О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 974/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВИК-СТРОЙ”ЕООД, град Смолян, подадена от пълномощника му адвокат М. М., срещу решение №217 от 26.11.2018 г. по гр. дело №490/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 205/29.05.2018 г. по гр.д. № 85/2017 г. на Смолянския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора отрицателен установителен иск за признаване за установено, че „Интернешънъл асет банк“ АД няма ипотечно право по отношение на жилище-апартамент № 7 с идентификатор 67653.918.104.1.10 със застроена площ от 70,37 кв.м., ведно с изба №4 с площ от 4,38 кв.м. и 1,79 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, представляваща УПИ №XII-818л104 в кв.16 по ПУП на град Смолян.
Ответникът по жалбата „Интернешънъл асет банк“ АД, град София, оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали с изтичане на десетгодишния срок на вписаната на 22.01.2007 г. договорна ипотека, действието й спрямо длъжника и лицата, придобили вещни права от него, се погасява автоматично или за това е нужно тя да бъде заличена, респ. дали новото вписване на ипотеката от 07.03.2017 г. разпростира действието си спрямо ищеца, придобил имота преди това вписване – на 11.12.2008 г. Направен е извод, че само заличаването на ипотеката по реда на чл. 179 ЗЗД има конститутивно действие, поради която причина до момента, в който тя не е заличена, ипотекарният кредитор има право да я впише наново, а единствената разлика между подновяването и новото вписване на ипотеката се изразява в противопоставимостта, респ. реда на ипотеката – подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато новото вписване води до придобиване на нов ред, считано от датата на това вписване. Следователно при изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ипотекарният кредитор не загубва качеството си на такъв и продължава да притежава ипотечното право, в т.ч. това по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо в чия собственост се намира той. При новото вписване той загубва само възможността да се ползва от реда на ипотеката, т.е. осигурена му е противопоставимост спрямо трети лица с конкуриращи права, вписали ипотеки върху имота след първоначалното вписване на неговия ипотечен акт и преди новото вписване на ипотеката. Новото вписване по реда на чл. 172, ал. 2, изр. 1 ЗЗД ограничава правата на ипотекарния кредитор, но не в отношенията му с длъжника и неговите правоприемници, а спрямо другите ипотекарни кредитори с конкуриращи се права, ако има такива, като именно това е смисълът на чл. 172, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ има ли правно действие новото вписване на ипотеката спрямо новия собственик, ако към момента на извършването му ипотекираният имот вече не е притежание на лицето, което е учредило ипотеката; на какво основание се игнорират правата на лицата, придобили собствеността върху имота преди новото вписване; има ли ипотеката ретроактивно действие спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, слежещ за обезпечение преди новото вписване Освен това според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, защото изводите относно правното значение на новото вписване на ипотеката спрямо лицата, придобили и вписали правата си преди новото вписване са в разрез с правилата на формалната логика и на съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №217 от 26.11.2018 г. по гр. дело №490/2018 г. на Пловдивския апелативен съд
Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която вписването определя и реда на ипотеката – чл. 169 ЗЗД, който е от значение с оглед правото на кредиторите с обезпечени с ипотека върху един и същ имот вземания на предпочтително удовлетворение. С обратен знак на вписването като елемент за учредяване на ипотеката е заличаването й, което съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД погасява ипотеката. Между вписването на ипотеката и заличаването й трае срокът на действие на вписването, който съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД е десет години от деня, в който е извършено вписването. С оглед десетгодишния срок на действие на вписването на ипотеката, в ЗЗД има две възможни хипотези: – чл. 172, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че действието на вписването може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл – чл. 172, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако срокът изтече без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново, като в такъв случай тя има ред от новото вписване. Същото съдържание има и чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 179 ЗЗД урежда заличаване на вписването на ипотеката, погасяването й и отмяна на заличаването и нова поредност на ипотеката. Предвидените хипотези за заличаване са въз основа на съгласието на кредитора, дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, като изрично е предвидено, че заличаването на ипотеката погасява ипотечното право. Промяната обаче в реда на ипотеката в случай на на новото й вписване се налага с оглед правната сигурност относно публичността на имотния регистър, т. е. старата ипотека има нов ред на вписване в имотния регистър. Това тълкуване следва да се отнесе и към хипотезата по чл. 172, ал. 2 ЗЗД – срокът на вписването е изтекъл без да е налице подновяване, при което ипотеката може да се впише наново, но ако не е била заличена съгласно възможността за това по чл. 22 ПВп – по искане на всяко заинтересовано лице.
С оглед изложеното липсва и основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №217 от 26.11.2018 г. по гр. дело №490/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „ВИК-СТРОЙ”ЕООД, град Смолян, да заплати на „Интернешънъл асет банк“ АД, град София, 150 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.