О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
С., 13.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1690/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №4166 от 30.11.2017 г. на Етажната собственост в сграда с идентификатор 02676.155.126.1, находяща се в имот с идентификатор 02676.155.126, [населено място], м.„А.“, чрез адвокат В. Д., срещу определение №5826 от 20.112017 г. по в. ч. гр. дело №752/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2434 от 24.04.2017 г. по гр. дело № 337/2017 г. на Районен съд – Разлог за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност на българския съд.
Ответницата по частната касационна жалба Д. Л. Ф., британска гражданка, с постоянен адрес: 19 У. Авеню, Ч. вилидж, Ч., Е., С. 6QW, Обединено Кралство Великобритания, чрез адвокат К. В., е подала отговор на жалбата, в който се застъпва становище за процесуална недопустимост на частната касационна жалба.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което е прекратено исково производство по реда на чл. 422 ГПК, след производство по издаване на европейска заповед за плащане по чл. 12 от Регламент № 1896/2006г. на ЕП и на Съвета, с цена на иска 1300 евро, поради некомпетентност на българския съд. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само ако не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. Нормата на чл. 28 КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентост на българския съд, не съдържа специална уредба на това производство, извън общите процесуални норми на ГПК за касационно обжалване. Това разбиране е възприето в практиката на ВКС, обективирана в: определение № 81 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 411/2018г. на Трето г.о; определение № 6 от 04. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 5046/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 80 от 19. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 479/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 15 от 10. 01. 2018г. по ч. гр. д. № 1/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 68 от 12. 02. 2018г. по ч.гр.д. № 410/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 88 от 22. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 420/2018г. на Четвърто г.о.; определение № 593 от 08. 12. 2017г. по ч. гр. д. № 4775/2017г. на Четвърто г.о.; определение № 495 от 20. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4782/2017г. на Трето г.о.; определение № 465 от 08. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4519/2017г. на Трето г.о.; определение № 584 от 05. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 4518/2017г. на Четвърто г.о.;. определение № 602 от 14. 12. 2017г. по ч.гр.д.№ 3980/2017г. на Четвърто г.о. и др., поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с него. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/.
В разглеждания случай исковото производство е образувано по искове за установяване на дължими разходи за поддръжка и ремонт на етажна собственост, като искът е с цена под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което производството е прекратено.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Съобразно изхода на спора на ответника по частната касационна жалба трябва да се присъдят 200 евро деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. №4166 от 30.11.2017 г. на Етажната собственост в сграда с идентификатор 02676.155.126.1, находяща се в имот с идентификатор 02676.155.126, [населено място], м.„А.“, срещу определение №5826 от 20.112017 г. по в. ч. гр. дело №752/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Етажната собственост в сграда с идентификатор 02676.155.126.1, находяща се в имот с идентификатор 02676.155.126, [населено място], м.„А.“ да заплати на Д. Л. Ф., британска гражданка, с постоянен адрес: 19 У. Авеню, Ч. вилидж, Ч., Е., С. 6QW, Обединено Кралство Великобритания, 200 евро деловодни разноски.
Определението, в частта за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба, може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.