О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
С., 07.12.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1535/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез управителя А. П., приподписана от адв. В. Н., срещу решение № 8410 от 13.12.2017 г. по в. гр. дело № 4986/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр. дело № 18925/2015 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от етажните съсобственици на сграда, намираща се в [населено място], [улица], срещу [фирма] иск с правно основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 48 З., вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 З. за заплащане на сумата от 24 398, 35 лева, представляваща разходи за СМР, необходими за довършване и въвеждане на сградата в експлоатация, от които 23 804,31 лева – първа вноска /30% от стойността на необходими строителни и ремонтни работи на сградата/ и 594,04 лева – средства за първоначални разходи, съгласно приети решения на общо събрание на етажните собственици, проведени на 04.11.2013 г. и на 28.04.2014 г.
Ответниците по касационната жалба – етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя И. Г. К., чрез пълномощника адвокат М. З., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По същество – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В. съд е приел за установено по делото, че [фирма] е собственик на 8 броя самостоятелни обекти – апартаменти, ателиета, магазини и гаражи, находящи се в жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], като това обстоятелство се установява от постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2008 г., издадено по изпълнително дело № 20078480400075 по описа на ЧСИ Р. А., с рег. № 848 на КЧСИ и район на действие СГС. Съгласно констативен протокол от 12.03.2007 г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ от Столична община, район П., процесната жилищна сграда е изградена на „груб строеж“. Към месец ноември 2013 г. жилищната сграда не е била изградена до степен на завършеност и съответно не е било издадено разрешение за ползването и. На 31.05.2013 г. е издадено от Столична община, район П., предписание до собствениците на сградата да вземат мерки за обезопасяване на обекта чрез ограждане с обезопасителна ограда и за премахване на опасните висящи елементи по фасадата на сградата, тъй като при извършена проверка било констатирано, че обектът е потенциално опасен. На 04.11.2013 год. е проведено първо общо събрание на собствениците на етажната собственост, на което са избрани управителен съвет и контролен съвет на етажната собственост и е взето решение за започване на поетапно събиране на средства от собствениците на обекти в сградата с цел завършване на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация, съгласно изискванията на ЗУТ. Взето е и решение всички бъдещи разходи, необходими за дострояването на сградата и въвеждането й в експлоатация, да се разпределят между собствениците на самостоятелните обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. По т. 6 от дневния ред е прието решение всички собственици на самостоятелни обекти да съберат сумата от 3 000 лева, която да бъде разходвана за целите посочени в решение № 4, взето по т. 3 от дневния ред. Срокът за внасянето на дължимите от собствениците вноски е определен до 18.11.2013 г. На събранието са присъствали собственици на 76,8 % идеални части от общите части на сградата, в това число и законният представител на ответното дружество А. П., който гласувал „за“ всички взети решения. От представената по делото регистрационна карта, издадена на 14.02.2014 г. от Столична община, район П., се установява, че етажната собственост на сграда, находяща се в [населено място], [улица], е регистрирана на посочената дата с регистрационен номер 725. Като управител на същата е вписан И. Г. К., избран на 04.11.2013 г., а членове на Управителния съвет са Д. С. А. и Б. Х. Н.. На 28.04.2014 г. е проведено общо събрание на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в етажна собственост с административен адрес [населено място], [улица], на което присъствали представители на 68,63 % идеални части от общите части в етажната собственост. На събранието е одобрен проект за разпределение на идеалните части от общите части на сградата за всеки отделен собственик, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 З.. Взети са и следните решения: одобрена е оферта в размер на 400 708 лева, предложена от [фирма] за извършване на строително-монтажни работи в сградата /решение по т. 3 от дневния ред/; дължимата сума по одобрената оферта да се разпредели между всички съсобственици съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата /решение по т. 6 от дневния ред/; дължимата от всеки етажен собственик вноска да бъде разпределена на четири плащания, както следва: 30 % / в срок от един месец от уведомяване на собственика по електронната поща за дължимите вноски/, 25 % / при подписване на договора със строител/, 25 % /дължима след приемане на определен първи етап от строителството/, 20 % + остатък от дължимата от всеки сума /дължима след приемане на степен на завършеност на строежа/. С нотариална покана, получена от законния представител на ответното дружество на 22.12.2014 г., последното е поканено от представляващите етажната собственост да заплатят припадащите се съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата суми, съобразно взетите на 28.04.2014 г. и на 04.11.2013 г. решения на общото събрание на етажните съсобственици.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на исковото производство по съображения, че не е налице възникнала етажна собственост, доколкото липсвал констативен акт за установяване годността за приемане на строежа или въвеждане на сградата в експлоатация. Нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл. 12 З. е тази, при която сградата, в която отделни обекти принадлежат на различни собственици, е изградена в груб строеж. В. съд е направил извод, че процесната сграда е била завършена на етап „груб строеж“. Горното обстоятелство е удостоверено от представения по делото констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. С довършването на сградата в груб строеж титулярите на правото на строеж са придобили в самостоятелна собственост отделно обособени обекти от нея. В сградата са налице повече от два самостоятелни обекти на правото, които принадлежат на отделни собственици, поради което ищците заедно с ответника са собственици в етажна собственост. За неоснователни са приети доводите, че сградата следва да е въведена в експлоатация, за да възникне етажна собственост. Възникването на етажна собственост, създава възможност за провеждане на ОС на ЕС съобразно разпоредбите на З., поради което свиканото на 04.11.2013 г. и на 28.04.2014 г. общо събрание не е преждевременно. От компетентността на общото събрание на етажните собственици е вземането на решения относно извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт – чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“, вр. чл. 17, вр. чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 2 З.. В този смисъл и предвид заявения правопораждащ претенцията юридически факт /изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост/, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на доводите на, че правилата на З. са неприложими в разглеждания случай. Релевираните от ответника възражения, че процесните решения на общите събрания на етажната собственост не са породили правно действие, тъй като са взети извън компетентността му по чл. 11 З., въззивният съд е квалифицирал като възражения за нищожност на същите. Те са неоснователни, защото решенията са взети в рамките на компетентността на общото събрание на етажната собственост, съгласно чл. 11 З.. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 2 З. общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части на сградата. Вземането на решение за осигуряване на безопасността на сградата и обезпечаване на нормалната й експлоатация е задължително, въпреки несъгласието на някои от собствениците. В случая дори е налице задължително предписание на Столична община за привеждане на сградата в безопасен вид, тъй като в състоянието, в което се намира, не само, че не е годна да се ползва по предназначение, което представлява неоправдано ограничаване на индивидуалната собственост на ответниците, но и представлява опасност за живота и здравето на неопределен брой лица. За да се избегнат посочените последици е необходимо да бъдат предприети мерки по укрепване и възстановяване на сградата. О. решения са взети с оглед неотложната необходимост от извършване на действия по възстановяване и довършване на сградата с оглед привеждането й в съответствие с изискванията за техническа пригодност и безопасност. Те касаят подобряване на техническото състояние на общите части на сградата и попадат извън хипотезите на чл. 17, ал. 2 З., поради което се приема, че се отнасят до други въпроси, каквато хипотеза е предвидена в чл. 17 ал. 3 З.. Разходите за работи, без които сградата – етажна собственост не може да бъде въведена в експлоатация, са необходими разноски и се дължат от всеки съсобственик съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.
Взето е валидно решение на общото събрание на етажната собственост за заплащане от етажните собственици на посочените в решението суми като решението на общото събрание на етажната собственост. То не е обжалвано от ответника и няма данни по делото да е атакувано от друг собственик в етажната собственост, респ. да е отменено от съда. След като оспорените от ответника решения не са обжалвани или тяхното изпълнение не е било спряно от съда, се приема, че те обвързват всички етажни собственици, включително и ответника. Съгласно чл. 38, ал. 2 З., когато собственик не изпълни решение на общото събрание в предвидения в решението или в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от закона срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може са подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, респективно – да упражни правото си да сезира съда с осъдителен иск за същото вземане. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че е изтекъл определеният срок за изпълнение на процесните решения, както и че ответникът не е заплатил дължимите от него суми. Ищците се легитимират като кредитори на вземания срещу него в общ размер на 24 398, 35 лева, както следва: 23 804, 31 лева – първа вноска /30% от стойността на необходими строителни и ремонтни работи на сградата/ и 594, 04 лева – средства за първоначални разходи, съгласно приети решения на общи събрания на етажните собственици, проведи на 04.11.2013 г. и на 28.04.2014 г.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания и доводи за отмяна – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС. Към изложението са приложени: ППВС № 7 от 27.12.1965 г., определение № 443 от 29.06.2011 г. по т.д. № 1087/2010 г. на ІІ т.о., определение № 391 от 15.06.2011 г. по т.д. № 1040/2010 г. на ІІ т.о. и решение № 285 от 26.05.2014 г. по гр. дело № 1694/2013 г. на І г.о. Няма обосновка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Н. исково производство, в което са оспорени собственическите права на лицата върху отделни самостоятелни обекти в етажната собственост, явява ли се преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на предявения от етажната собственост иск с правно основание чл. 41 ЗС вр. чл. 38, ал. 2 З., основан на решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост с оспорени по исков ред собственически права върху обекти в етажната собственост – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са изложени съображения относно твърдяното основание.
3. Вземането на решения за довършване на строеж и въвеждането на същия в експлоатация попада ли в компетентността на общото събрание на собствениците в етажната собственост, уредена в нормата на чл. 11 З. – сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е налице противоречие с практиката на ВКС, като не е конкретизирано кои от приложените към изложението съдебни актове касаят поставения въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 8410 от 13.12.2017 г. по в. гр. дело № 4986/2017 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първият поставен въпрос е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В. съд се е произнесъл в съответствие с нея. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая всичко това е направено.
Вторият въпрос е неотносим, доколкото по делото няма данни за оспорени по исков ред собственически права върху обекти в етажната собственост. Предявените искове от трето лице срещу част от етажните собственици са за: 1/прогласяване нищожност на договора за учредената суперфиция в частта относно взаимното учредяване от съсобствениците на право на строеж върху съсобственото дворно място, тъй като към датата на сключването му ищцата е съсобственик на имота и не е дала съгласие за сключването му; 2/ както и за делба на част от самостоятелните обекти в сградата.
Третият въпрос е обусловил изхода на спора, но е решен съобразно трайно установената съдебна практика /определение №245 от 16.05.2013 г. по гр. дело №2370/2013 г. на ВКС, I г.о./ Според нея съгласно чл.11, т.5 и т.10 З., общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и приема решения за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на полезни разходи /каквито са разходите за довършване и въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда- етажна собственост/ и за определяне размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт. Съгласно чл.41 от ЗС, който се прилага на основание пар.5 от ПЗР на З., всеки собственик на обект в сграда- етажна собственост е длъжен съразмерно на дела си в общите части да участва в разноските, необходим за поддържането или възстановяването на общите части на сградата, както и в полезните разноски /каквито са разноските за довършване и въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда- етажна собственост/, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Съобразно изхода на спора, на ответниците трябва да се присъдят 1000 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8410 от 13.12.2017 г. по в. гр. дело № 4986/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявани от председателя И. Г. К., 1000 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.