокат М. А., срещу решение № 466 от 17.11.2017 год. по в. гр. дело № 683/2017 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 676 от 20.04.2017 г. по гр. дело № 7105/2016 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение е обявен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Ю. България АД, [населено място], договор за дарение на недвижим имот – 1/6 идеална част от АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в [населено място], на II етаж на масивната четириетажна сграда, състояща се от 16 апартамента, на [улица], в секция I, вход А, със застроена площ от 85 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.664.181.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №31, том 111, peг. №91295, дело №188/2015 г. на нотариус А. П., peг. №9009 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – П. – акт №7, том 29, дело 6070/2015 г., сключен между ответника Х. Н. (като дарител) и ответницата В. Н. (като дарена) и са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. Б. Н. и В. Х. Н. да заплатят на Ю. България АД, [населено място], направените разноски по делото в общ размер 682.18 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника адвокат Г. Д., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Според въззивния съд за да е основателен искът по чл. 135 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; да има вземане към длъжника; да е извършена сделка от страна на длъжника, която да е във вреда на ищеца, т.е. в резултат на извършване от правното действие да става невъзможно или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; да е налице знание у длъжника и лицето, с което той договаря при възмезден договор, че уврежда кредитора с извършването на сделката. Прието е за установено по делото, че [фирма] е кредитор на Х. Н., като същият, в качеството си на авалист, е подписал издадения на 26.06.2007 г. от [фирма] в полза на [фирма] запис на заповед за сумата от 110 000 лв., платим на предявяване, а другият авалист е Т. Н.. Така издаденият запис на заповед обезпечава сключения на 22.06.2007 г. договор за банков кредит, по силата на който [фирма] е получило кредит в размер на 110 000 лв., като по този договор Х. Н. не е поръчител. Прието е за установено по делото, че записът на заповед е предявен на издателя [фирма] – на синдика М. Н., чрез покана на 01.07.2015 г., а на Х. Н. в качеството му на авалист е предявен на 08.07.2015 г. чрез нотариална покана. По ч. гр. дело № 7028/2011 г. на Плевенския районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като длъжниците [фирма] и Т. Н. е следвало да заплатят солидарно на [фирма] сумата 113 977.49 лв. общо, от които главница 113 298.09 лв., такси – 398.50 лв., 18 280.90 лв. договорна лихва от 21.08.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху главницата от посочената дата и разноски по делото, като вземането е за задълженията на кредитополучателя [фирма] по договора за банков кредит от 22.06.2007 г. По ч. гр. дело № 4010/2015 г. на Плевенския районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като е разпоредено длъжниците Т. Н. и Х. Н. да заплатят солидарно на въззиваемия сумата 20 000 лв., представляваща част от главница от общо 110 000 лв., ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 396 лв. деловодни разноски, като вземането произтича от запис на заповед от 26.06.2007 г., издаден от [фирма], [населено място], и авалиран от длъжниците Т. Н. и Х. Н.. Установено е по делото, че има сключен договор за банков кредит между банката и [фирма] като кредитополучател и Т. Н. – солидарен длъжник за предоставяне на кредит в размер на 110 000 лв. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за непогасените вземания, като по изп. дело № 1066/2009 г. е продаден недвижимия имот – обезпечение по кредита. Разпределената в полза на банката сума е в размер на 88 007.46 лв., с която частично са погасени задълженията по горепосочения кредит. С решение на Плевенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника [фирма] и е определена началната й дата 01.01.2010 г., в което са предявени непогасените вземания на банката, след приспадане на горепосочената сума по изпълнителното дело, а именно – 65 849.63 лв., като това задължение е формирано към 12.12.2013 г. Според приетата експертиза общият размер на задължението, което се води по счетоводните книги, е 79 576.97 лв.
Въззивният съд е направил извод, че [фирма] има качеството на кредитор по отношение на Х. Н.. Срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4010/2015 г. на Плевенския районен съд. Няма данни по делото да е подадено възражение по чл. 414 ГПК и тя е влязла в сила. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК има за последица създаването на стабилитет на заповедта за изпълнение. Авалистът е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден като обезпечение за вземане по договор за банков кредит. Авалът е едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице – хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт – отделната едностранна правна сделка – авал. Тази специфика на менителничното поръчителство го различава от института на поръчителството по гражданското право, поради което за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД. Искът е предявен в законоустановения срок. Той е конститутивен и правото на ищеца да иска обявяване за недействителни по отношение на него на увреждащите действия на длъжника се погасява с изтичане на 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това с оглед на чл. 114, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е 14.08.2015 г. Искът е предявен на 26.09.2016 г., т.е. преди изтичане на срока.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите твърдят, че са допуснати съществени процесиални нарушения и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Предявяването на запис на заповед на синдика на дружеството при условия, че не са прекратени правомощията на органите на длъжника, счита ли се за редовно предявен; 2/ Предявяването на запис на заповед на синдика на дружеството /при условие, че не са прекратени правомощията на органите на длъжника/, основание ли е за снабдяване с изпълнителен лист против авалистите – физически лица, съответно – ангажирана ли е солидарната отговорност на авалистите; 3/ Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД против авалист по запис на заповед, който не е страна по каузалното правоотношение и счита ли се за длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД; 4/ Допустимо ли е предявяване на частичен иск по запис на заповед, по който пълният размер на вземането не е вярно посочен – частично погасен към момента на предявяването, същевременно има преди това издаден изпълнителен лист на същото договорно основание.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 466 от 17.11.2017 г. по в. гр. дело № 683/2017 г. на Плевенския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Повдигнатите в изложението първи, втори и четвърти въпроси са неотносими, защото същите не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Ето защо липсва общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Отделно, липсва каквато и да било обосновка относно твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед на което липсва и специфичната предпоставка за достъп до касация.
По третия повдигнат въпрос е налице произнасяне на въззивния съд, но даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС /решение №185 от 22.11.2010 г. по т.д. №136/2010 г. на ВКС, II т.о./ За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че единствено посочването на законовия текст не обосновава наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не става ясно защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Съгласно т.4 от цитираното тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал наличието на някоя от горните хипотези.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 466 от 17.11.2017 г. по в. гр. дело № 683/2017 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.